Таня Христова: Центърът "Кристо и Жан-Клод" е във фокуса на вниманието във Венеция

"Щастлива съм, че днес Габрово е в във Венеция! - написа кметът на Община Габрово Таня Христова на 1 юли във Фейсбук. - Тази вечер от 18 часа, ще бъда в българския павилион на венецианското биенале, където Центърът за съвременно изкуство Кристо и Жан-Клод в Габрово ще бъде във фокуса на вниманието. Създаването на този Център в географското сърце на България е част е новата амбиция на Габрово и от политиката ни за привличане на талантливи, амбициозни и креативни млади хора в нашия град. Центърът е сред основните ни приоритети за положителна трансформация на Габрово като за реализацията му основно ще търсим подкрепа от кохезионната политика на ЕС. Сигурна съм, че той ще донесе много положителни ефекти и нова позиция на града и страната на световната културна карта!" 
    Центърът ще живее в сградата на бившия Техникум по текстил.
    Събитието дискусия  се състоя на 1 юли в двора на българския павилион в архитектурното биенале във Венеция. В него  участваха Андреас Руби, директор на Швейцарския архитектурен музей S AM - Базел; Анета Василева, архитект, архитектурен критик и историк и преподавател в УАСГ; Ерих Шьоненбергер, архитект, професор в Института Прат (Ню Йорк); 

Катрин Йоргенсен - датски архитект и консултант на проектното задание за архитектурния конкурс за Центъра Кристо и Жан-Клод, кметът на Габрово Таня Христова и Владимир Явашев - племенник на Кристо, оперативен и проектен директор на Центъра. Тя беше предшествана от представяне на функциите и програмата на Центъра "Кристо и Жан-Клод" от Маргарита Доровска и последвана от обиколка в изложбата "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина", водена от нейния куратор арх. Борис Тикварски.

Владимир Явашев: „Кристо и Жан-Клод винаги казваха, че процесът е част от тяхното изкуство и една от големите радости на Кристо беше, когато изкуството му срещаше хора, които не са изкушени от изкуство и те ставаха част от него.”

„Важното за Центъра е, той да се развие органично, да не е нещо, което да бъде „спуснато с паршут” на място.”

Катрин Йоргенсон: „След големия конкурс, Центърът трябва да продължи с регулярни, годишни проекти, които да променят пространството и средата около него, така че той да е една постоянна трансформация, която отговаря на естественото развитие на организацията и програмата є.”

Таня Христова: „Изкуството на Кристо и Жан-Клод няма граници и точно от това трябва да се опазим, да не „ограничим” Центъра в едни 12 000 квадратни метра и в една сграда, защото той има потенциала след десет години да е едно от най-интересните места за изкуство в Европа.”

Ерих Шьоненбергер: „Тактическият урбанизъм е интересен подход. Често сме свидетели на това как хората започват от пространството, защото то е това, с което разполагат и когато имат свобода те го използват по начини, за които не би ти хрумнало. Когато се пишат архитектурни задания, като преподаватели, ние често се опитваме да удържаме студентите в някакви граници, но те излизат от тях, изнанадват ни и така се раждат чудесни проекти.”

Андреас Руби: „Изкуството на Кристо и Жан-Клод се състоеше в това, че проектите им не оставяха постоянна материална следа. То не се заключаваше в сгради или обекти, а в идеята за публично пространство. Те използваха материалите, например плата, за да скрият обекти и сгради и с това „усилваха” празното пространство около тях, то спираше да е „празно”. В свят, който е фокусиран върху създаването на обекти за продан, това беше техният голям принос – те подчертаваха значимостта на празното, на отсъствието. Да се създаде Център, който да мемориализира тяхната работа и да продължи принципите им, в някакъв смисъл е един фантастичен парадокс – как да се създаде пространство и гравитационно поле около изкуството на двама артисти, което беше отвъд обектите и материалността, което нямаше граници и включваше всички. Ще са ни нужни най-брилянтните архитектурни умове на планетата, за да получим такова решение.”

Маргарита Доровска: „Ние не създаваме поклонически проект, музей на тяхното изкуство, а пространство, в което техният начин на работа са вдъхновение за други творци. Преди обичайният времеви хоризонт при конкурси за културни институции беше 30 години – анализираха се очакваните нужди в такъв период и така се планираше. Не мисля, че днес можем да предвидим от какво ще имаме нужда след 30 години и трябва да се примирим с това и да го използваме като предимство – само така можем да сме гъвкави и да останем във връзка с „временността” на проектите на Кристо и Жан-Клод.”

Андреас Руби: „Някой някога беше казал, че традицията не е в това, да консервираме прахта, а да опазим пламъка”

Анета Василева: „Проектът за Центъра стъпва върху много видове памет и едновременно с това е насочен изцяло към бъдещето.”