Мариана Печеян: „Инвестиции, образование и предприемачество трябва да бъдат в момента най-големите приоритети в държавата”

За децентрализацията на общините, за индустриализацията на българската икономика, за работата на българските посолства в чужбина, за пазарното присъствие е разговорът с управителя на дряновската компания Мариана Печеян.

- Г-жо Печеян, защо по време на срещата на министър Стойнев с кметовете на общините, представители на бизнеса и работодателски организации в Габровски регион Вие коментирахте и децентрализацията на общините?

- Засегнах въпроса в качеството си на председател на ОбС - Дряново, защото смятам, че липсва достатъчно интерес към този проблем. Един от основните  приоритети на местното управление е максимално ефективното идентифициране и привличане на подходящи инвестиции, които да допринесат в най-голяма степен за икономическия  растеж и развитие. Децентрализацията би довела до по-голяма независимост и гъвкавост на отделните общини и те ще имат много по-голям реален интерес сами да търсят инвеститори за своите региони. Общински съвет - Дряново прие да бъде разработена Наредба за инвестициите в общината. Законът ни дава право за инвестиции от клас В, а в тази категория попада и  Дряново. Затова ОбС възложи на кмета разработването на наредбата, определянето на терените, които могат да бъдат предложени на инвеститорите. Информацията ще бъде достъпна за потенциалните инвеститори на уеб страницата на Общината и ще се работи активно по посока привличането им. Лично аз считам, че търсенето на инвеститори не е приоритет само на кметовете, а трябва да бъде и едно от основните задължения на посланиците ни в чужбина. Те трябва да насочват инвеститорите, проявяващи интерес, към подходящи за тях региони в България. 

- На тази среща изразихте също задоволство от работата на българското посолство в Швейцария, защо?

- С помощта на посолството ни в Берн и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия беше осъществен проект, състоящ се от 3 етапа. Първите два етапа се състояха на територията на Швейцария, а третият - в София. „ВСК Кентавър – ИЗ Динамика“ ЕООД взе дейно участие във всичките три етапа. Първият етап - „България като индустриален партньор”, се проведе в Световния търговски център в Цюрих на 3 декември 2013 г., където индустриалните сектори „Машиностроене“ и „Електроника“ бяха презентирани пред представители на бизнеса от Швейцария. Вторият етап на проекта беше свързан с преки контакти и посещения на швейцарски фирми, техническото изложение „Baumaschinenmesse“ в Берн и последвалата кооперационна борса в Цюрих в периода 17-21 март 2014 г. Представена беше и дуалната система на обучение в средното образование, за внедряване на модела на която от швейцарска страна ще бъде оказана активна подкрепа. Третият заключителен етап - „Икономическа мисия и мисия за контакти в България”, се състоя в София на 3 април 2014 г.

Целият проект беше осъществен с изключителната подкрепа на д-р Меглена Плугчиева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Швейцария, както и с професионалното съдействие и персонална ангажираност на целия екип на българското посолство в Конфедерацията, който оказа незаменима подкрепа по време на двустранните срещи в Швейцария. За пръв път българско посолство в чужбина обръща специално внимание на родния бизнес. Аз непрекъснато пътувам, била съм в много страни по света както с различни делегации, така и самостоятелно – САЩ, Германия, Катар, Китай, Япония, Русия и т. н., но такава целенасочена подкрепа не ни е била оказвана. Обикновено научаваме в последния момент кои са фирмите, с които ще се срещаме, недостатъчна е предварителната подготовка, подхожда се формално към организацията на проявата и затова много рядко се осъществяват контакти. Затова считам, че извършеното от посолството ни в Берн и г-жа Плугчиева е пътят, който трябва да извървят нашите посланици във всички държави по отношение на бизнеса. 

- Съществува ли чуваемост от страна на правителството към проблемите на бизнеса?

- В момента държавната власт не само чува нашите проблеми, но и търси срещи с бизнеса, за да се намери най-добрият вариант за решаването им. Разбира се, трупаните от 24 години проблеми не могат да бъдат ликвидирани с магическа пръчка. Трябва да се върви стъпка по стъпка, а за мен е важно, че вече са направени първите крачки към решаването им. Министър-председателят Пламен Орешарски и вицепремиерът Даниела Бобева имат голямо желание в най-скоро време да бъде направена нова среща с бизнеса, с Клуба на жените предприемачи и мениджъри, за да се види какво сме предложили ние и кое от нашите виждания за развитието на индустрията е удовлетворено и какво предстои да бъде направено. В момента трите най-големи приоритета на държавата трябва да бъдат инвестиции, образование и предприемачество, за да може икономиката ни да рестартира успешно. Но това са много бавни процеси, идентични с работата в едно реално предприятие -  нужно е сериозно планиране. Първо трябва да се регламентират ясно производствените и бизнес процеси, реда за техния контрол, да се инвестира в нови технологии и машини и чак тогава е гарантиран успехът на пазара. В нашия случай първо привлякохме вниманието на световни производители с доброто качество на нашите продукти и добре овладените процеси на производство и контрол, а след това подписахме дългосрочен договор с най-голямата американска корпорация за инструменти и световен лидер в бранша „Кенаметал“.  За да отговорим на високите критерии за партньорство и все по-големите изисквания към качеството, ние вложихме над 32 млн. лева в нови машини и оборудване за последните 6 години. Това ни превърна в най-големия поддоставчик на „Кенаметал“ в света.

- Вие заявихте също, че светът отдавна върви по пътя на автоматизацията и роботизацията, докато в страната ни все още се говори за механизация и автоматизация, какво имате предвид?

- В момента нашата държава наистина е на етапа механизация и частична автоматизация. В машиностроенето в България се броят на пръсти фирмите, в които има модерно оборудване. Във „ВСК Кентавър - ИЗ Динамика” ЕООД сме на етап автоматизация на производството, което дава своето отражение върху ефективното използване на машинния парк и работната ръка. Работим със система за мониторинг и извънмашинна настройка за оптимизиране на времето за производство. С тази цел сме въвели и ERP система за управление на бизнес процесите. Използваме също TOOL BOSS система за управление и гъвкавост в използването на влаганите в производството работни инструменти. 

- Как се отразява модернизацията върху пазарното присъствие на компанията?

- Това е изключително важно. Клиентите държат изделията, произведени за тях, да отговарят на най-високите изисквания за качество, а това е възможно, само ако имаш нова материална база със съвременни технологии и машини. Със стара техника не може да се постига най-високият клас качество. Затова ние купуваме най-доброто, което е нужно за нашето производство. Но само това не е достатъчно. За да излезеш с успех на пазара, трябва да откриеш своята ниша. В завода ни в Дряново ние произвеждаме инструменти със световно качество, но все още нямаме утвърдена марка, под която да продаваме директно. Западните компании години наред са налагали своите марки и те вече имат наложено име. Например нашият партньор „Кенаметал“ е известен от 1935 година на пазара и днес разполага с 80 завода по целия свят и реализира над 6 милиарда долара годишен оборот. В сравнение с водещите фирми ние все още сме твърде малки, за да разполагаме със собствен дял на пазара, затова пък сме най-надеждният поддоставчик на тази голяма мултинационална компания. 

- Всичко това няма как да се осъществи без преки участия на съответните международни изложения. Как се подготвяте Вие за участие в тях?

- За всяко едно наше участие имаме много сериозна предварителна подготовка – правим анализ на пазара, на който искаме да стъпим. А това е изключително важно, тъй като трябва да разберем дали има място за нас на този пазар и ако има, как трябва да подходим. С помощта на Интернет и всички съвременни средства за комуникация събираме предварително информация за фирмите, с които искаме да установим контакти, проучваме ги, свързваме се с тях и ги информираме за нашето участие в съответното международно изложение и ги каним да ни посетят на нашия изложбен щанд. Ще дам един пример, свързан с участието ни на международното изложение в Москва „Металообработка” - 2014. Ние посетихме миналогодишното издание на този панаир като гости, за да се запознаем с него, да видим какви фирми участват и дали можем да намерим своето място там. Установихме, че там има място за нас, след което започнахме сериозна подготовка за участие в тазгодишното издание на панаира. Така че на изложението през юни в Москва ние ще участваме със свой щанд и от нас зависи дали ще успеем да се наложим на този пазар. 

- Какъв процент от новите пазари се дължи на участия в международни изложения?

- Не може да се определи, тъй като пазарът е много динамичен, играчите в него – също. Някои от фирмите фалират, други се обединяват. Непрекъснато наблюдаваме пазарни метаморфози, което ни подтиква да търсим контакти със стабилни фирми, което да ни гарантира по-спокойна работа за по-дълъг период. Можем да си го позволим, тъй като с времето сме натрупали нужния опит.