Петър Денев: „Най-големите парадокси на българската икономика са в банковата сфера”

- Г-н Денев, бихте ли обяснили какви са финансовите тенденции във водещите икономики в света?
- Данните, които ще посоча, са към 1 октомври 2014 г. Ще започна с това, че по паритетна покупателна способност САЩ със 17,4 трильона долара, е след Китай, където вече са достигнали 17,6 трилиона долара.
По паритет на икономическата мощ данните сочат, че страните от Г7 притежават 37,1 трилиона долара, а оформящата се нова икономическа седморка – Китай, Русия, Бразилия, Индия, Индонезия, Турция разполагат с 37,8 трилиона долара. Прогнозите са, че Китай ще изпревари към 2019 г. с 20 процента по покупателна способност най-голямата индустриално развита държава в света. Нещо повече Китай в момента притежава собственост в САЩ на стойност 1800 милиарда долара. Търговското салдо Китай-САЩ е с плюс 100 милиарда в полза на Китай. Ако трябва да посоча какви са финансовите тенденции на Китай в Европейския съюз ще кажа, че китайската страна има 4 милиарда инвестиции в развитите европейски държави.
В същото време европейските страни са вложили в Китай 114 милиарда долара. Най-големите китайски инвестиции през последните седем години са в Англия, Германия, Италия, Испания, Холандия, Полша.
Що се отнася до тенденциите, които наблюдаваме в ЕС, част от тях са обусловени от анализите на водещи европейски икономически експерти. Икономическият растеж намалява от 2 процента на 1,3. Германия е на първо място по ръст на икономическото развитие, германската индустрия е силна машина и тя в момента крепи икономиката на ЕС.
По оценка на германските специалисти растежът в ЕС намалява поради факта, че е налица драстичен спад на външни поръчки към германските компании. На борсата са регистрирани загуби от 10 милиарда евро. Зигмунд Габриел, координиращ финансовата политика на Германия, категорично се съпротивлява срещу възможността за държавно инвестиране в момента, за да се постигнат по-ускорени темпови на израстване.
Европейската централна банка намали драстично лихвените си проценти с цел усъвършенстване на финансовите потоци в икономиката. Въпреки това ефектът, който се отчита от експертите, намалява. Италия още не се е спасила от рецесията. Франция не може да постигне повратът, към който се стремеше. Испания е все още кандидат за помощи от ЕС. Единственият светъл лъч се наблюдава в Гърция, която успя, с оказаната от Европейската централна банка помощ, да заеме по-добра позиция. Изводите на експертите са, че на този етап гръбнакът на европейската икономика – германската индустрия, изпитва затруднения, които се очаква да бъдат по-сериозни от тези през 2009-2010 г. Специалистите алармират правителството към две основни неща – снижаване данъците на фирмите и бързи инвестиции в образованието. Третият извод е валиден за всяка една икономика – спирането на индустриалния ръст води до спад в растежа на икономиката.
- Що се отнася до България налице ли е изменение на икономическия растеж в положителна посока?
- За период от 5 години – от 2007 до 2012-та България има ръст от 4 милиарда на БВП, а малка Литва от 20, Словакия е с ръст от 35 милиарда, Чехия – 71, Унгария – 124, а Полша е с 237 милиарда. Този ръст ни дава отговор на един от генералните въпроси, който се задава на всяка среща с работодатели, с политици защо покупателната способност на българина не е такава каквато е в Германия, във Франция, Литва и т.н. Отговорът е в цифрите, показващи ръста на БВП. И той е, че няма ли ръст в индустрията, няма и на БВП.
Ако погледнем състоянието на безработицата на Балканите и на наша територия по данни на европейски изследователски институти е видно, че в България тя е 11,4%, а само в Румъния и Турция тя е по-ниска - съответно 5,1% и 9,6%. В Словения е 12,5, в Сърбия – 20 - 21%, Хърватия – 17,7, Черна гора – 13,2, Македония – 28,4, Албания – 13,5, а в Босна и Херцеговина тя е най-висока – 43,8%. При това положение е нормално да си зададем риторичния въпрос защо тогава от сутрин до вечер по медиите непрекъснато се коментира колко е висока безработицата у нас?
Да обърнем внимание на БВП и тенденциите, които се налагат през последните години. Към 1 ноември 2014 г. БВП на страната е около 800 милиона или 35,5. По мнението на експерти очакванията са до края на годината той да достигне 200 милиона над постигнатото през 2013-та. До юни тенденциите в балансите на страната показваха ръст от 1,4 - 1,45. Заради финансовата и политическа криза, както и поради стресирането на бизнессредата в момента, очакваме икономическият ръст за страната да бъде около 0,9 до 1%. Световната банка протгнозира, той ще бъде 0,8, но се надявам правителството да овладее негативните процеси и нашите очаквания да се запазят.
Всичко това е на фона на факта, че най-големият дял – над 70% от БВП на страната през последните четири години, се формира от ограничен брой фирми, които нарастват средно с около 500 всяка година. Така през 2010 техният брой е бил 4816, 2011 г. са 53401, през 2012 те са 5860 и през 2013 г. – са вече 6230, при наличието на 320 хиляди фирми, работещи в България.
Преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. са 2437 млн. евро, 2010 те са 1151 млн. евро, през 2011 са 1330 милиона, през 2012 – 1142 и през миналата година те са били 1157 милиона. Към 1 ноември 2014 г. са 751 млн. евро, а до края на годината се очаква да достигнат до 820 млн. Най-големият дял от тях е насочен към сферата на промишлеността, а на втора позиция са услугите.
- По време на своята презентация на форума Вие говорихте за парадоксите в българската икономика. Къде са най-големите парадокси?
- Според мен най-големите парадокси са в банковата сфера. Посочените от мен данни са към 15 октомври т. г. Само за три месеца е отбелязан ръст на депозитите от 1077 млн. лева, от които 377 млн. са на физически лица, а 700 милиона - на юридически.
Считам, че най-големите парадокси са тук, тъй като навсякъде се говори, че едва ли не България е в колапс и всеки момент тя ще банкрутира и ще изчезне едва ли не от икономическата карта на света. А в същото време е видно, че има, за съжаление, затворени финансови средства в банките, които не влизат в реалната икономиката.
Приходите към 1 ноември т. г. са 21555 млн. лева, а разходите 21827 млн. по данни на МВФ, дефицита от фискалната програма е 1483 млн. лева, но по план трябва да бъде 1472 млн.
Фискалният резерв е 8800 млн. лева, в това число на депозити са 8100 млн. лева и вземанията от ЕС са 700 млн. лева. Това е картината, показана не от една или друга политическа личност, а безпристрастните данни на Международния валутен фонд, при които не може да има скриване на средства или даване на лъжлива информация.
- За да стигнем дотук, какви са допуснатите грешки във финансовата политика на държавата?
- Нека припомним откъде започнаха финансовите измами. Първо бяха Анжел, Иво Недялков и Майкъл Капустин, когато бяха измамени 1000 физически лица. След това се създадоха банковите пирамиди с измамени над 100 хиляди души, но бедата не спря дотук, вероятно защото българите имаме къса памет. След банковите пирамиди и жестоките трагедии на хиляди семейства днес целият народ изживява политико-финансовия казус КТБ. Над 250 хиляди ще бъдат засегнатите именно заради късата ни памет, заради това, че сме забравили какви игри са играни и къде са ни мамили преди няколко години.
Ще посоча още няколко факта, свързани с грешките на прехода и допусканите парадокси.
Спомняте си за един министър на финансите, който си беше поставил задачата България да постигне нулев финансов дефицит. И в интерес на истината България достигна 3 място в Европа по финансов дефицит, но това беше за сметка на много други неправилно изразходвани и апроприирани финансови ресурси. От НЗОК бяха национализирани 340 млн. лева през 2011 г., от Пенсионния фонд са 100 милиона през същата година, от здравния фонд през 2012 г. - 1200 млн. лева, които бяха вкарани във фиска за неговото балансиране. Всичко това са средства, които спират развитието в определени посоки.
Вероятно е крайно време да бъдат направени съответните изводи и да не допускаме съвестта ни да се замъглява, да не допускаме вбъдеще наши управляващи да правят подобни грешки.
Благодарение на жестокото застъпване от страна на БСК, на Асоциацията на индустриалния капитал, на КРИБ, които се присъединиха по-късно, и заедно с двата синдиката КНСБ и „Подкрепа“ спасихме 500 милиона лева от Сребърния фонд да не бъдат прехвърлени в едно от направленията, за които тогавашният министър на финансите настояваше.
- Кои са другите възможни рискове, които могат да бъдат пречка за ефективното управление на държавата?
- През последните 8-10 години беше стимулирана турбулентна, високонестабилна икономиченска среда, както и създаване на условия тя да бъде трудно прогнозируема за всички нива.
Преди няколко дни на среща на премиера Бойко Борисов с ръководителите на БСК той е заявил: „Бих могъл да направя едно нещо – да премахна цялата система от регулатори, държащи за гърлото българската икономика“.
Няма да говоря за това, че в България расте общество без знания, че 34 процента от 14-годишните имат минимални познания по математика и физика. Липсва капацитета за възпиране на сивата икономика. Има сфери, които пораждат риск в индустрията и икономиката на страната. На първо място е бюджетът с недостатъчната преценка до каква степен той да бъде централизиран и доколко – местен. Въпросът за децентрализацията му е поставян от 15 години – време, през което стои непрекъснато дилемата „да бъде или да не бъде“, който е въпрос № 1 и днес.
Сферите пораждащи риск безспорно са енерегетиката, съдебната система, пенсионната и здравната системи. В настоящата програмна декларация на правителството са записани 180 показатели в 20 направления, от които само 45 са с конкретни измерения, а останалите са пожелателни. Записаното в нея създава илюзията, че новият управляващ екип на страната ще се мобилизира да постигне максимални цели и да постави индикатори в достигането им.
Говорейки за сферите, пораждащи риск, ще се осмеля да споделя и за 10-те риска пред световната икономика. Първият е свързан със задълбочаващото се неравенство в доходите. Според икономически експерти един процент от жителите на САЩ, са собственици на 25 процента от доходите на държавата. За последните 25 години средните доходи на богатите нарастват 20 пъти.
Вторият риск е устойчивото нарастване на безработицата, което е безспорен факт. Там, където индустриализацията върви с широки крачки, там и безработицата е по-висока. Типичен пример е Китай, а и други бързо развиващи се индустриално страни. Научно доказано е, че всяка по-висока степен на автоматизация води до съкращаване на работници. Това не означава, че трябва да се спре автоматизацията, че не трябва да се внедряват иновативните технологии – в никакъв случай.
Третият риск е свързан с липса на лидерство. Днес не може да бъде отговорено на въпроса кой е световният лидер – САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Южна Корея, Германия или Русия?
Следващият риск е свързан с ръста на геостратегическата конкуренция. Най-фрапантните примери в тази посока са Китай и Южна Корея, при което доминацията на Китай е изпреварваща. На фона на всичко изброено дотук се наблюдава сериозно отслабване на представителната демокрация, на доверието към политиците в целия свят. Хората вярват повече в компаниите, в които работят или от които получават определени услуги, отколкото в политиците си. Навярно това е правилно.
Протестите в света се превръщат в норма, а не в инцидент. Нараства замърсяването на околната среда. Към днешна дата няма алтернативен път за просперитет без вредни емисии в световната икономика. Нараства и честотата на катастрофалните събития.
Следващият фактор, пораждащ сериозен риск е интензифицирането на национализма. Твърденията са, че точно това е осмият риск пред световната икономика. Сега хората все повече се обръщат към политическия национализъм.
На фона на всичко това нараства водния недостиг на планетата по региони. Последният, десети идентифициран от световните анализатори риск е, че здравеопазването се превръща в решаващ фактор за развитие на икономиката на всяка държава.
Голяма част от всичко това, за което говоря, присъстват в изводите на екипите, работещи в БСК, правещи анализи на 20 секторни икономики. Тук не става въпрос за фирмите, които дават 75% от БВП. В икономическо отношение се наблюдава ниска конкурентоспособност, висока задлъжнялост, финансова нестабилност, непрогнозируемост и наличие на турбулентност.
- Каква е връзката между пазара на труда и образованието?
- Най-обобщено изводите на фирмите, членуващи в БСК са, че е налице разминаване между стойността на подготовката на кадрите и изискванията на технологиите. През 2015 г. очевидно отново ще настъпи пропаст, поради ускореното навлизане на технологиите и липсата на подготовка на кадрите в тази посока с необходимите им знания, за да работят с високи технологии. Разминават се изискванията на собствениците на предприятия, които ги развиват чрез внедряване на иновации, и кадрите, които произвежда българската национална образователна система.
В тази връзка бих искал да спомена и пропуските, които са допуснати от обществото ни като цяло. Нещото, което забравихме е ролята на семейството. Оставихме учителя, доцента, професора да възпитават децата ни. Допуснахме улицата да учи децата ни на ред и правосъдие, медиите да ги обработват както си искат. Не забелязваме, че децата ни още от 4-5 годишна възраст боравят с модерни мобилни телефони по-добре от нас, а в училище ги учат на чертички.
Очевидно е, че методиките и съдържанието на образователните програми трябва да се променят.
Всъщност, какво е нужно на българите, в моменти като тези, които изживяваме при финансови и политически трусове? Липсва ни малко патриотизъм, липсва ни помирение, а лично на мен – историята! Затова ще си позволя да кажа няколко неща в тази област.
Между Хиндукуш, планината в Афганистан и северните територии на Пакистан има долина Имеон, в която живее малкото останало население, употребяващи 200 български думи – балкан, вуйчо, баща, снаха, мома, момиче, чорапи, чичо и т.н., които никоя друга нация не използва. Благодарение на проф. Добрев и още няколко запалени историци, които през последните десетина години успяха да намерят източници от кашмирската древна история, от Индия, Китай и арабски страни, става ясно, че в 165-та година на това място, наречено Имеон е съществувала държавата Булх или България. По това време е и първата среща на тогавашния управител на държавата Булх с индийския владетел, описана в аналите на Индия. В най-старата география на света – арменската има запис, че българите са едни от 15-те най-цивилизовани народи. А в 165-та година индийците са записали, че синът на цар Ардама създава едно от царствата, което е на почит по тези географски места – Булх. В този Булх има три имена, които и днес съществуват в България – Шума, Варно и Мадара, които са пренасяни през всички територии, в които е имало Българи. А в 240-та година се създава Стара Велика България в Кавказ, в която са записани същите имена и планина, наречена Булх. По-късно Волжка България, по времето на Кубрат, която е 1400 хил. кв. км отново ги използва, както и град Булх, за да се стигне до днешната крайдунавска България. Четири планини с думата България има в световната география – Булхар в Памир, в Калмикия, в Мала Азия и планината на юг от Ямбол. В индийския епос се твърди, че създателят на държавата Булх е Авитохол, но нашите историци не го приемат. Затова питам как е създаден Рим – не е ли на базата на преданието за отгледаните от вълчицата Ромуул и Рем, които са част от историята. А Авитохол преведено от индийски е „Син на сърната“. Но ние спорим, ние пак сме неверници. България е била велика и една от трите империи в 9-тия век на европейския континент – Рим, на франките и България. Но България е била империя на духа, защото е имала писменост и още в 9-я век е имала Светото писание, преведено на български. То е преведено на френски 500 години по-късно, а след 700 и на полски. Казвам това, защото има с какво да се гордеем, има какво да предаваме на децата си и да ги възпитаваме. И всичко, което българите са преживяли, е част от нашата история. Така, че българите имаме много поводи за гордост. А има народи, които от едно нищо създават история, а други превръщат великата си история в нищо.
Преди няколко дни попаднах на една мисъл на Елин Пелин, който казва: „Ако има гений на завистта той непременно ще да е българин“ - нещото, което ни пречи. И което трябва да изкореним от децата си.