Милена Колева: „Работата с деца ме зарежда с положителни емоции”

Г-жа Колева работи и в извънкласни форми с деца в предучилищна и училищна възраст от училища и детски градини в Габрово. Пъстроцветните творби на нейните възпитаници, а и нейни картини в момента са събрани в импровизирана изложба в гостоприемния Детски отдел на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“. Експозицията „Вълшебният свят на приказките“ ще бъде открита в присъствието на малките художници и техните близки на 20 февруари от 16,30 часа. С Милена Колева разговаряхме за работата с децата и удовлетворението, което й носи.

....

- От колко години имате школа по изкуствата?
- Школата е от три години, а това е петата изложба от детски рисунки на мои възпитаници. Една от тях беше обща – с други школи по изкуствата в Художествената галерия. Сега библиотекарките от Детския отдел откликнаха на моята молба и ми предоставиха възможност да покажем рисунките тук. Смятам, че мястото е подходящо, защото идват повече деца, които се интересуват и от книги с приказки, а повечето от нашите рисунки са на такава тема – със сюжети от известни приказки и приказни герои. Ето – тук са рисували по „Дядо вади ряпа“, „Три сестрички – пеперудки“, „Хензел и Гретел“, „Пепеляшка“, „Малката русалка“, „Спящата красавица“... Но има и други теми и жанрове, по които сме работили с по-големите ученици. Има опити в областта на графиката с рисувани животни, има и пейзажи, както и измислени анимационни герои и дизайнерски творби с използването на определени елементи...
- Има и глинени фигурки.
- Да, с глина също работим. Правим човешки фигури и глави, ангелчета и животни. С по-големите ученици от школата рисуваме с темперни бои и върху платно, правим и апликации с листа...
- Всички детски рисунки са много хубави. До каква степен се намесвате в работата на децата?
- Децата като че ли имат по-голяма фантазия от възрастните. Аз понякога дори се притеснявам да не им разваля рисунката, ако се намеся. Старая се да не допускам тази моя слабост – да им показвам как да нарисуват нещо по рисунките им. Ако искам да им покажа, го правя на отделен лист. Има едни тънкости в работата с деца, които се старая да усвоявам. Но иначе те ми носят много положителни емоции, радост и голямо удовлетворение. Дори вземам от тях идеи, заряд. Модерните художници не напразно се връщат към детските изразни средства. Ето например тези рисунки с пастела в училище „Ран Босилек“ с деца от първи, втори и трети клас се получиха много добре. В цветовото изграждане децата сякаш са много силни. Подсъзнателно използват цветовете много добре.
- А от каква възраст, според Вас, децата трябва да започнат да се занимават с рисуване?
- Няма определена възраст. Преди да започна да посещавам детските градини, си мислех, че в първа и втора група децата са твърде малки. Но се оказа, че и при четиригодишните има интерес към рисуването. С малко помощ при рисуването на фигури... Иначе с цвета и те се справят много добре. А от децата на 6-7 години има такива, които рисуват много хубаво. Важното е да ги оставиш да работят по-самостоятелно.
- Много ли са талантите?
- Във всяка група откривам поне по две-три, които са ми фаворити, първенци. Но когато правим изложби, не определям деца за награди, защото останалите се натъжават и обезкуражават. Важно е да им кажеш, че се справят добре и трябва по-често да се похвалват, макар че на мен трудно ми се отдава. Ако направя повече забележки и корекции, те се отказват – явно по-малките на тази възраст са по-чувствителни.
- Занимава ли се съвременното училище с талантливите деца?
- Не, не мисля. Заниманията са само в извънкласните форми, но ги няма навсякъде. А и нас като педагози в тези извънкласни форми не ни уважават много. Но участваме в конкурси, печелим награди. Например от детска градина „Ран Босилек“ миналата година в конкурс на Светия синод за Великден Ивайло Ламбуров, на 6 години, спечели втора награда. Виктор Стоянов също има втора награда в друг конкурс - „С очите си видях бедата“. Сега участвахме по Интернет в конкурс в Стара Загора и също спечелихме второ място за коледната рисунка на Мартин Якимов от четвърти клас на „Райчо Каролев“.
- Наградата не само за децата, а и за Вас, и за родителите е рисунките да се покажат в изложба, да участват в конкурс...
- Да, децата се радват много като си видят рисунката в изложба. Дори сега се притеснявах да не съм пропуснала някого. А работата с тях ми е полезна и за моето творчество – зареждат ме с положителни емоции, дори обсъждам с децата мои идеи.