Явор Гечев: „Въпросът не е за какво отиват средствата, а какъв е ръстът на брутния вътрешен продукт”

- Г-н Гечев, според Вас европейските средства панацея ли са за българското селско стопанство и чрез тях то би ли се възродило отново?

- Отговорът не е еднозначен. Никога средствата не са панацея. Европейските фондове, особено тези за развитие на селското стопанство, би трябвало да са механизъм, ключ за постигане на определени цели. Затова е много важно да не сме с мисленето колко средства трябва да усвоим. Сега ми е лесно да го кажа, защото тази година нямаме загуби по програмата. И аз си знам какво струваше на мен и на екипа наистина да нямаме загуби. Но наистина не е въпросът колко ще усвоиш – глоби има всяка една страна от Европейския съюз. Въпросът е за какво отиват дадените средства, както и след като те бъдат усвоени като цялостна програма за периода, какъв е ръстът на брутния вътрешен продукт от земеделие в страната, от кои подсектори е то. Защото до момента се наблюдава влизането на страшно много средства по различните проекти и по директните плащания, но всъщност БВП от земеделие не се е променил по никакъв начин. Тоест, въпросът е ние като страна какво искаме да развиваме. Затова в момента е много важно не колко пари има по отделните мерки, които пишем в МЗХ, а какъв е замисълът на цялата програма, каква е политиката, какво искаме да постигнем в българското земеделие и съответно там да отиват приоритетно средствата.

- Директните плащания, които не са никак малко, използват ли се по предназначение – дали не отиват те при хора, които не произвеждат, а търсят единствено печалбата?

- Това е много дълга тема и не знам защо точно сега тя изскочи над водата. Може би защото ние самите я повдигнахме като правителство. На национално ниво решение в една или в друга посока за обвързано плащане за малките производители никога не е било обсъждано. Нито пък има подготвяни проекторешения в тази посока от МЗ.

- По какъв начин ще се установи баланса днес-утре така, че за истинските селскостопански производители да има полза? 

- Като начало още от тази година започваме да прилагаме правилото на първите хектари. Тоест, първите декари получават повече средства, отколкото останалите. В този сегмент – до 300 декара на практика са зеленчукопроизводителите, голямата част на трайните насаждения, малките и средните семейни фирми, които ще имат завишено подпомагане. Ако едните получават 30 лева на декар, по-малките ще получават примерно 45 – практика, която се прилага от доста дълго време във Франция и дава своите добри резултати. Обявихме, че малките производители ще имат своите преференции, но не даром даване на средства, а при определени ангажименти, при изсветляване на бизнеса, за да могат да си покриват нуждите, както и данъчните ставки като регистрирани земеделски производители. От догодина, с новите регламенти по-сериозно влиза и възможността за обвързаните плащания, т. е. на продукция. А продукцията не е само пшеница, а плодове, зеленчуци, месо, мляко и т. н. Процентът на преразпределителните плащания също е много важен. В Министерството на земеделието прилагаме няколко варианта по прилагане на новите регламенти и може би това ще бъде много тежко решение на държавата – дали да има таван на плащанията по директните плащания. Но тази година тя трябва да го вземе.

- Отчита ли се факта, че олигарсите в земеделието узурпират земи на дребните земеделски производители, на собствениците на малките парченца земя, третирани като „бели петна“ и които законодателството разрешава да бъдат използвани в полза на крупните?

- Най-големият проблем не са „белите петна“, това е малък механизъм за тяхното преразпределение, но нека оттук да започнем. Ние започваме разработването на цялостна политика и стратегия, включително и законови промени един път завинаги да урегулираме „белите петна“. Тоест да няма застъпвания, да се знае кой и по какъв начин може да ги заявява и преразпределението ще става с помощта на държавата, тъй като и в момента има определени механизми, които обаче видимо не работят. Знаете, че след определени промени в закона вече се търси правното основание. Ако го имаш, никой не може да ти заяви площ. Освен това ние разработваме голяма система, при която ще е невъзможно подпомагането извън законовите граници - нито разораването на пасища, нито на общински пътища или на отнета по някакъв начин на някого земя, при което този някой е лишен от възможността да получава субсидия за нея. Що се отнася до големите стопанства, както вече казах, може би най-тежкото държавно решение тази година ще бъде дали и колко да бъде таванът на директните плащания. За това тепърва предстои да се вземе решение и аз се надявам наистина да има сериозен дебат.

- Политически риск ли ще бъде подобно решение?

- Винаги има политически риск, защото всяка реформа е тежка, тъй като отнемаш средства от някого и ги даваш на друг. Винаги ще има недоволни. Но считам, че за първи път волята на кабинета Орешарски, на това правителство е да не ни е страх от резките промени. Има много неправди, много липса на солидарност в самата система на държавата. Затова мисля, че сме поели правилната посока.

- Според мнението на координатора за Русия, Централна Азия и страните от източното партньорство в новото коалиционно правителство на Германия Гернот Ерлер по време на прехода в България са допуснати непоправими грешки, даващи отражение в цялостното социално-икономическо развитие на страната ни...

- Добър ден! Това едва ли някой отвън трябва да ни го казва.

- Трудно ли биха могли те да се преодолеят?

- Трудно, но не невъзможно.

- Или е нужно да се търсят нестандартни решения, какви трябва да бъдат те?

- Много дълга е тази тема, за нея са нужни и данни от съответните експертизи. Въпреки това ще кажа, че целият постамент в България по отношение на подпомагането е доста пообъркан. Целият начин на провеждането на поземлената реформа, затова са и проблемите с „белите петна“, с липсата на собственост или с невъзможността някой да отдаде парцелите си под наем или да окрупни нещо като територия. Давам конкретен пример със себе си. Де факто аз не съм собственик на земя, но де юре – съм, тъй като земята се води на дядо ми и на баба ми, а аз примерно имам 1/20 или 1/40 от 5 дка парцел. Истината е, че ако един път завинаги не се завършат тези процеси, ако си отиде още едно поколение български граждани, поземлената реформа въобще няма да е възможна. Така че да – едно от нещата, по които работим, е и в тази насока, както и върху Закон за браншовите организации, за да могат да си пазят земеделските производители интересите сами за себе си. Знаете вече, че с промените за закупуване на земя от чужденци влязоха друг тип мерки. Тоест дотук не е направено кой знае какво. Оттук насетне е тежката задача в рамките на тази година да оправим първо постамента, тъй като в момента нямаме системите за контрол в повечето от секторите. А когато правиш законови промени или стратегии, касаещи законовите промени, първо се прави ефект на последействието и трябва да имаш контролните механизми, за да си сигурен, че след като промениш закона, на следващия ден, ако някой го нарушава, да имаш увереността, че той ще бъде хванат.

- Защо тогава при свиване на държавния апарат първите, които се съкращават, са сред работещите в контролните органи?

- Не е така. В момента не са съкращавани никакви контролни органи. Имахме среща с министър Бобева, с която коментирахме електронното правителство, електронните системи и публичността на нещата, които прави администрацията. Всъщност, точно това е разковничето - пълната прозрачност води до увереността на хората, че не се прави нещо нередно, а че правим това, което обществото очаква. Именно затова тази година трябва да променим целия постамент. И мисля, че ще се справим.

- Земеделски производители от региона са притеснени от спирането на плащанията за биологично земеделие.

- Не са спрени. Тази година е преходна – изтича старата програма, а новата все още не е започнала, което води до няколко проблема. Първият от тях е, че тези, на които свършват екологичните ангажименти, не могат да поемат нови. Затова ние сме се възползвали от възможността на регламентите вместо 5-годишни, ангажиментите на агроекологията ги продължаваме с една година. Така настоящата година няма да е празна. Друг е въпросът, че сега се поемат новите агроекологични ангажименти с очертаването на директните плащания. Новата програма ще бъде утвърдена от ЕК през септември, което означава, че новите ангажименти ще бъдат след нейния старт. В това няма нищо фатално. Това, което успяхме да запазим, е тези, на които свършват агроекологичните ангажименти, да не прескачат години, а ги удължихме с още една. Става въпрос за биологичното земеделие, за пасторализма (сезонна паша на животни), за редките породи животни – на практика те са удължени с една година.

- Ще успеем ли да запазим българската генна банка - прекрасните родни плодове, зеленчуци, животни?

- Моя е идеята и ще я устоявам докрай. В рамките на новата програма са обосновани нуждите от създаването и финансирането на национална генна банка по животновъдство с геномен център, както и национална растениевъдна банка, плюс агроекологичните плащания, чрез която се отваря нова подмярка, нова допустимост за отглеждането на традиционни български сортове и видове в минимални количества за запазването на генофонда. Това е моя идея и ще я устоявам докрай. Това сме предвидили, осигурили сме и финансов ресурс, за да стане тя възможна.

- А за създаване на нови български видове има ли осигурено финансиране за функционирането на научноизследователски институти?

- В момента няма такива плащания. Това, което правим сега, е по статистика за редките български сортове от Селскостопанска академия информация да подпомагаме на площ до определени декари, за да се запази генофонда в държавата. Това е мярка, сходна на свързаната с животновъдството и редките породи, която подейства изключително добре и ще прилагаме и към растителните видове.