Кирил Добрев: „Виждам раздвояване в личността на колеги - депутати, когато са на власт и когато са в опозиция”

- Г-н Добрев, как ще коментирате актуализацията на бюджета?
- По време на първо четене на актуализацията на бюджета за промяната на бюджета на Здравната каса аз и колегите от парламентарната група „БСП-лява България“ се въздържахме. Знаете, че по наше време направихме една актуализация и увеличихме със 170 млн., а днес имаме увеличаване с още 100 млн. Що се отнася до актуализацията на големия бюджет, ние гласуваме против. Има няколко различни начини и форми необходимите средства да бъдат набавени не от външни заеми, за което дава възможност БНБ чрез така нареченото „банково управление“. Управляващите избраха другият начин – чрез емитирането на вътрешен и външен дълг. Силно се надявам, че ще успеем да запазим дефицита до 3 процента, за да не влезем в свръхдефицит и да не бъде образувана срещу България наказателна процедура от ЕС. Това е възможно, поне това показаха разговорите, които сме имали с министър Горанов и с неговия заместник Кирил Ананиев, който е най-добрият бюджетар в България. Той е бил зам.-министър във всички правителства от Иван Костов до сега – освен по времето на управлението на ГЕРБ, и видяхме какви бяха резултатите. Но днес допуснатата грешка е оправена и зам.-министърът е най-добрият бюджетар. Надявам се тези хора да успеят, въпреки тежките заеми, да вкарат дефицита в рамките до 3 процента и да не влизаме в наказателна процедура. Коалиция „БСП-лява България“ и аз сме категорично против средствата да бъдат набавяни чрез външни заеми. Всичко това ще се отрази на кредитния рейтинг на страната и ще доведе до по-малко инвестиции. А кредитът ще бъде със значително по-висок лихвен процент.
Всички обвиняват правителството на Орешарски и БСП в това, че сме изхарчили парите. Много моля да проверите какви средства остави правителството на Орешарски, каква беше събираемостта на приходите и какво е похарчено към 1 юли 2014. Ние се вместихме в планираното и като събираемост, и като разходи. Какво се случва обаче по време на служебното правителство, никой не може да каже. Знаем само, че приходите драстично намаляват, а разходите се увеличават с над 300 милиона от предвиденото. Това е вакуум, съществуващ и в законодателството и в Конституцията, свързан с факта, че никой не може да упражнява контрол върху служебното правителство. Персоналната отговорност е на президента, който го назначава и това е Росен Плевнелиев. По времето на служебното правителство бяха пуснати съмнителни търгове и процедури, беше увеличен бюджетът на президентството, имаше много съмнителни назначения и т. н. Там тепърва предстои парламентарен контрол и аз заедно с колегите ми предстои да питаме какви са били приходите и какви разходите по времето на служебното правителство. И защо страната е доведена до този хал, при положение, че в края на управлението на правителството Орешарски и приходите, и разходите бяха в предвидената рамка?
- Вашият коментар за връщане облагането на минималната работна заплата?
- Знаете, че правителството на Орешарски направи първата стъпка за премахването на плоския данък като внесохме и приехме законопроект, с който удръжките на хората, които са на минимална работна заплата, да им бъдат върнати в края на годината. Искаше ми се както БСП, така и всички здравомислещи сили в парламента да успеем и този закон да не бъде отменен. Тоест, най-бедните си да получат в края на годината или в началото на януари удържаните средства през цялата 2014-та. Защото навсякъде в Европа, където действа плоският данък, най-бедните слоеве на населението са освободени от него.
- Вашият прочит на внесените от габровския Ви колега от ПП ГЕРБ Цветомир Михов промени в Закона за държавната собственост?
- При гласуването на първо четене на внесения законопроект от Цветомир Михов гласувах „въздържал се“. При второто му четене обаче имам намерение да го подкрепя, независимо от това, че е внесен от ГЕРБ, но при положение, че в него бъдат направени промени. Защото искам да бъдат защитени интересите и на най-малките собственици в страната. В законопроекта на Михов се казва, че без значение дали имаш претенция по цената, по която се отчуждава даден имот, това не спира строителството. Независимо от претенциите на хората и от факта, че са предявени в съда, строителството не може да спира. Считам, че това не е коректно. Действително трябва да се намери начин за ускоряването на отчуждителните процедури. Съгласен съм и с факта, че понякога има злоупотреба с това право, като се вкарват претенциите в съда с искане за повече средства. Но считам, че трябва да накараме съда да работи по-бързо, отколкото да прескачаме „малкия“ човек. Това винаги е било заложено в програмата на БСП и в идеите ни – да защитаваме интересите на „по-малките“ хора. Знаем, че държавата е най-силна, че тя може да минава, да мачка, да строи, да прави необходимото, но когато човекът си търси интересите и защитава правата си, ние сме длъжни той да бъде защитен. Така че на второ четене съм готов да подкрепа този закон, не за да стане по-бързо тунелът под Шипка, а за да могат всички отчуждителни процедури в България – както държавни, така и частни, да стават по-бързо, тъй като страната ни има нужда от това.
- Как ще коментирате факта, че тунелът под Шипка не е включен като приоритет в ОП „Транспорт“?
- Видно е, че тунела под Шипка пак го отлагаме. Виждам някакво раздвояване в личността на колеги - народни представители, когато са на власт и когато са в опозиция. По времето на нашето управление непрекъснато слушах, че тунелът трябва да се изгражда единствено с европейски средства и че никакви частни инвеститори не могат да се допускат. В предизборната програма на партия ГЕРБ тунелът под Шипка е записан като приоритет, но в програмата на управление на правителството на Бойко Борисов приоритет са вече други неща – автомагистралите “Струма” и “Хемус”, и софийското метро. Доколкото разбрах, Бойко Борисов беше изпратил петима министри да предоговарят европейските програми. След тяхното връщане стана ясно, че всъщност основните средства по ОП „Транспорт“ и „Транспортна инфраструктура“ отиват за магистрала „Струма“ и за строителството на софийското метро.
А за магистрала „Хемус“ и за тунела под Шипка – ако останат средства. Тоест, отказваме се от еврофондовете, а както виждам по разчетите, пари едва ли ще останат и ще трябва да търсим други средства за финансиране на тунела. Затова през следващата седмица ми предстои среща с г-жа Лиляна Павлова, с която трябва да обсъдим и този въпрос, както и общата инициатива на четиримата народни представители от Габровска област за пътя Севлиево-Крамолин. Средствата за него са изключително необходими, за да бъде оправен този път в началото на следващата година.