Бранимир Ботев: „В България най-силна е петата власт - на чиновниците”

 „Този опит заслужава да бъде популяризиран, защото българските предприемачи са двигателят, който може да ни помогне да решим икономическите и финансовите проблеми на страната - отсече той и допълни, че администрацията трябва да помага всячески на бизнеса и ако не може да го прави, поне да не му пречи. По време на разговорите с присъстващите той сподели още, че администрацията се самозатваря в себе си, поради което не успява да откликне бързо не само на нуждите на бизнеса, но и на живота изобщо. Представител на вестника попита Бранимир Ботев защо счита така, както и има ли надежда за промяна в тази посока. 

- Г-н Ботев, защо считате, че администрацията се замозатваря в себе си, поради което не успява да откликва бързо не само на нуждите на бизнеса, но и на живота изобщо?
- Това е феномен и не се наблюдава само при сегашната администрация или при тази от последните години. Той е описан много добре от Макс Вебер отдавна. По принцип администрацията има склонност да създава собствени правила, да капсулира дейността, да я свежда до собствените си представи за регулация. При нея склонността за регулиране на всичко и на всички е изключително силна. Правилата, които ЕС налага, са на минимална регулация, на регистрационни режими, на максимална свобода както по отношение на бизнеса, така и на гражданското общество. Тоест не на норми, които непрекъснато се спускат отгоре, и не на този безумен принцип на „мълчаливия отказ“. Трябваше отдавна тези неща да бъдат обърнати като логика, особено когато става въпрос за режимите, които по един или друг начин регулират дейността на бизнеса, ние да въведем принципа на мълчаливото съгласие. Тоест, когато бизнесът поиска нещо и представи съответните документи, ако администрацията не бъде така добра да отговори аргументирано в рамките на определения от закона срок, да се счита, че тя е дала своето разрешение нещата да се случват. От тази гледна точка винаги съм бил привърженик да има колкото се може по-ясни, по-дефинирани регулации и тогава, когато нещата са нормативно определени за действия - волунтаристични или по целесъобразност, от страна на администрацията просто не би останало място. Знаете, че чиновникът е силен тогава, когато трябва да преценява, да слага своя подпис или печат, т. е. ти да си му в ръцете и той по своя преценка да съобразява дали нещо може или не може. Това не би трябвало да се допуска. Всъщност, европейският подход е точно този - нещата да са много ясно дефинирани, да няма място за съмнения, да няма място за преценка. Чиновниците от администрацията трябва да прилагат законите, а не да ги тълкуват.
- Вие считате ли, че в България може да се достигне до етапа, в който чиновникът да бъде изцяло подчинен на закона?
- Мисля, че и нашите политици вече са узрели за решението, че ние се нуждаем от професионална администрация. Администрация, която трябва да бъде в услуга на гражданите, в услуга на бизнеса, която трябва да провежда европейските норми и темпове. С мислене, по-близко до ориенталското, и с манталитет, в който чиновникът на всяко едно ниво трябва да преценява какво може или не може, трябва един път завинаги да приключим. И това, което ние тук виждаме, е именно еманация на инициативата, която е тръгнала от бизнеса. Няма какво да се залъгваме – гражданското общество, хората, бизнесът са генераторите на идеи, двигателите за движение напред. Ако ние имаме администрация, която е професионална и която подпомага този процес, то тя би била катализатор на хубавите неща в обществото и обратно – тогава, когато се изпитва страх, нежелание, липса на компетентност процесите да бъдат подпомагани, тя се превръща в една много мощна спирачка. Позволявам си да изкажа мое лично виждане. Още от времето на Монтескьо съществуват три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. За журналистите се казва, че са четвъртата власт. Но петата власт – чиновниците или бюрокацията, е най-силна от всички.
- Кой и кога ще осъществи тази административна реформа, бизнесът се задъхва, той е задушен?
- Този въпрос е към политиците. Това, което мога да кажа, само е, че в ресора, който имам честта и удоволствието да ръководя, бюрократичната регулация е сведена до минимум. В смисъл максимално бързо всяко искане от страна на бизнеса получава отговор. И няма как да бъде другояче, защото туризмът, който имам честта да ръководя, е глобална индустрия. Тя не зависи от желанието или нежеланието на България. Това е силно конкурентна индустрия и самият факт, че България и към момента е страна, където тази индустрия е от водещите за икономиката, е показателно. Тя генерира близо 14 на сто от БВП. Дори при тази изключително тежка в климатично отношение година (според метеоролозите от 80 години най-дъждовната година) ние имаме 6,7 поцента повече чужденци, посетили България. Според данните на БНБ по текущата сметка на баланса на страната в бюджета са влезли 3,1 на сто повече пари за същия период на миналата година, което прави над 1 740 млн. евро само за август, дошли от присъствието на чужденци в страната. Разбира се, тук могат да се правят много спекулации колко от тях са туристи и колко не са. За мен всеки човек, посетил нашата страна, е турист, по простата причина, че дава своя принос към икономиката на България. Той спи в български хотели, храни се с българска храна, купува български сувенири и в края на краищата допринася дори за популяризиране на нашата страна. А потенциалът на България в това отношение е огромен. Показателен е примерът с Молдова, която има великолепна история и структура на селското стопанство, но в момента целта е да достигнат до 100 хил. чуждестранни туристи годишно. Ние имаме над 7,2 млн. чуждестранни туристи по официална статистика, която не отчита немалка част от тях - тези, които са в селски къщи, в хостели, в къщи за гости. Тоест около 10 процента се пропускат от статистиката и в същото време сме изключително критични към това, което имаме. Понякога може би трябва да похвалим хората, които работят в туризма - хотелиерите, ресторантьорите, защото благодарение на техния професионализъм, благодарение на всичко онова, което се реализира чрез туризма - прекрасните български зеленчуци, плодове, месо, великолепната българска кухня, невероятната природа, която имаме. Слабо известен факт е например, че голяма част от италианската моцарела е българска, че над половината от гъшия дроб и неговото производно „фра гра“, което се продава във Франция, всъщност идва от България.
- Как се чувства зам.-министър в днешно време, който реже ленти на нови заводи?
- Тъкмо сега пожелах на директора на Българската агенция за инвестиции да му се изтъпи ножицата от рязане на ленти. Мисля, че колкото повече ленти се режат, толкова е по-добре. Това е показателно за едно нещо – че бизнесът е жив, че страната е жива, че хората са инициативни и че има поводи за радост. Защото аз лично си мисля, че следващите няколко години приоритет на България, и дано политиците да постигнат пълно съгласие помежду си за това, трябва да бъдат икономиката и финансите. Което означава, че бизнесът трябва да бъде във фокуса на всички политици. Защото проблемите, които България трябва да решава, са точно в сферата на икономиката и финансите. И ако трябва да имаме национално единство, политики, които да следваме, те трябва да бъдат насочени към икономика, финанси, работни места, поддръжка и подкрепа на бизнеса.