Зорница Русинова: „Важно е да видим как евросредствата са променили начина на живот на конкретния човек”

- Г-жо Русинова, от какво най-често се интересуват участниците в срещите с Вас?

- Хората, които идват на тези информационни срещи – това са прекрасни инициативи на информационните центрове, са потенциални бенефициенти и представители на организации, които могат да използват европейските средства по различните програми. При тях интересът е голям, защото 2013 г. приключи до голяма степен и изпълнението по предишния програмен период затихва. В момента активно се подготвя пакетът документи за одобрение от Европейската комисия за следващия програмен период и това са важни срещи. Защото първо те получават информация какво да планират като дейности и къде може да се кандидатства през тази и следващите години. До голяма степен те имат различни други форуми, в които участват и където могат да дадат предложения и препоръки към администрацията за подобряване качеството на документа.

Какво означават еврофондовете за България? Това е един допълнителен финансов ресурс от солидарността на Европа, който за предишния програмен период беше около 12.5 милиарда евро, сега е над 15 милиарда евро и държавата ни може да бъде подпомогната за основни ключови политики и реформи, така че да постигнем целите на националната си програма България 2020. Има мерки, насочени към подобряване на инфраструктурата, опазване на околната среда, развиване на селско стопанство и подпомагане на земеделски производители, рибарство и аквакултури, развитие и подпомагане на малките и средни предприятия, на големите предприятия и въобще на цялата икономика на страната. Особен акцент за България за следващите седем години е инвестицията в иновации и в наука, засилен акцент във възможността за повече финансиране за социално включване като част от мерките за борба с бедността, целенасочено използване на мерките, свързани с повишаване компетентностите и знанията на хората и въобще инвестицията в човешкия капитал. 

- Наскоро биопроизводители алармираха, че програмата за финансиране на биоземеделието е преустановена. Какво можете да информирате по въпроса биопроизводителите от областта?

- Това, което мога да кажа като успокоение за биопроизводителите е: предполагам че преговорният екип, който води преговорите с България, ще защити всички възможни ползватели на европейски средства, включително и на биопроизводителите. Но дори и да нямат възможност да получат пряка субсидия като биопроизводители, те могат да ползват много други мерки, които косвено да подпомогнат техните производства. Като например всички мерки, които използват работодателите за повишаване капацитета и квалификацията на служителите. Ако те са самонаети лица, също могат да повишат своята квалификация и умения. Има различни мерки, които биха могли да се съгласуват с местните власти, така че местните власти да работят за подобряване средата, в която се развива това биоземеделие от гледна точка на инфраструктура, на пътища и опазване на околната среда. Така че не би трябвало да се гледа само конкретиката и прекият интерес. Чрез тези срещи се опитваме да помогнем на бенефициентите да се ориентират в цялостната картина на пълния пакет от мерки. Защото традиционно едни земеделци ще кандидатстват в Министерството на земеделието, но това невинаги е така. Част от нещата, които са необходими те да имат добро биоземеделие, са заложени в мерки в други оперативни програми. Самите те може да не са ползватели на тези услуги, може да е общината или местен университет, заедно със селскостопанска гимназия, които да им подготвят кадри. Тоест, важно е да се ориентират добре в самите източници и да намерят най-добрия начин за решаване на проблема.

- Тоест, всичко е въпрос на информация?

- Всичко е въпрос на информация и на съвместна работа между всички заинтересовани страни, защото  ключов елемент за успеха ни при усвояването на европейски средства е добрата координация и целенасочването към постигане на определени цели. Това е не само приоритет в момента на програмирането, а и до голяма степен наложено от регламентите на ЕК - всяка една страна членка доста по-целенасочено да приоретизира какво иска да финансира и обвързано вече с договорни отношения към комисията.

- Според бизнеса праговете за малка, средна, голяма фирма по отношение на числеността на персонала и реализираните обороти са несъвместими от гледна точка на стандарта на живот. Как биха могли да се изгладят тези различия, какъв подход трябва да се избере, за да има баланс?

- Не съм част от управлението, за да мога да коментирам подобен въпрос. Когато става дума за европейски норми, те са приложими за всички европейски страни и няма как да бъдат прилагани различно за България или за друга страна членка. Ако има желания да има изключения, съответно въпрос на националните власти е да получат такава договореност със съответните служби на ЕК. Или това е част от законодателните инициативи, които могат да бъдат възложени в ЕП на новите евродепутати, така че част от европейското законодателство да бъде променено.

- Това въпрос на държавна политика ли е?

- Въпрос е на държавно управление. Има неща, които могат да бъдат променени по гъвкав начин, така както е всяко едно законодателство. Законодателството служи за регламентирането на нашите трудово-икономически и индустриални отношения. То би трябвало да се променя с динамиката на икономическия живот. Оттам нататък е въпрос на прилагане на самите разпоредби на национално ниво.

- Вие имате поглед върху усвояемостта на евросредствата. Дали бихме могли да я повишим през следващия програмен период?

- Доста години съм работила в системата и считам, че България се справи добре за първия програмен период. Независимо от всички политически скандали, независимо от всичко, което се екстраполира в общественото пространство считам, че голяма част от средствата бяха изключително разумно вложени. Колкото и тривиално да звучи, има достатъчно изграден административен капацитет, има достатъчно хора в системата и от страна на бенефициентите, и от страна на държавата, която управлява тези средства, които знаят как да си свършат работата. Имат волята и амбицията да я свършат по-добре за следващия програмен период. Разбира се нормално е да има и процент неефективно изразходвани средства, и процент злоупотреби – затова са всички тези системи за управление и контрол, които съществуват, за да може да се гарантира прозрачното и ефективно използване на европейските средства. До голяма степен и цялата система на ползване на средствата, не само на управлението и бенефициентите, са много по-подготвени, много повече знаят, много по-добре познават детайлите на работата и считам, че в момента, в който се отворят схемите, ще започне много по-бързо самото изпълнение.

- Оперативната програма, свързана с конкурентоспособността на българската икономика, успя ли да я направи такава?

- Независимо от наименованията на оперативните програми доколко те постигат целите си може да се каже в края на програмния период, който е чак 2015 г. Защото макар планирането да е 7 години, изпълнението е до края на 2015 г. Може би това е една от най-тежките програми за управление от гледна точка на икономическата криза и на състоянието на бизнеса, от гледна точка на стриктността на определени норми, които трябва да бъдат спазвани. При част от оперативните програми до голяма степен има рефлектиране от смени на правителства, на екипи, които понякога блокират част от схемите. Мисля, че има прекрасни примери по тази програма за проекти, които са дали ефект върху постигнатите резултати на конкретното предприятие в много сфери – на туризма, на иновациите, на технологиите. И според мен не е толкова важно да търсим цялостно изпълнение колко процента са усвоени, защото това са общополитически теми за говорене. Много по-важно е да търсим доколко тези средства са стигнали до конкретния човек и дали с тези средства се е променил начинът на живот – Вашия, на Вашия съсед или на някой Ваш приятел, който работи във фирма, постигнала високи резултати благодарение на евросредствата.

Тук ще изразя своето лично мнение на експерт. Тези програми са начин и средство как определени политики да бъдат изпълнени. Те са финансовият инструмент, който допълва всичко, което националният бюджет може да отдели в определена сфера. Оперативната програма куца в някои от случаите там, където секторната ни политика не е наред. Затова за следващия програмен период в секторите здравеопазване, образование, околна среда, води имаме доста тежки условия като ангажименти за реформи, които трябва да направим, за да можем да получим тези средства. Ако не ги направим, във всеки един етап те могат да бъдат спрени и да бъде пуснато искане за възстановяване обратно към европейската комисия. Тоест, обяснението невинаги е в самите хора, които управляват средствата, а в целенасоченото им таргетиране към определени сектори. Например, един от големите проблеми за такъв тип програми е, че няма стратегическа секторна ориентираност за цялата ни държава – дали ще развиваме туризъм, бели работни места и социален туризъм или високи технологии. Това са фактори, които се пренасят върху самото изпълнение на оперативните програми.