Емил Михов: Напред в туризма Габрово може да върви с индустриалната история
Фотограф, режисьор, дизайнер, историк с дългогодишен музеен опит Емил Михов от няколко години е ангажиран и със заснемането на археологически обекти в страната. Работил е със светила в българската археология и история като проф. Николай Овчаров, доц. Здравко Димитров, д-р Веселка Кацарова и др.
Едновременно с това Емил Михов и неговият екип правят успешни стъпки в модернизирането на музеите като начин на експониране на културните ценности, използват нови технологии за тяхното представяне пред публика.
Емил Михов е роден на 17 март 1973 г. в Габрово Завършва Математическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ със специалност Информатика и програмиране и специалност История във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
– Г-н Михов, какви са новите моменти във Вашата дейност?
– С течение на годините, моята работа се задълбочи доста и стана още по-комплексна. Опитът ми сред историческите среди, сред колеги историци и археолози помогнаха за усъвършенстване на работата ми. Екипът стана доста голям и разнообразен и може да се каже, че нашият екип е без конкуренция в цяла България, дори вече имаме покани и от чужбина.
– За реставрация на историческите обекти ли?
– Ние модернизираме исторически обекти. Дори правим комплексни туристически проекти.
– Атракции?
– Атракции, да. Дори с някои общини имаме петгодишни проекти, като всяка година изпълняваме определена дейност според финансите, които ни се отпускат.
Като цяло ние проектираме развлеченията като ги свързваме с история и култура, след което ги изпълняваме. Така че ние сме доста комплексни, тъй като правим музеите "от – до". От проект, мултимедии, витрини и до ключ, както се казва в строителството.
Можем да се похвалим, че миналата година музеят в Стрелча, чийто първи етап – етнографията, завършихме. И този музей беше класиран като туристическа дестинация на второ място, тъй като от трима посетители на ден, той посрещаше дневно по три автобуса. Освен това, всички колеги от страната проявиха интерес да разберат как е постигнато това нарастване на посетителите, в резултат на което заваляха много покани. Сега там завършваме вторият етап - „Априлско въстание“, който става уникален.
Емил Михов е партньор и изпълнител на интерактивната експозиция „Етнография” на Исторически музей – Стрелча. Експозицията е реновирана с подкрепата на Национален фонд „Култура” - "Музеят – място за нови технологии и знания"
Всъщност нашата сила е, че ние започваме отзад напред – не сме проектанти, които дават готов чисто архитектурен проект, или пък като проект за производство на мебели. Ние „изваждаме“ находките, определяме как да бъдат подредени, къде да поставим акцентите, къде – историите. Малките историйки, които да направят музея бъбрив и които гъделичкат любопитството на посетителите. И едва след това започваме да конструираме музея.
Наистина за нас това е по-сложно, но ние правим всеки музей на етапи, които винаги са три.
Построяваме голямата част от музея, защото винаги се появяват дребни нещица, които излизат след като са поставени големите – има празни места, претоварени пространства. Именно поради това проявяваме гъвкавост и в движение е променяме нещата така, че обстановката да бъде максимално удобна за туриста, за колегите уредници, които трябва да могат да го поддържат и да работят спокойно и много лесно.
В Стрелча всичко е с датчици. Колегите просто канят хората в музея и им разказват всичко, което интересува посетителите.
Кметът на Ардино инж. Изет Шабан открива обновената барутчийница за празниците на града. До него е Емил Михов, който получи специални благодарности и в годишния отчет на Общината за 2023 г.
Самият аз следя как се развива музея след промените и винаги даваме повече от себе си. През есента например отворихме една барутчийница в Ардино за празниците на града. Според нас тази барутчийница трябваше да има още две заптиета, които ни „глътнаха“ много пари и ние ги дадохме от себе си – да ги облечем и обуем, да ги гримираме. Но преценихме, че искаме заптиетата да ги има, за да бъде обектът още по-автентичен. И се получи. Дори в момента от отдел „Култура“ на община Ардино ми се обаждат да споделят, че в първия момент хората се стряскат, но след това тръгват да разглеждат и посетителите излизат много доволни, тъй като всичко в музея е добре композирано.
Много интересно беше, когато с колега посетихме „Орловите скали“ на Ардино, които са с много красиви ниши. По това време дойде едно семейство, което сподели, че за трети път отива там. Но са отседнали в Хасковските бани, защото „там довечера ще има шоу“. А това шоу също е наше производство. И се оказва, че трета година това шоу привлича туристи, които пълнят хотелите – те са там, защото има какво да правят вечерта, има с какво да се забавляват. Което означава, че една цялостна концепция за туризма, в която се поставя акцент върху културата и историята на дадения регион, събужда интереса на хората към този регион. А култура и история в българските региони има, но за жалост тя не навсякъде е развита. И ние правим така, че туристът като отседне някъде, освен местната храна и добрите условия за настаняване, той да има какво да прави, да види и да го разбере.
Емил Михов пред скално-култовия комплекс „Орлови скали“ на 2 километра от Ардино.
Обичам да давам един пример, свързан с келтска гривна. 80% от хората минават покрай нея и отминават – виждат надписа „Келтска гривна“ и толкова. Другите 20 % от посетителите ще забележат нейната красива плетеница и пак ще отминат. А според историята преди да влязат в бой, келтите се събличат голи, боядисват се в червено, въоръжават се и слагат гривната на шията си – тя показва какъв е рангът на всеки в боя.
Но когато се появи една мултимедия, холограма и в рамките на около 30-40 секунди разкаже тази история посредством жив артист, всичко става съвсем различно. Децата и другите посетители едва тогава се вглеждат и разбират този експонат за какво точно се е използвал, какво е било значението му. А точно това се запомня от тях и те го разказват на своите приятели.
Ето, това е възможността да „вкараш“ историята в главите на децата, на хората и те да я заобичат.
– Разбирам, че Вашият подход събужда интереса към българската история не само сред децата. Самият Вие разпитвали ли сте музейните работници дали се увеличава интересът към Музея?
– Да, увеличава се и то значително. Ние водим своя ежемесечна статистика къде и какво се случва. В Поморие отворихме музей на Никулден миналата година и съвсем скоро пътувах до града за поддръжка софтуера на експозицията. Сега започва туристическият сезон и всичко трябва да работи безупречно.
В музея на Поморие може да се види как рибарите ловят риба през нощта – 8 човека с две лодки хвърлят мрежите, обграждат рибата и се вижда как при мятането си из мрежата люспите й фосфоресцират на лунната светлина. Самият аз наблюдавам отстрани реакцията на хората и се радвам, че нашият труд има ефект, че туристите наблюдават всичко това с голям интерес.
Интерактиното представяне на нощния риболов с аламани в музея в Поморие е на Емил Михов
"Това са тип холограми, ние ги произвеждаме. Целта е всеки един човек, като влезе да види един бърз визуален разказ. За съжаление, в днешно време хората вече не четат по табелките, а така придобиват информация за историята", посочи Михов
Този музей беше една водонапорна кула, от която се отказали всички, и считаха, че това не може да бъде музей. А ние така го направихме, че няма подобен в страната.
Нашият екип е реновирали цялостно няколко музея в страната – имаме инсталации в тях, имаме виртуални музеи.
– В момента върху какво работите?
– Върху два национални обекта. Това е Храмът на Понтийската майка на боговете – Кибела в Балчик.
В момента в Габрово изграждаме копие на Храма, в което заснемаме 360 тракийски ритуала.
Само подготовката на музиката към тях, с музикални инструменти, използвани от траките, отне повече от пет часа. Колега от екипа направи много сериозно проучване как се прави римска прическа. В момента подготвяме инструментите, необходими за римска прическа. Защото на Вила „Армида“, която четири години е затворена и в момента работим за отварянето й, имаме светлинно шоу, заедно с мултимедии, които разказват за живота в нея. Оказва се, че в една спалня четири часа господарката си подготвя тоалета – прическа, грим, облекло.
– Това доказано ли е от историята?
– Ние работим с исторически консултанти, с експерти. Само за да направим прическата, закупихме литература за нея от Англия, която пристигна заедно с всички инструменти, необходими за тази прическа. Ето защо често обичам да казвам, че се намирам между историците и туристите. Историците си имат своята наука, но терминологията и задълбаването й в нея не е толкова за туристите. За туристите историята трябва да се посмели и преработи така, че да бъде атрактивна за тях. Ето защо ние спазваме историческата достоверност така, че като влезе колега историк в музея да каже: „Да, ето това е истината!“ и да остане доволен от видяното. А в същото време и туристът да бъде удовлетворен от своята среща с историята.
– Разказвате за Балчик. Направи ли Ви впечатление как са оформени тамошните паркове и зеленината в тях?
– О, да. И в момента правим постоянно светлинно шоу за три общини в страната.
Чрез него много нежно и леко централната част на градовете – там, където е туристическият наплив, ще бъдат осветявани вечер. Мога да спомена с удоволствие Ардино и Ивайловград, където работим на общинско и областно ниво и всеки два месеца имаме срещи с кметовете, с областните, с които обсъждаме докъде сме стигнали, какво още можем да направим и така успешно работим.
– А имате ли и други обекти в страната?
- Имаме много мащабен обект към Видин, археологическия обект Рациария, в Кюстендил, включени сме в проекти и в Сандански. В момента нашият екип е много натоварен – пръснали сме се на 13 обекта. Екипът ми е от професионалисти всеки в своята област и в зависимост от обема на проекта участват 20 човека или по-малко.
Всичко се изработва в Габрово и с камиони съставните части се карат до обекта и на място се монтират. Тук искам да подчертая, че всички участници в моя екип се трудят със сърце и голямо желание. Отиваме там, където ме повикат, и искат именно аз и моят екип да реализираме проекта, който желае областното или общинското ръководство на града, което ни е поканило да работим там. Защото тогава работата върви без проблеми.
Проектът с Исторически музей в Клисура вече е завършен
– А от Габрово не са ли отправяли покана да работят с Вас?
- Не, не са. Но самият аз нееднократно съм казвал, че ние, в Габрово, трябва да вървим напред в туризма чрез индустриалната ни история. Това е силата на нашия град, който можеше да бъде притегателна сила за туристите именно чрез индустриалната си история, която е изключително богата, както са били изключителни и хората, които са я градили. Да се съберат машини, да се отделят помещения, да се направи качествено именно тази история на нашия град. Но вероятно тук се счита, че човек след като е от провинцията, след като е от този град няма капацитет. По съвсем друг начин се гледа на човека, ако той е от София. И за да стане нещо качествено, трябва категорично да дойде човек оттам. Тази централизация на културата убива страната ни. И, ако се задълбаем в тази тема, мога да дам множество примери за това. Цели региони се убиват именно от икономическата и културна централизация. Но никой не казва, че причината е именно в тази централизация. Защото когато има пари, идва култова, голяма фирма от столицата прибира парите, дава консултация и си отива. Подобни примери не са малко. Но слава Богу, че много кметове в България искат да им се свърши работата така, че от нея да има ефект, който да донесе дивиденти за населението. И те да се гордеят с това.
Самият аз вече 20 години работя като историк и моят късмет е, че през това време и сега продължавам да работя с най-големите историци на страната.
28 юни 2023 г., Исторически музей – Казанлък. Археологът проф. Николай Овчаров и Емил Михов представят нов проект, в който чрез виртуално пътуване във времето се разкрива историческа възстановка на Бялата кула и замък от Средновековен Казанлък.
Освен това 40 години вече съм фотограф, имам много добра техническа база, разполагам със скенер, с който работим 3D-проекти, сканираме обектите. Занимавам се също с филмиране и режисура. Натрупал съм такъв опит, благодарение на който това, което правя, се харесва. И го правя докато всички са доволни, а не примерно да тръсна камион с мебели и да си замина.
Много примери мога да дам за ефекта – например сега в Панагюрище, където е златното съкровище, а градът е само на 12 км от Стрелча, малко ревнуват, защото автобусите с туристи, които пропускаха Стрелча, сега спират в този град. Защото на туристите им е по-интересно, на децата им е по-интересно. А сега, като пуснем новия проект, дори успях да убедя един частник да организираме “Музей на ютията“. Човекът е колекционер на над 300 ютии, сред които има ютии, предназначени за гладене на коприна – от Япония, от Китай, от древността. И са изключително интересни.
Така че, като имаме един или два музея, място, където туристите да се нахранят – това вече е цял туристически пакет. А напоследък дори туроператорите започнаха да ми се обаждат и да ме питат къде има добре организирани интересни туристически обекти. Тъй като те знаят, а и от министерството ме познават и знаят, че правя нестандартни неща. Така че, моят екип създава цялостен туристически пакет, за да можем да помогнем на един регион. Защото, когато в едно малко градче днес спре автобус, хората от него се хранят и средствата остават в този град, а утре ще се появи още едно заведение. И тези туристи ще разкажат как са били посрещнати на това място, ще предизвикат интереса на още хора. Така се тръгва. Няма нужда да се говори за големи стратегии, които да стоят по чекмеджетата.
Трябва да се тръгне от малкото, като се обръща внимание на дребните неща.
Емил Михов презентира в Минерални бани същността на холограмите, могат да се прожектират върху всякаква повърхност, дори както в случая е върху старата крепостна стена на „Топликос”
Това е нещото, което, определено, в България не се прави. Но хубавото е, че има и кметове, които влагат средства и в археология, защото са наясно какво носи тя. Защото знаят, че един добре позициониран археологически обект практически започва да развива региона. Както е „Старосел“ например, където хората отиват и на гробницата. Ще дам и един пример със Златоград, където преди 30 години нямаше и един хотел. В момента този град има база от 1 700 легла и всяка година в него се появява нов хотел. Защо? Защото частният бизнес там започна да инвестира в забележителности, да чистят пътеките към тях, да създадат достъпна среда. Самият аз например в момента имам три поръчки от там за нови атракции. Така е създаден и празникът на Дельо Войвода, празникът на Чевермето. Което показва, че там се реализира сериозна стратегия за привличане на туристи.
Освен това е изключително важно запазването на музейната автентичност и усещането за нея. В момента, в който се влезе в музея, трябва да има експонатите, да има добрата подредба, да го има разказа – въобще всичко, което се крие зад думата музей. И всичко трябва да бъде показано хем образно и в същото време съвсем дискретно, за да може нивото да е високо. Затова, когато работя, искам да се показва всичко интересно, елегантно и много дискретно.
– Кой е любимият Ви обект, по който сте работил досега?
– Много труден за мен е този въпрос, но ще Ви отговоря в три посоки. Като историк съм много щастлив, че работя с Храма на Кибела, което за мен е и смисъл на живота. Защото моята цел и работа от много години е да спася този храм в Балчик. Това е уникална богиня и единственият в света неограбван храм в Балчик, за който се оказа, че Министерството на културата не бяха чували. А той би бил и световна атракция.
И тук ще добавя, че ние сме единствената държава, която развива науката Тракология. А това е науката, която променя историята в много посоки. И лично за мен тя е много интересна.
Много интересен е и Музеят на морското дело в Поморие, уникалната Куха гробница от ІІ – ІV век, която е с невероятна архитектура, вътре с извити сводове, които са много трудни за изпълнение и в центъра комин със спираловидно стъпало, което също е много трудно за изпълнение. А това говори за изключителен култов храм. Такива елементи има в много тракийски храмове. Вила „Армира“ например е гордост за България, най-красивата на Балканите. Нейните мозайки са съвършени. Те показват гръцката митология, собствениците на вилата и техните деца, там има подово отопление, басейн, зашеметяващо красива е. А неин собственик е вносителят на мрамор за България. След месец и половина тя ще заработи отново за посетители. Ивайловград е много буден град, където подготвяме етнографски музей и други интересни обекти.
