Мария Башева: „За развитие на строителния бранш разчитам на проекти с европейско съфинансиране“

Мария Башева: „За развитие на

Стефка Бурмова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Мария,

Управителят на севлиевската компания „Хоталич“ ЕООД Мария Башева беше част от бизнес делегацията, съпровождаща президента Росен Плевнелиев на официалното му посещение в Лондон, Англия.

Поканата за това участие беше отправена към фирмите от страната чрез Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Британско-българската търговска камара. От страната бяха одобрени за участие 28 фирми, работещи в отраслите, свързани с информационните технологии и инфраструктурата. За посещението в Англия, за създадените партньорства и бизнеса там е разговорът с Мария Башева.

- Г-жо Башева, какво Ви направи най-силно впечатление при посещението в Англия?

- Изключително съм впечатлена от хората, които представляваха българските компании – амбициозни, мотивирани, устремени млади хора, управляващи фирми, чиито клиенти са предимно чужди компании, всички владееха по няколко чужди езика, говореха за заплатите на своите служители от 3000 лв. нагоре. Оказа се, че в страната ни технологичният сектор е много развит, много ценен и търсен от чуждите компании. И докато световната криза се отразява пагубно на голяма част от бизнеса, именно колегите от иновативните компании за web-развитие, software-услуги и бизнес решения отчитат невероятен успех и растеж в дейността си. По време на бизнес форума в Лондон имаше голям интерес от страна на британските фирми към българските. Над 30 британски компании заявиха интерес и останаха за допълнителни срещи и разговори с нас.

- С какво беше полезно посещението в Лондон за Вас?

- За мен то беше добра възможност за обмяна на опит, за формиране на партньорства и обсъждане на възможностите за разработване на проекти за новия програмен период 2014-2020 г. на национално и европейско ниво. Ключовата дума за следващия програмен период е „иновации”. Именно поради това за мен беше полезно да пречупя дейности като строителство и инфраструктура през призмата на иновациите, да разбера как могат да се срещнат и пресекат тези разнопосочни теми и да се създаде общ проект. Посещението беше полезно и с това, че успях да се запозная с търговските аташета на България в Лондон и на Великобритания в България, с представители на Българската агенция за инвестиции, с ръководителя „Икономическо развитие” в една от общините в Лондон, който се оказа българин, работещ от 15 години там, много всеотдаен човек и готов за общи инициативи. На тези хора вече изпратихме описание на възможностите на региона и инвестиционните намерения от името на няколко фирми. Отделно в посолството ни в Лондон се роди една идея, свързана с възможностите за сътрудничество между българските фирми и българските студентии, учещи в чужбина. Сега започваме работа по изграждането на платформа в тази област.

В Лондон много силно са развити клъстерните организации, в някои от които членуват по над 800 фирми. При нас също много клъстери започват да се формират и развиват. Такъв тип бизнес обединения са полезни, катализират много процеси, идеи, могат да реализират общи цели. Забелязвам, че все по-често, макар и неформално, фирмите работят на този принцип. Като пример мога да посоча работата на екипите, управляващи проекти на различни фирми от региона по европейски проекти. Предвид сложните и бюрократични изисквания на отделните програми, десетките изисквания, които не винаги са релевантни към настоящите бизнес условия, тези екипи все по-често се събираме, обсъждаме общи казуси, търсим общи решения. През последните години ние стигнахме до извода, че фирмите трябва да се обединяват в консорциуми, за да преодоляват срещаните препятствия. Бъдещето е именно в консолидиране на бизнеса с единствената цел повишаване на конкурентоспособността.

- Има ли нещо, което Ви направи изключително силно впечатление?

- Ние видяхме доста полезни и приложими в нашите условия практики, но видяхме и много неща, за които само можем да мечтаем. По време на срещата ни в община Кройдън например смях предизвика обяснението на експерти как за реализацията на техен проект не им достигали три милиона паунда. Те написали молба до правителството и до дни тяхното искане било удовлетворено. Нещо, което за нас е невъзможно, за тях е нормална практика. Друг пример, който ни впечатли, беше проектът им за нов квартал, който трябва да изградят със 7300 жилища, 7 хотела, 28 публични търговски и развлекателни комплекса и за целта събарят съществуващ квартал. Като изискването е не точно за събаряне, а за „деконструиране”, което означава всичко да се рециклира и използва максимално в новите строежи.

- Какви са инвестициите, които се влагат в инфраструктура?

- Несъизмерими. В момента в Лондон изграждат нова линия за метрото, която ще е с дължина 100 км, с 42 тунела и 38 станции. Срокът за изпълнение е до 2018 г., а инвестицията за това е 35 млрд. лв. - само за този регионален проект средствата са повече, отколкото страната ни ще получи от ЕС до 2020 г. по всички оперативни програми плюс средствата за земеделска политика и рибарство.

- Какво е необходимо за фирмите от строителния бранш, за да излязат на международните пазари?

- За излизане на международните пазари е необходимо първо развитие на бранша, въвеждане на иновации, модернизация. Това развитие може много да се подпомогне, ако държавата ни си възвърне доверието сред хората и поддържа положителна, спокойна и уверена политическа и икономическа обстановка, ако развие бизнес отношенията с други държави, ако раздвижи икономическите представителства и консулства, ако стимулира „българското”. Именно това спокойствие и увереност ще окуражи бизнеса да предприема смели начинания, да рискува без притеснения за провал, да инвестира и върви напред.

Строителният бранш е свързан с много странични разходи – за категоризиране, лабораторни изследвания, страндартизиране, задължителни застраховки на работници и на МПС, данъци, постоянна нужда от ремонтни дейности на строително оборудване и механизация, като се добавят и разходите за трудова медицина, метрология, охрана и не на последно място глобите от поне 20 контролни органа, които следят нашата дейност. Това всичко калкулира огромни суми, които водят до невъзможност за развитие и инвестиране в иновации, до повишаване на доходите.

- Вашето виждане за бъдещето?

- В близко бъдеще за развитието на строителния бизнес разчитам и на стартирането на някои проекти с европейско съфинансиране, които да ни дадат възможност да работим. „Проектната” сфера е много рискова, свързана с безкраен бюрократизъм и финансови санкции, така че трябват смелост и оптимизъм от страна на фирмите бенефициенти. Засега поемаме този риск!