Нели Недева: „Само с избори, без адекватни реформи, няма да има подобрение в държавата”

 

Това, което ни обединява, е убедеността и решимостта, че България има нужда от реформи и от реформаторска политика. Това е нашата цел и от тази гледна точка в момента в Реформаторския блок се обсъжда Коалиционно споразумение за евентуални предсрочни избори. Коалиционното споразумение, което беше направено преди, се отнасяше само до евроизборите. 

- Това ли беше поводът за провеждането на Национален съвет на партията?

- Две от точките от регулярния ни Национален съвет се отнасяха до евентуалните предсрочни избори. Обсъждахме и Коалиционно споразумение в рамките на Реформаторския блок. Обсъждахме правилата, по които ще бъдат излъчвани кандидати за депутати за национален парламент. Основните опорни точки, които обсъждахме, бяха свързани с това един човек да няма право да води или да бъде част от две листи едновременно, което беше масова практика до момента във всички партии. Въпреки че законът го позволява, ние решихме, че тази практика е порочна и подменя реалния вот на хората, защото масово лидерите и по-популярните хора в партиите използваха този прийом, за да дръпнат гласове за себе си. И оттегляйки се, даваха шанс на втория, който не е достатъчно популярен. Друг е въпросът хората дали го приемат или не. В този смисъл ние решихме да сложим край на тази порочна практика. Второто ни решение беше да предложим на останалите партии в Реформаторския блок регионалните структури сами да номинират своите кандидати. Да няма вмешателство при нареждането и пренареждане на листите на централно ниво. Тоест, хората да преценят кой кандидат е най-подходящ и най-адекватно би отговорил на потребностите на региона. Третото решение, което би представлявало интерес, е свързано с това, че при евентуално влизане в Парламента, а ние сме убедени в това, хората от РБ да не напускат Народното събрание и да стават част от изпълнителната власт. Тоест всеки, който влезе в Парламента, е длъжен да изкара своя мандат докрай там. Да носят своята отговорност докрай. Това са хората, на които избирателите са гласували доверие, преценили са, че адекватно ще защитават интересите им и ще стоят в парламента докрай.

- Ако в предстоящите избори РБ е първа политическа сила, определили ли сте вече правилата, по които представителите на различните партии ще бъдат част от изпълнителната власт?

- Още при учредяването на Реформаторския блок в самото учредително споразумение са уговорени правилата и съотношенията, при които партиите участват във всяко едно начинание, било то избори или изпълнителна власт. Тоест тежестта вътре на самите партии от РБ се определя на база политически анализ от последните избори. Така че този въпрос при нас донякъде е решен. В учредителното споразумение е записано коя партия с какъв ресор, какво процентно съотношение, за какво носи отговорност, какви са нейните задължения и т. н. Така че ние вече сме определили тези правила.

- Остава да убедите избирателите, че трябва да дадат своя вот за РБ?

- От тази гледна точка евроизборите за нас бяха полезни, защото сложихме точка на дебата имаме или не шансове. До последния момент всички социолози прогнозираха, че ние нямаме шанс да прескочим бариерата. Резултатите показаха, че не ни стигна съвсем малко, за да вкараме втори човек в ЕП. Така че оттук нататък не трябва да има съмнение имаме или нямаме шансове. Доказахме, че можем да работим заедно и това ни мотивира изключително много за бъдещи избори.

- По време на националното съвещание обсъждахте ли настоящата ситуация в страната и каква е позицията на „България на гражданите“ към момента, включително и докъде ще ни доведат опитите за сриване на банковата система?

- Ние сме казвали и нашите лидера са заявявали нееднократно, че сме за предсрочни парламентарни избори. Разбира се, винаги сме отваряли скобата и сме правили уточнение, че сами по себе си едни избори не биха решили проблемите на България. Без адекватни реформи не би могло да се постигне подобрение в държавата. Нашият икономически екип направи доста добър анализ на сегашната ситуация в страната и в частност на банковата сфера. Всички се обединиха около мнението, че в момента България не използва адекватно всички механизми, предложени от членството на страната ни в ЕС. Изказа се хипотезата, че ако България е част от еврозоната, тогава не би могъл да се получи този срив, който в момента наблюдаваме в КТБ, тъй като най-малкото България ще има евтин ресурс, предложен от Европейската банка. Това автоматично ще регулира и намали лихвите по кредитите, ще гарантира депозитите с по-голяма сигурност и стабилност от декларираната в момента. В днешната ситуация хората, които получават заплатите си през КТБ, в рамките на три месеца няма да могат да ползват своите трудови възнаграждения, което за мен е нарушение на човешките им права.

- Кой ги нарушава?

- Реално държавата, която по Конституция трябва да гарантира човешките права. 

- Правителството би ли могло само да се справи със ситуацията, след като е видно, че българските политици не действат в интерес на държавата, а като че ли защитават единствено личните си интереси?

- Без постигане на национален консенсус по важни за държавата теми правителството не би могло да се справи по никакъв начин само. По Конституция в България има разделение на властите. Реално обаче при възникване на националните приоритети и необходимост от вземане на най-важните за страната решения нито една власт сама за себе си не би могла да го направи. Идеята на Конституцията е да има съгласуваност на действията на отделните власти – парламент, правителство, президентство. В момента подобно съгласуване на действията няма. Налице е тотално разделение в резултат на различните политически трактовки на настоящите събития. Свидетели сме, че няма съгласуваност на действията между Президенство и Министерски съвет, когато те са управлявани от различни партии. Често една от тези институции се използва като стопер на политиката на Министерския съвет. В този смисъл правителството само за себе си е с вързани ръце и не би могло да вземе адекватно решение. Най-малкото, защото то се одобрява от Народното събрание. Законодателна инициатива има Министерският съвет, но когато мнозинството не е от партията, номинирала министър-председателя, парламентът във всеки момент може да върже ръцете на правителството. Което означава, че то не би могло да проведе необходимите реформи. Затова е важно трите власти - законодателна, изпълнителна и президентска, да водят адекватна политика в интерес на страната. В момента именно партиите блокират дейността на тези институции, водейки вътрешнопартийни и междупартийни спорове и битки.