Какво е АМК за ветераните?

Николай Марков, прокурист: “Всеки постигнат успех през годините е повод за гордост“
 - Какво са за Вас годините в АМК?
 - След завършването си четири години работих заедно с четирима колеги от съоснователите на фирмата в частната „Елкосис“. Така се получи, че работещите тогава в „Елкосис“ станахме и първите служители на АМК.  След като беше осъществен контактът с г-н Арнолд Мюлер, първият собственик на германската компания, той взе решение да се създаде дъщерна фирма на АМК в България. 

 Иначе на големия въпрос какво са за мен тези 20 години бих казал простичко: „Развитие“. Развитие професионално, развитие човешко. Започнах във фирмата като млад инженер, имащ вече някакъв опит, несемеен. И след 20 години мога да кажа, че това развитие е довело вече до, смея да се надявам, добри резултати. Вече имам дъщеря, която е абитуриентка.  Тези години бяха изпълнени с грижи, с трудности, с удовлетвореност от постигнатото, тъй като АМК преди 20 години нямаше нищо общо с визията си от днес. И наистина удовлетворението от постигнатото е нещото, което като се обърна назад, ме кара да се чувствам доволен.
 - Нещо съвсем конкретно, което да Ви кара да се чувствате горд, че сте част от нея?
 - Много са нещата, които мога да спомена. Но може би най-важното и най-отличаващото е, че особено в първите години успяхме да докажем себе си и като хора, и като българи пред колегите в Германия. Разбира се, и всеки постигнат успех, независимо колко голям или колко малък е бил той, подреден в някаква стойностна таблица, също е повод за гордост.
 - А и развитите европейски държави, сред които е и Германия, гледат със снизхождение на нас, българите?
 - По-скоро с недоверие, с несигурност дали тези балкански субекти могат да работят добре, в срок, качествено.  Това успяхме, мисля, да докажем.
 Петко Стоянов, ръководител „Маркетинг и внедряване“: „Ние сме били ледоразбивача, за да продължи функционирането на АМК в Габрово - Работите в АМК от самото създаване на компанията?
 - Скоро си проверявах първия трудов договор и той е от 1 януари 1999 г. , макар АМК да е регистрирано на 8 декември 1998 г. Преди това имахме една малка фирма, на базата на която „тръгна“ АМК  - „Елкосис“. Бяхме Николай Марков, аз, колегата Веселин Кичюков, Стефан Милчев, работехме на 7-я етаж в НТС – оттам тръгнахме.

И както казва колегата Николай Марков, за мен това са години на развитие на постоянно доказване. Защото всичко, което работим и което започнахме да работим в АМК, беше ново и за нас – сервотехниката, управлението, контролерите. Това беше ноу-хау, което ние усвоихме. Така с развитието на фирмата и ние обогатявахме своите компетенции.
 Първата командировка, на която бях в Германия, беше цяло обучение за мен. Бяхме три месеца и се чувствахме като ученици. Обясняваха ни за всичко, с което АМК се занимава, като база, като техника, като развитие. За нас това, естествено, беше новост.
 - Шанс ли е за Габрово фактът, че фирмата майка създаде свой филиал в Габрово?
 - Трудно ми е да преценя какво точно е стъпването на АМК в Габрово за града. Но е факт, че тук се прилагаха и прилагат авангардни технологии. Ние усвоихме едно ноу-хау, което фирмата майка даде като развитие извън Германия.
 - Комплимент ли е за Габрово, че тук има добре подготвени  кадри?
 - Неслучайно употребих думата „доказване“. Дори още първата командировка във фирмата майка в Германия беше доказване. Това, че сме преминали обучение там, означава, че първото решение да продължи изобщо да съществува АМК в Габрово е било на базата на това, което ние сме показали по време на нашето обучение. Защото във всеки един момент г-н Мюлер е можел да прецени, че няма да продължи да функционира габровското дъщерно дружество. Както казва колегата Николай Марков, ние сме били като ледоразбивач, който е разбил ледовете, за да продължи да функционира и габровската компания.
За да работите цели 20 години в АМК, вероятно сте удовлетворен не само от това, което вършите, но и от фирмената атмосфера?
Наистина всичко, с което се занимаваме, с годините търпи развитие, навлизат много нови неща, които ние следим и усвояваме своевременно. Непрекъснатите новости, до които се докосваме и които правим, ни карат да следим всичко от световната практика, което излиза като продукт в нашата област. За да успяваме да разработваме чисто нови проекти, които сами по себе си са уникални не само за България.  И точно тази уникалност на работата ме държи „завързан“ за фирмата 20 години. Разбира се, и екипът.

 Симеон Трифонов, ръководител „Развитие“: „Цялото ми семейство е рожба на АМК“
 - Какво са за Вас тези 20 години, г-н Трифонов?
 - Реално това е моят живот. Роден съм в Плевен. Дойдох в Габрово единствено за да уча в Техническия университет, след което си тръгнах и никога не съм предполагал, че ще се завърна тук по някаква причина. Така че моето решение да се върна в Габрово беше на база предложението от страна на АМК да започна работа тук. Това беше причината и да създам семейство, тъй като имах приятелка също от Плевен и или трябваше да създам семейство, или да се разделяме.

Иначе нямаше как да продължим. Последва и раждането на децата ни, закупуването на жилище тук. И ето ни, цялото наше семейство е рожба на АМК. Всичко се върти около фирмата и това, че имах възможност да имам работа, на която да разчитам, че ще мога да издържам семейството си със сигурни доходи, интересна и перспективна.
 - Сега комфортно ли се чувствате тук?
 - За мен основната разлика, в сравнение с казаното от колегите, е, че от хората, които тръгнаха за първи път към Германия, единствено аз бях току-що завършилият ТУ в Габрово студент. Без никакъв опит, за разлика от останалите, които се бяха доказали в работата си към „Елкосис“, за мен това бяха първи стъпки и ми беше доста притеснително дали ще се оправя в това начинание. В сравнение с останалите колеги моите стартови условия не бяха същите.
 - Но и Вие сте вече 20 години в компанията?
 - Да. И аз съм с договор от 1 януари 1999 г. Бяхме първите назначени четирима човека, като тук не включвам г-н Стефан Деевски (първият управител на АМК в Габрово).
 - Как се чувствате сега?
 - Чудесно. Мисля, вече стабилно сме доказали, че можем да си вършим работата, както трябва. Вече нямам колебания, както в началото, дали ще се справя, дали ще мога да направя онова, което се иска от мен. В началото в Германия всичко беше ново и различно – чужда страна, с чужд език, искаше се опит в определена посока. От мен в програмирането. В университета бях завършил електронна техника, а не програмиране. Да, имах доста познания в областта и на програмирането, но не и утвърдени. Така в движение трябваше да се развия възможно най-бързо в тази посока. В противен случай оценката за мен нямаше да бъде добра.
 - Сега, като се обърнете назад, кой момент от развитието си в АМК си спомняте с най-голяма сила?
 - Първите три месеца, в които бяхме в Германия. За мен всичко беше различно, всичко беше ново. За мен това беше и първото излизане извън страната, като изключвам някои дребни екскурзийки. Това беше за мен сериозно преживяване - три месеца на чуждо място. Не се познавахме толкова и с колегите тогава - бях дипломант в „Елкосист“, а всички останали за мен бяха непознати. Непознати обичаи, непозната страна.
 - Но човек се адаптира към всичко?
 - Длъжен е. Иначе няма да успее в нищо.