Отиде си Кристо... от Габрово

Топ новина!
Kristo-r-kovodi-posledniya-si-golyam-proekt----Plavaschite-keiove--na-Izeo
Кристо ръководи последния си голям проект - "Плаващите кейове" на Изео

На 31 май в 4 часа сутринта в жилището си в Ню Йорк в съня си почина Христо Явашев - Кристо.

„В дома си в Ню Йорк в неделя почина световноизвестният творец Кристо. Роден е като Христо Владимиров Явашев на 13 юни 1935 година в Габрово, България“ - така започваха челните материали на водещите световни медии вчера. В официалното съобщение, публикувано на страницата на художника във facebook, се казва: „Кристо изживя живота си пълноценно, не само мечтаейки за неща, които изглеждат невъзможни, но и реализирайки ги. Художествените произведения на Кристо и Жан-Клод събираха хората от целия свят в споделени преживявания, техните творби продължават да живеят в нашите сърца и спомени. Кристо и Жан-Клод винаги ясно са показвали, че искат проектите им, в процес на развитие, да бъдат завършени след смъртта им. Според волята на Кристо проектът „Опакованата Триумфална арка, Париж, Франция“ е планиран за 18 септември – 3 октомври 2021 г.“
„Много ми е мъчно. Не мога да спра да плача“ – сподели Стефан, най-малкият от тримата братя Явашеви. Най-голям е Анани. Тъжната новина им съобщила сътрудничка на Христо, която се присъединила към екипа му след „Плаващите кейове“ през 2016 г. на Изео. „Починал е в съня си около 4 часа сутринта.“
Вчера нямаше официални съобщения за причината за смъртта на твореца. Стефан обаче е убеден: „Няма начин тези бои и лакове, с които пръскаше нещата си, да не са му повлияли“. Семейството не знаеше кога, къде и как ще бъде погребан Христо Явашев. До него в последния му път със сигурност ще е племенникът му Владимир, който след смъртта на Жан-Клод през ноември 2009-та бе неговият най-близък сътрудник и куратор на всички проекти. „Владо още вчера отлетя за Ню Йорк – информира Стефан. - Той от година живее във Франция, за да работи върху проекта за Триумфалната арка. Той нали се отложи заради птиците, които гнездят там, за септември, а заради пандемията – за догодина. Владо живееше в къщата на Финци, но заради коронавируса се прибра в България и със семейството си бе в Созопол. Веднага замина. Няма кой друг да отиде. Ние с Анани едва ходим.“
Вероятно паметта на Кристо ще бъде почетена след няколко месеца с мемориум, подобен на този от април 2010-та за Жан-Клод. Покана за него бе отправена тогава и до „Нашето ПО-ГОЛЯМО Габрово“. Сдружението реши да я предостави на представител на Общината или държавата. Така в Метрополитeн музей в Ню Йорк на 26 април 2010 г., заедно с 3000 души, официални представители на всички страни, в които Христо Явашев и неговата съпруга са работили, колекционери, творци от целия свят, най-близките му приятели, бе и Мариян Костадинов, областен управител на Габрово по това време.
„Красотата, науката и изкуството винаги ще триумфират“ - пише през 1958 г. Кристо и тази му мисъл е мото на целия му живот. „Свободата“ е другата дума, с която би могло да се отрази светоусещането на израсналото на Качурите край Габрово момче – негова рисунка на стара круша е сред шедьоврите на „Лувъра“ в Париж. Заради свободата Кристо отхвърля всякакви предложения за спонсорство и финансира проектите си само чрез продажби на свои произведения. Известен е случаят с финансов магнат, който му е предложил 50 милиона долара за 7500 врати и оранжевата материя към тях от „Портите“ в Ню Йорк през 2005-та. „Не бих ги продал и за 100 милиона“ - бил отговорът на Кристо.
Заради абстрактността на творбите му той остана неразбран за част от хората, за други – създаде свой неповторим дял в изкуството. Повечето освен с изящество, величие, красота, впечатляват и с инженерните си решения – последният - „Плаващите кейове“, който позволи на милиони хора да ходят по водите на италианското езеро Изео.
„Наивно и арогантно е да се смята, че тези неща могат да останат така завинаги“ – отбеляза Кристо през 1995-та по време на реализацията на един от най-запомнящите се проекти - „Опакованият Райхстаг“. Нетрайността на проектите на Кристо е плод на неговата философия: „Когато хората дойдат да видят нашите работи, стават свидетели на нашето отпътуване. Истината е, че нещата ще си отидат утре завинаги. Както и нашият живот. Всичко изчезва, затова да уловим мига, да видим, да бъдем там, да запомним веднъж и завинаги и да помним, че това никога няма да ни се случи отново”.
Не малко българи имаха възможността да съпреживеят тази философия. Когато през юни 2016-та с приятели пристъпвахме боси по поддаващата под краката ни материя на Изео, писах: „Бебета, деца, инвалиди в колички, възрастни хора, старци с бастуни и патерици и много, много, много млади хора бяха част от чудото, което ни караше нас, българите, да се чувстваме някак по-особено.
Искаше ни се да спрем всеки и да му кажем: „Хей, аз съм от Габрово – родния град на Кристо“. Разбира се, това нямаше да е в тон с разбиранията на космополита Христо Явашев, за който най-важната ценност е свободата – във всичките й измерения, но на нас ни се искаше.“

Стефан, Кристо и Анани на мемориума за Жан Клод, Ню Йорк 2010


Също тогава известната тв водеща Евгения Атанасова, напуснала временно телевизията, за да стане част от доброволческия екип на Кристо, възкликна: „Защо обичат Кристо? Сега, вече като един от стотиците работници на новия му проект „Плаващите кейове”, разбрах защо най-известният световен артист от български произход е толкова магнетичен. Той дава шанс на хората да преживеят събитие, което им е напълно непознато, да участват в нещо красиво заради самата красота. Нещо повече - да знаят, че това се случва само веднъж в живота.
Кристо като вълшебник мотивира хората доброволно да обединят невероятно количество енергия в съвсем ирационална цел. Удивително е колко радост доставя работа като тази“.
„Знам, че тези проекти са абсолютно ирационални, абсолютно безполезни – често казваше в интервюта Кристо. - Светът спокойно може да мине без тях. Никой няма нужда от тях – само аз и Жан- Клод. Тя винаги подчертаваше, че те съществуват, защото ние ги харесваме, а ако ги харесат и други, това вече е бонус.“
Но всички, които са се докоснали до проектите на Кристо, знаят, че те не са безполезни, те са ни нужни. Те ни карат да погледнем под друг ъгъл на познати, а понякога да видим неща, които са били под носа ни, но така и не сме ги забелязвали. Нужни са ни и като една вечна провокация към самите нас - че няма предел на мечтите, че няма невъзможни мечти и най-важното – няма цена на свободата.
За Габрово нещата далеч не са ирационални. „Проблемът вече не е кой кого харесва, кой кого не приема – сподели през 2017 г. Светлин Русев, състудент на Христо Явашев, по повод идеята за изграждане в града на Център на модерното изкуство на името на Кристо и Жан-Клод. - Ясно е, че за Габрово това е не просто необходимо, това е име, което ще носи много – във всяко едно отношение. Това е един духовен и всякакъв кредит за Габрово.“
„И той като Светлин (Русев – бел. на авт.) - не му достигнаха две седмици. Бог да го прости!“ - въздъхна вчера безутешният Стефан. На 13 юни неговият брат Христо Явашев, роден в Габрово, щеше да навърши 85...

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото
  1. Още от Cristo

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Препоръчано от редактора

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня