Феномен: Защо чувстваме, когато някой ни гледа отдалеч

<p><em>Един от най-тайнствените феномени в нашия живот е как мозъкът

Един от най-тайнствените феномени в нашия живот е как мозъкът фиксира чужд поглед, без очите да виждат наблюдателя. Как се случва това?

 

Швейк забелязя, че сухарката му, чиито шевове се пукаха от претъпкване, привлича вниманието, че го следят гладни и завистливи очи.
В този момент почувства, че някой го гледа. Швейк се обърна: на един пън седеше войник и не сваляше поглед от движението на челюстите му.
"Швейк в руски плен" Карел Ванек


Един от най-тайнствените феномени в нашия живот е как мозъкът фиксира чужд поглед, без очите да виждат наблюдателя. Как се случва това?


Според някои психолози, ние възпиремаме света не само с органите си за въприятие. Освен тях, в човешкия мозък съществуват други особени системи на възприятие. И ако това ни се струва малко вероятно, тогава как да си обясним, че ние чувстваме чужд поглед върху себе си?
Научно може да се обясни само, че това усещане е важна част от инстикта за оцеляване. И други млекопитаещи имат способността да усещат чужд поглед, отправен към тях. Но човекът е особено преуспял в това си умение да усеща, че някой го гледа разстояние. И не само това - ние много точно определяме в какво направление трябва да погледнем, за да уловим кой е втренчил погледа си в нас.

Според изследванията, когато някой гледа друг човек, който не го вижда, в главния мозък на гледания се активизират определени клетки.
"Това, че човек може да усети чужд поглед върху себе си, е доказателство за социалната природа на човека. Ние можем да общуваме не само вербално и невербално, но и с инстинктите си", е мнението на психолозите.
Човешкият мозък извършва толокова много работа, за която ние въобще и не се замисляме. Ние не разбираме, как именно сме успели да почувстваме нечий поглед, без да гледаме към човека, който ни се е вторачил в нас. Но почти винаги усещаме дискомфорт и и се обръщаме в посоката, от която ни гледат. И в този миг нашият мозък продължава да работи: той анализира разстоянието до наблюдателя, невербалните сигнали, които излъчва неговото тяло, и мозъкът ни разчита възможните заплахи. И всичко това става за някакви стотни от секундата!
След проведени експерименти, се установява, че когато участниците са с тъмни очила, вероятността да се "лови" погледа на наблюдателя намалява.
Според учените директният поглед е част от заплаха или господство. Ако мозъкът чувства заплаха, той веднага сигнализира и ни кара да търсим наблюдателя. Това е заложено от природата - ако има заплаха, заради своята безопасност тя да не се изпуска от очи. Затова нашата реакция на чужд поглед възниква благодарение на инстикта за самосъхрание и оцеляване. Но как именно става това, какви системи на възприятие използва нашият мозък, остава загадка.

Въпреки всички успехи в науката, учените само мечтаят да разгадаят тайните и възможностите на човешкия мозък.

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Здраве

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня