Общество, което да милее за Габрово - това му липсва на града

Общество, което да милее за Га

Стефка Бурмова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Общество, ,

Иван Чомаков е роден на 20 март 1964 г. Средното си образование завършва в ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово по специалността „Електрообзавеждане на промишлените предприятия“. Дипломира се през 1991 г. по специалността „Икономика и управление“ в СА „Д

От 1997 г. е управител на Централна кооперативна банка в Габрово. През декември 2000 г. Иван Чомаков е назначен за първия извънстоличен директор на Корпоративна търговска банка. В момента, освен директор на габровския клон, той e управител и на Северния регион на банката. Чомаков е член на УС и председател на финансовата комисия на Българска федерация по волейбол, финансов директор е на КВК - Габрово. Член е на УС и зам.-председател на Сдружението на работодателите и индустриалците в Габрово.

СТЕФКА БУРМОВА

- Г-н Чомаков, навършихте 50 години, как се чувствате?

- Все едно покрай мен са преминали 25 евро. Иначе смятам, че съм прехвърлил една трета от живота си, но се чувствам както и преди 20 – оптимист във всяка една област, в която работя. Не мога да кажа, че се различавам особено от това, което съм бил. Със сигурност обаче знам, че съм малко помъдрял.

- Как разбирате помъдряването?

- За много казуси, които възникват ежедневно в работата ми, в личния или обществен живот, имам готови решения в главата си, благодарение на опита, добит през всички изминали години. Това е много важно за един ръководител. За основната си работа – управител за Северния регион на България на Корпоративна и търговска банка, както и управител на КТБ, клон Габрово, давам всичко от себе си. За мен работата е страст. Не я приемам само като препитание за мен и семейството ми, но и като голямо удоволствие. Не работя, защото така трябва, а защото обичам професията си. Всичко, което съм постигнал през годините, съм го правил винаги с настроение. Освен това съм финансов директор на КВК - Габрово, член съм на Управителния съвет и председател на финансовата комисия на БФ по волейбол, отскоро съм член на УС и зам.-председател на Сдружението на работодателите и индустриалците в Габрово, член съм на УС на читалище „Априлов-Палаузов“, имам и много други обществени ангажименти.

- Тоест Вашето ежедневие се дели на две - любовта към служебните задължения и към обществения живот?

- Разбира се и към семейството, към заобикалящия ме свят, част от който съм и аз. За мен е много важно да имаме позитивно настроени хора покрай нас. Самият аз се стремя да предавам моя позитивизъм, отношението ми към работата, към живота, към всички останали. Иска ми се всички ние да се променим, да сме позитивни и да работим с настроение. Това е едно своеобразно мое верую.

- Счита се, че обществената работа е трудна, наистина ли е така?

- Много е трудно да намериш хора, които да увлечеш след себе си. Всички питат какво вземам от обществената работа. И аз отговарям – нищо. В обществената работа само даваме. Лично аз влагам с всеотдайност жар, духа си, давам всичко, което е възможно. Защото за мен е важно градът ни, държавата ни да просперират. А това може да стане единствено с положителни хора, които са заети не само в пряката си работа, но и в обществения живот и които не чакат дивиденти за вложения от тях допълнителен труд. В днешно време повечето хора търсят откъде какво могат да вземат, за да се облагодетелстват. А в обществената работа действието „събиране“ липсва, има само „изваждане“. Вярно е, че с участието си в обществения живот ощетявам семейството си, лишавам ги с част от предназначеното за тях време. За моя радост всички вкъщи ме разбират и ме подкрепят във всяко едно отношение. Двете ми дъщери понякога също се включват и помагат в обществените ангажименти.

- Заразявате ли децата си със своя ентусиазъм и енергия за работа?

- Вероятно ги заразявам, тъй като и те искат да станат като мен. Малката пък заявява, че иска да стане началник на баща си. Майка й й обяснява, че Цветан Василев ми е началник, а тя не отстъпва, продължава: „Тогава ще стана чичо Цецо Василев“.

- Как приемате нейното изявление - като предизвикателство или като отговорност?

- Като отговорност, тъй като всяко едно поколение надгражда значително повече знания и умения от предходното. От тази гледна точка именно от мен, от семейството ми зависи стабилна ли ще бъде основата, която ще изградим в нашите деца.

- Преди малко повече от две години разговаряхме с Вас и тогава заявихте, че обичате да карате велосипед и че за ден правите пробег от 100 км, надминахте ли тогавашния си рекорд?

- Успях да стигна до 120 км и реших, че ми стигат. Не мисля да ставам олимпийски шампион в тази категория. Да, спортна натура съм и обичам всички спортове. Футболът е любимият ми спорт. Още от дете ритах топката. Играл съм футбол в младежките си години, стигнал съм до сташата възраст на „Янтра“ - Габрово. След това идват колоезденето и ските. Любимите ми маршрути са Габрово-Стоките и Габрово-Ябълка. Вече успях да се изкача с велосипеда и до Узана, но се надявам това лято да увелича темпото. Подобрявам си формата в ските. За жалост, тази година нямаше много сняг и не успях да се попързалям. Всъщност, в моя живот отделям специално внимание на спорта. Сега се занимавам повече и с волейбол.

- Какво се промени за две години около Вас, по-труден ли стана контактът с потребителите, по-омърлушен ли е народът?

- Аз съм вечният оптимист и затова считам, че трябва да лишим народа от негативните новини, с които ежедневно и по всяко време на денонощието го атакуват не само електронните медии, а и печатните. Хората не бива да се концентрират върху отрицателните новини. Те трябва да разберат, че е важно да работят не само за работодателя си, но най-вече заради себе си. Да гледат по-оптимистично на живота, а не перманентно те да са в пасивно очакване на някаква промяна. Тя може да дойде единствено с наше участие, с труд, тъй като за да получиш повече, трябва да работиш повече. Това е важно да се осъзнае. За жалост, през последния период от време не виждам някакво подобрение в психиката на хората, а върху нея влияят и ударите на кризата.

- От Ваша гледна точка кои свои слабости трябва да отстрани съвременникът ни, за да тръгне нацията ни напред?

- Най-важното е да бъде променена образователната ни система, която целенасочено беше разрушавана с непрекъснатите реформи. Затова и с всяка изминала година все по-голяма част от хората остават неуки. Други си мислят, че в чужбина ще открият Светия Граал и напускат страната, без да си дават сметка, че най-важното е първо да си добре образован и едва след това да поемеш своя път – в България или в чужбина, но да имаш самочувствието на знаещ и можещ човек. Освен това ми се струва, че завистта към успелите хора също ни дърпа назад. Завистта е пагубна за всеки, който й се отдаде, вместо да се хване здраво да работи, да се труди упорито, за да успее и той. Българинът трябва да възвърне пословичното си трудолюбие и да прави добре и качествено онова, което може. Оттам насетне израстването в кариерата ще дойде неусетно и благосъстоянието му ще се подобри значително.

- Според Вашите наблюдения габровският бизнес започна ли да се отлепя от дъното?

- Според мен – да. А и факта, че започнахме да се сдружаваме, е много добър признак за габровския бизнес. Това означава, че всички заедно бихме могли да направим много повече, че можем да върнем славата на Габрово като Българския Манчестър. Хората от бизнеса имат способности, всеки от тях е направил нещо много съществено в живота си – предприятия, фирми, които ръководят. Впечатлението ми обаче е, че габровските бизнесмени не се познават достатъчно. Затова едно от важните неща, които трябва да направи сдружението, е деловите хора на града да се опознаят, за да могат да си помагат един друг и бизнесът им да се разраства. В резултат на това ще нараснат и обществените инициативи, които от своя страна ще помогнат за културното, общественото и спортното израстване на нашия град, за повишаване на социалния статус на габровци. Това е нещото, което липсва на Габрово – общество, което да милее и се грижи за своя град.

- Политическите боричкания, които в последно време са много силни и се стремят да обсебят цялото внимание на населението, отразяват ли се отрицателно на бизнеса, разсейват ли го, вадят ли го от текущите проблеми, които трябва да бъдат решавани?

- Категорично политическите боричкания пречат на икономическия живот не само в нашия град, а и на държавата ни. Моето желание е да стоя далеч от политиката и не бих желал да говоря за нея. Макар да я считам, че тя е нещо като необходимото зло.

- Навремето първият министър-председател на България след Освобождението е заклел децата си да не се занимават с политика, прав ли е бил?

- Може и да е бил прав. Но си мисля, че вероятно е нужно да има училища и за политици, в които да се учат те на толерантност, за да се превърнат в истински професионалисти, както е в някои държави по света.

- Превръщат ли я в бизнес родните политици?

- Не знам в какво я превръщат, но в никакъв случай не и в истинска политика, която да защитава интересите на народа, на бизнеса, на който трябва да бъде създаден фронт за работа, за да разгърне той възможностите си и поведе държавата ни напред. Да се търсят непрекъснато нови пазари в чужбина, а не да се затварят те за родните стоки.

- Трябва ли, според Вас, българските политици да направят и невъзможното, за да се завоюва независимост на нашата държава?

- Нашата държава е много малка, за да успее да извоюва своята независимост. Макар че моето желание, мечтата ми е да се превърнем в Швейцария на Балканите. Според мен най-важното е родните политици да устояват националните интереси с истинска ярост, особено пред ЕС! Да устояват националната кауза.

- Оптимист ли сте за възраждането на габровската, на българската индустрия, на родното селско стопанство?

- Абсолютен оптимист съм, защото българите сме жилави хора. Издържахме толкова натиск, преживяхме толкова кризи и не се предадохме. Оцеляхме и продължаваме напред. Оредяваме, но устояваме. За моя радост напоследък ми се струва, че макар и малко, нашите сънародници в чужбина започнаха да обръщат очи към родината си и да се завръщат в страната. Нашата Родина е България и е друго да си на родна земя, да работиш на нея, а съвсем различно – в Америка или друга държава по света.

- Носталгия ли започва да ги измъчва?

- Не е само носталгия. Много им се иска да се върнат и тук да работят. За жалост, когато са в страната, те не работят както в чужбина. Това е проблемът на българите.

- Не могат ли да се впишат вече в родните правила?

- Не могат да се впишат в тамошните правила, в тукашните ще се впишат много бързо. Самият аз по никакъв начин не мога да обясня защо българинът работи по един начин в нашата държава и по съвсем друг, с много усърдие и дисциплина – в чужбина. Това правило е валидно за всички професии. Дори един футболист играе по един начин у нас и по съвсем друг, когато е част от чуждестранна спортна формация. Не мога да го обясня. Вероятно можем да го квалифицираме като елемент от българската народопсихология. Мисля си, че това е така, защото тук всички считат, че някой им е длъжен, а там като ги смачкат, се опитват да докажат себе си на всяка цена.

- Счита се, че трябва да се сменят три-четири, дори и повече поколения, за да се изчисти българският ген от нагласата някой друг да взема решенията?

- Трябва да се възроди вярата на хората, което може да стане чрез църквата и училищата. Това са двете институции, които заедно със структурите на културата могат да повдигнат духа на нацията.

- Преди време беше поставен таван на банковите лихви, направени бяха някои промени в Закона за банките и банковото дело, как ги приемате?

- Не един път съм казвал, че не е нормално държавата да се намесва в определяне правилата на частните финансови институции, нито в работата на частните фабрики. Може ли държавата да каже за колко ще се продава дадена машина или произведеният от частното предприятие продукт. Лихвите и таксите се регулират от пазара. Затова не одобрявам подобна намеса в работата на банките. Нашата банка например никога не е имала такси и комисиони, които сега се премахват със закона. Така е било в продължение на 14 години тук и така ще продължаваме.

- Определянето на този таван няма ли да засили присъствието на сивия сектор на пазара на финансови услуги?

- Със сигурност ще се увеличат бързите кредити, които пълнят гушите на продавачите на пари, ако мога така да се изразя. А там правила няма. Има невероятни лихвари, които дават пари при безумни лихви. Много габровци идват да ми се жалват от ситуацията, в която са изпаднали, след като са се възползвали да вземат „бързи пари“. Те дори не знаят каква лихва се начислява на получения заем. Самият аз не съм запознат с тези правила и нямам желание да търся информация за тях.

- Случи ли се нещо прекрасно около Вас в последните две години?

- За мен всеки ден е прекрасен. Всеки ден е празник. Затова съветвам и хората около мен да се стремят да живеят с добро настроение, да посрещат всеки ден с усмивка, за да дойдат при тях успехите. Да повдигат непрекъснато духа си. Да са убедени, че произвеждат най-доброто. Да се знае, че ние в Габрово правим само най-добрите неща.

- Каква е формулата, на която се подчинявате в живота си?

- Работата е религия.

- Не Ви ли е омръзнало да се занимавате с цифри, не Ви ли се завива свят от тях?

- Понякога наистина ми се замайва главата и затова се занимавам с толкова много и разнообразни неща. В подобни моменти отивам в спортната зала да гледам волейбол например, защото преживявам емоционално всяко едно спортно събитие и излизам от тях, зареден с позитивна енергия. Когато въртя педалите на велосипеда, всички негативни преживявания изчезват незнайно къде, когато се спускам по снежните писти или играя футбол, изчиствам съзнанието си от ежедневието и както казвам често, така зареждам батериите. Но работата така ме е научила, че дали ще смятам цифри за 5 лева или за 5 милиона, за мен е все едно. Приемам го като нареждане на определен пъзел до получаването на крайния резултат. Първите години например, когато станах директор, моят баща си мислеше, че влизам в банката само да се разпиша, че съм дошъл на работа да си изпия кафето, да се повозя с колата и да се прибирам. Един ден обаче той дойде при мен и постоя в кабинета. Буквално на 15-та минута той побърза да си тръгне, като се вайкаше, че самият той не би могъл да издържи и минута на моя стол.

- Откъде дойде Вашата страст към финансовите дейности?

- Майка ми е работила в тази сфера, брат ми, братовчедите ми също са били икономисти – може би има нещо в нашия ген, което ме е насочило да се занимавам с финанси.

- Банкерството провокира ли различен начин на мислене, на какво учи то човека?

- Учи на изключителна дисциплина, на философията да уважаваш парите, всяка стотинка, на отношение към хората. Научи ме на изключителна отговорност, да ценя всяка стотинка, тъй като тя се изкарва много трудно. Но на първо място е дисциплината, защото ние управляваме на хората парите. Парите в банката не са наши, а на другите хора. Така че банкерството е коректност, лоялност, дисциплина, дисциплина и пак дисциплина.

- Струва ми се, че габровските банкери носите закачка в окото, усеща се спокойствие и увереност около вас, това придобива ли се или е вродено?

- Струва ми се, че се придобива с годините. Има някои по-млади колеги, които са по-припряни, по-напрегнати. А хората сме като виното – с годините то остарява, уляга и се успокоява. Увереността идва тогава, когато имаш готови решения за многобройните казуси. Иначе започваш да си блъскаш главата какво да правиш. Първите ми години са били пълни с много безсънни нощи за намиране на най-правилните решения.

- Вие сте управител на банката от самото й откриване досега, като се обърнете назад, задавате ли си въпроси, свързани с изминатия път?

- Като да беше вчера, тази година през декември ще се навършат 14 години от създаването на първия извънстоличен клон на Корпоративна и търговска банка.

- Оттук насетне какво Ви очаква?

- Оттук нататък казваме: още три пъти по толкова и след това каквото сабя покаже. Миналия ден четох за един дядо на 104 години, който разказа, че е работил активно до 90 години. Дай Боже всекиму – казвам аз.