Феномен: Защо чувстваме, когато някой ни гледа отдалеч

Швейк забелязя, че сухарката му, чиито шевове се пукаха от претъпкване, привлича вниманието, че го следят гладни и завистливи очи.
В този момент почувства, че някой го гледа. Швейк се обърна: на един пън седеше войник и не сваляше поглед от движението на челюстите му.
"Швейк в руски плен" Карел Ванек

Един от най-тайнствените феномени в нашия живот е как мозъкът фиксира чужд поглед, без очите да виждат наблюдателя. Как се случва това?

Според някои психолози, ние възпиремаме света не само с органите си за въприятие. Освен тях, в човешкия мозък съществуват други особени системи на възприятие. И ако това ни се струва малко вероятно, тогава как да си обясним, че ние чувстваме чужд поглед върху себе си?
Научно може да се обясни само, че това усещане е важна част от инстикта за оцеляване. И други млекопитаещи имат способността да усещат чужд поглед, отправен към тях. Но човекът е особено преуспял в това си умение да усеща, че някой го гледа разстояние. И не само това - ние много точно определяме в какво направление трябва да погледнем, за да уловим кой е втренчил погледа си в нас.

Според изследванията, когато някой гледа друг човек, който не го вижда, в главния мозък на гледания се активизират определени клетки.
"Това, че човек може да усети чужд поглед върху себе си, е доказателство за социалната природа на човека. Ние можем да общуваме не само вербално и невербално, но и с инстинктите си", е мнението на психолозите.
Човешкият мозък извършва толокова много работа, за която ние въобще и не се замисляме. Ние не разбираме, как именно сме успели да почувстваме нечий поглед, без да гледаме към човека, който ни се е вторачил в нас. Но почти винаги усещаме дискомфорт и и се обръщаме в посоката, от която ни гледат. И в този миг нашият мозък продължава да работи: той анализира разстоянието до наблюдателя, невербалните сигнали, които излъчва неговото тяло, и мозъкът ни разчита възможните заплахи. И всичко това става за някакви стотни от секундата!
След проведени експерименти, се установява, че когато участниците са с тъмни очила, вероятността да се "лови" погледа на наблюдателя намалява.
Според учените директният поглед е част от заплаха или господство. Ако мозъкът чувства заплаха, той веднага сигнализира и ни кара да търсим наблюдателя. Това е заложено от природата - ако има заплаха, заради своята безопасност тя да не се изпуска от очи. Затова нашата реакция на чужд поглед възниква благодарение на инстикта за самосъхрание и оцеляване. Но как именно става това, какви системи на възприятие използва нашият мозък, остава загадка.

Въпреки всички успехи в науката, учените само мечтаят да разгадаят тайните и възможностите на човешкия мозък.