Дорчо Илчев: „Приемането на еврото е най-важната стъпка”

По време на срещата Дорчо Илчев, член на УС и изпълнителен директор на банката, представи възможностите, предлагани от финансовата институция, от които бизнесът би могъл да се възползва през 2015 г.  Съществува ли опасност от нови изпитания и срив на банковата система след кризата, предизвикана от така наречения „казус КТБ“, за предимствата от приемането на България в еврозоната, за това какво може да „събори“ една банка е разговорът с Дорчо Илчев.

- Г-н Илчев, съществува ли все още опасност от срив в банковата система след случилото се с КТБ?
- Няма нито една причина за паника и за притеснения на хората, свързани със здравето на банковата ни система. Според мен няма повече гнили ябълки. А ситуацията с КТБ можеше да бъде преодоляна по-елегантно и със значително по-малко загуби. За съжаление, предприетите мерки бяха решението - политическо или експертно е без значение. Практиката показва, че средствата, които ще излязат от плащането на гарантираните депозити, отново ще се влеят в банковата система. Така че банковата система в България е достатъчно добре капитализирана, свръхликвидна е и качеството на портфейлите е много добро. Разбира се, ако някой умишлено предизвика паника, никой не може да спаси която и да било банкова система.
- Съществуват ли подобни намерения?
- Мераклии винаги могат да се намерят поради частни или корпоративни интереси. За да не успеят те, трябва да има здрава ръка от страна на управляващите – правителство, парламент, политици, Централната банка, които да не позволяват това да се случи.
- Приемането ни в Европейския финансов съюз би ли оказало положително влияние, би ли ликвидирало възможността за бъдещи посегателства срещу стабилността на банковата ни система?
- Разбира се, би оказало много положително влияние. Приемането на еврото, според мен, е една от най-важните стъпки, които трябва да се предприемат и трябва да бъдат приоритет за следващите няколко години. И това трябва да се случи, защото в момента ние понасяме всички негативи на това да сме вързани за еврото през валутния борд – т. е. липса на инфлация, на девалвация на собствената валута и изравняване на българската конкурентоспособност на нашите предприятия през девалвацията на лева, заради твърдия курс на лева към еврото и едновременно с това да не сме в Европейския финансов съюз. Така носим определен риск при някаква много лоша ситуация да се „развърже“ Валутният борд, той да падне и цената на еврото да се покачи над 2 лева.
- Галопиращата инфлация ли ни чака тогава?
- Тогава ще стане много лошо. Затова най-доброто е голяма част от усилията на политици, специалисти, банкери да бъдат насочени към влизане в еврозоната и приемането на еврото. Ние сме готови и от 17 години вече (от 1997 г., когато беше въведен Валутният борд) на практика сме приели еврото.
- Водещи икономисти в света прогнозират нова финансова криза, как ще се отрази тя на нашата малка държава?
- Като малка страна ние ще бъдем засегнати повече. Ако сме вътре в еврозоната, тогава ще имаме възможността Европейската централна банка да бъде кредитор от последна инстанция. Което по Закона за Валутния борд е забранено на нашата Централна банка. Това е механизъм, който се използва в периоди на криза. Ако имаше тази възможност, най-вероятно колегите от банката, на която отнеха лиценза, можеше да поискат финансиране от кредитор от последна инстанция.
- Както ЕЦБ подкрепи ПИБ?
- Това стана едва след затварянето на КТБ. А затвориш ли нещо, то трудно може да бъде отворено отново.
- Какви са прогнозите Ви - в бъдеще ще останат ли български банки?
- Български банки има и в момента - Държавната банка и няколко частни, които не са лоши. Така че и в бъдеще ще има български банки и то по две причини. Защото те познават спецификата на българския банков пазар. Те са, може би, по-либерални по отношение разбиранията на нуждите на клиентите в някои специфични български индустрии – като оръжейната промишленост примерно. Всички западни банки отказват въобще да кредитират оръжейната индустрия, не само българската. Това е политиката в целия свят и ако няма български банки, които да я подкрепят, тя не би могли да функционира пълноценно. И от друга страна - поне засега и следващите минимум 5 години напред не се очаква инвазия на чужди банки в България. Така че българските банки освен да оцеляват нямат друг шанс - засега няма на кого да ги продадат, няма мераклии.
- Защо много хора се притесняват от влизането на страната ни в еврозоната?
- Не мога да обясня защо. Най-вероятно притесненията им са предизвикани от неразбиране. Не е нужно народът да аплодира влизането ни в еврозоната. Успехът на този процес зависи от поведението на политиците, някои от които, в зависимост от интересите си, плашат хората в една или друга посока.
- По-трудно ли се работи, когато банката е чуждестранна собственост?
- Трудничко е, защото трябва да се обяснят много неразбираеми за тях неща, включително и за различните „дупки“ в закона, за „вратичките“ в прилагането му - умишлени или не. В случая по-важното е, че трудността е функция на факта, че ние сме малък пазар и като малка държава всякакви сътресение дават сериозно отражение. Защото все още я няма устойчивата база. Тоест едно политическо, икономическо, финансово сътресение се отразява много силно върху всички участници на пазара. Не само на банките, но и на реалния сектор. Затова западняците, които са наши собственици, се притесняват много, тъй като когато Европа кихне, ние, за съжаление, се разболяваме. Те се притесняват, тъй като не знаят утре накъде ще ни люшне последвалата болест.
- Какво ще пожелаете на габровския бизнес за новата 2015 година?
- Да е по-устойчив, да постига сериозни ръстове и да има добри пазари за своята продукция.