Васил Кънев: „Газификацията е най-доброто, което направихме за Севлиево“

Топ новина! Vasil-K-nev
Васил Кънев

Инж. Васил Кънев е роден на 11 юли 1947 г. в Севлиево. Кариерата му започва през 1972 г., когато постъпва на работа в завод "Стоян Бъчваров". През 1970 г. се дипломира като инженер от Техническия университет в София, тогава ВМЕИ "Ленин".

Години наред Васил Кънев е ръководител на базата за развитие в предприятието, а през 1990 г. става директор на "Видима", както преименуват завода за санитарнаарматура след промените. През 1992 г. е създадено смесеното предприятие между "Американ Стандарт" и „Видима“. Васил Кънев е председател на директорския борд и изп.-директор на „Американ Стандарт Видима“ до 2001 г., а от 2007 г. е вицепрезидент за Източна Европа на „Ideal Standard International“. Работил е за скандинавска и италианска транснационални компании, свързани с производство на аксесоари за баня. През 2012 г. той беше обявен за „Мистър Икономика“ на България. Днес, инж. Васил Кънев вече се е оттеглил от активната дейност на бизнес мениджър. За днешното битие на един от най-успешните мениджъри в Габровска област, за свършеното от него и това, което, според него, не е успял да направи, е разговорът с инж. Васил Кънев.


- Г-н Кънев, вече сте пенсионер, кои са най-важните моменти, които помните от годините, когато ръководехте „Видима“, от създаването на първия в областта джойнт-венчър с „Американ Стандарт“ и работата по утвърждаването на севлиевската марка?

- Помня всички години, още от времето на първия джойнт-венчър. Дори сега съм започнал да подготвям книга именно за тях и за живота си. Спомням си тези първи години с умиление. Разбира се едно е да се на 41 години, друго –  над 70. Имаше много трудни моменти. Но имах добър екип. Единият от моите заместници – Кънчо Цветков, почина, за съжаление. Другите бяха Иван Иванов, който отговаряше за производството, Красимир Копчев беше първи мой заместник и се грижеше за решаването на всички технически въпроси. Имах и три секретарки, едната от които беше габровка - Анелия, но, за съжаление, тя почина. Когато имахме гости тя превеждаше симултантно от английски, беше завършила английска филология.  

Имаше и много трудни моменти, но и дни, в които бързо и лесно преодолявахме проблемите, чрез успешно взетите решения.

- Кои бяха най-трудните моменти? Спомням си преди време разказвахте за една зима, когато водата в единствения тогава севлиевски хотел замръзнала и представителите на „Американ Стандарт“ не са имали дори вода за пиене, камо ли да се погрижат за личната си хигиена?

- О, да, тогава, в първите години, имаше три подобни случая. Това беше първият. Вторият беше по време на ремонта на хотелите когато Анелия и Ивелина ходеха предварително там, да видят какви са условията и какво трябва да се предприеме. Съответно имахме организирана група, която реагираше веднага и извършвахме ремонта, а успоредно с това бяхме наели по две стаи в Ловеч и в Арбанаси. По онова време в нашите хотели беше невъзможно да се осигурят отлични условия за представителите на американската корпорация.

- Това ли беше причината да изградите в центъра на Севлиево собствен фирмен хотел?

- Решихме да направим хотел, който да отговаря на необходимите изисквания за 4-5 звезден. Но тъй като, за да бъде той 5-звезден трябваше да има басейн, тенис корт или конна база, а нашият беше 4-звезден. Басейнът трябваше да бъде в мазето на сегашния хотел „Севлиево-Плаза“, конната база да изградим извън града, а тенис корта – в боровата гора. Такива бяха плановете ни. Но първо направихме малкия хотел, а няколко години по-късно компанията купи и сградата на днешния „Севлиево-Плаза“.

- По Ваше време започна и газификацията на Севлиево?

- Да, по мое време беше. Това може би е най-доброто, което направихме за гражданите на Севлиево.

- Ваш заместник по икономическите въпроси беше Камен Шопов, който беше „изтеглен“ в централата на „Американ Стандарт“, къде е той сега?

-Той работеше в Далечния изток към японския филиал на „Американ Стандарт“, но сега се върна в България и живее в Троянския край. Много добре работехме по онова време и с вестника за финансови и стопански новини „Пари“, със Цветан Петров, с когото имахме много добър контакт, винаги го канехме да присъства на важни за компанията срещи и той се отзоваваше. Той ни даваше съвети и как да работим в областта на ПР-а, по какви поводи да даваме интервюта, как да организираме пресконференции.

- Помня, че именно „Американ Стандарт-Видима“ направи първата в страната комплексна застраховка на фирмата - на машини, съоръжения, сграден фонд, лични застраховки на целия фирмен екип в ДЗИ?

- Наистина полагахме много грижи за хората. Това беше задължителната част от нашата социална политика. Правихме им не само застраховки, но и давахме допълнителни средства. Не сме имали случай, когато да забавим изплащането на трудовите възнаграждения дори с един час. Нашите работници, целият фирмен екип получаваше и бонуси за големите български празници.

- Кой е споменът, който никога няма да забравите от периода на Вашето управление?

- Много са. Но единият от тях е свързан с първото ми посещение в САЩ, централата на компанията беше в Принстън. Тогава ми се наложи да науча за изключително кратко време английски език, буквално за четири седмици.

- Дълго време бяхте в Брюксел, след като се завърнахте оттам, как продължи живота Ви?

- Правило в „Американ Стандарт“ е при навършването на 65 години всички да спират да работят. Независимо дали е частна и държавна компанията. Дотогава не бях имал допир до италианска или скандинавска компании. Но след пенсионирането ми работих за две италиански и две скандинавски частни компании, които се занимаваха с обзавеждане на бани. По-късно в Белгия отговарях за изработката на бизнес-плановете на друга компания, след което се завърнах в Севлиево.

- Вие сте дейна личност, с какво се занимавате сега в Севлиево?

- Заедно с Емилия Димитрова пишем моите мемоари. В тях ще бъде включено и развитието на севлиевската промишленост. Надявам се до средата на годината да бъдат готова.

- С кой от севлиевските кметове Вие работихте най-добре?

- С Йовко Йовков. Заговоря ли за него винаги ми се насълзяват очите. Когато стана депутат, той ме канеше на срещи в Народното събрание, за да разбере какви нужди има Севлиево от неговата подкрепа. Взаимоотношенията ни с Йовко Йовков винаги са били на много добро ниво.

- Моите наблюдения през годините са, че общинското ръководство в Севлиево е оказвало сериозна подкрепа на местния бизнес.

- Винаги е било така. А „Американ Стандарт-Видима“ и след това „Идеал Стандарт-Видима“ винаги е била най-голямата компания не само в Севлиево. Тя е водеща и за областта. Днес вече мога да споделя, че и благодарение на Йовко Йовков се реализира успешният джойнт венчър с „Американ Стандарт“. С него и с директора на гимназията Александров започнахме постепенно да работим, за да остават в Севлиево повече млади хора. Имахме разработена и специална програма, благодарение на която във фирмите постъпваха именно те – младите севлиевци. Тогава се заговори, че Севлиево е град на младите хора. За жалост, реализирането на тази програма беше преустановено още по мое време.

- Укорявате ли се за нещо, което не сте свършил като председател на Борда на директорите и изп.-директор на „Американ Стандарт-Видима“?

- Можело е „Видима“ да излезе напред, да достигне много по-високо ниво и в България, и в Европа. -Във Вашите ръце ли беше реализирането на подобна възможност или от политическата конюнктура не само в България, но и в Европа, в света? -Политическата конюнктурата беше такава, че се вслушваха в мнението ни, в това, което ние, компанията „Американ Стандарт-Видима“ предлагаше. Ние бяхме постоянно по страниците на всички вестници, журналистите ни търсеха за нашата позиция, свързана с развитието на икономическата ситуация в страната. Интервюта с мен излизаха във вестниците „Пари“, в „24 часа“ в „Стандарт“, във всички централни и местни медии. Пазя си всички публикации.

-Всички тези интервюта носят късче от Вас, от Вашата работа, от живота в компанията в Севлиево, в чужбина?

-Така е, но истината е, че в живота няма нищо гладко, всичко се постига с много, много труд и упоритост. Напоследък все по-често си мисля, че и в Севлиево трябва да направим Интерактивен музей на индустрията, който да покаже израстването на града, превръщането му в сериозен индустриален център, както непрекъснато журналистите, когато пишехте, наричате нашият град  „Българският Хонг Конг“. По този повод ще кажа, че журналистиката е нещо много важно в съвременния живот. Тя е била и сега също е тежка професия, тъй като е призвана да бъде съвестта на времето, в което живеем.

- С какво запълвате времето си сега?

- Много обичам да чета. Предимно романи. Няма книга на Свобода Бъчварова и на Антон Дончев, които да не съм чел. Продължавам да следя и публикациите, книгите, които излизат, свързани с развитието на бизнеса и взаимоотношенията в него. Обичам да решавам кръстословици. Но напоследък започвам да се пристрастявам леко към футуристичната литература, свързана с географията на бъдещето, бъдещето на човечеството, с бъдещето на човешкия ум.

- Благодаря Ви за интервюто, г-н Кънев.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Индустрия

Към началото