Румяна Станчева: „Директорката не иска да разговаря с мен”

- Г-жо Станчева, в какво обвинявате своята директорка?

- Преди 2011 г. имаше конкурс за директор, кандидатствахме няколко човека (на мен ми оставаха 4 години до пенсия, колегите ме подкрепиха и реших да се кандидатирам). Директор стана г-жа Стефанова с 0,25 преднина. Резултатите няма да коментирам. Приех тези обстоятелства и че ще работим заедно. Но тя пожела да се освободи от двамата си помощник-директори. Една сутрин на помощник- директора по административната работа прибра бюрото, а на мен – компютъра. Той работеше на ученически чин и напусна училище, Цветан Йорданов беше педседател на ОбС в Дряново. Аз обаче не мога да си разреша да напусна, пред пенсия съм. На г-жа Стефанова съм помагала много. Когато бях директор, три пъти съм я назначавала и съм й помагала много. Когато я назанчиха за директор, си казах: „Аз съм на 60, тя е на 40, ще можем да се разберем някак. Обаче не стана така. Проблемът е, че тя не може да достигне моята компетентност, но поне да се опита. Когато сме на събрание и колегите я попитат нещо, тя не може да отговори. Аз съм и председател на синдиката „Подкрепа“ и знам, че това не й харесва. Предложи ми да премина на учителска длъжност, но не мога да си го разреша, тъй като разликата в заплатата е 250 лева. Опитах се да разговарям с нея, да й кажа, че ми остава една година до пенсия, но тя не пожела да се разберем. И започнаха да хвърчат едни жалби срещу мен от административния екип, с който работи – как съм гледала лошо в коридора, как съм казала това или онова. Веднъж тръгна към мен и се опита да ме удари. „Хайде, удари ме! - казах. Ти това можеш.“ Тя отговори, че е директор и ще стане каквото реши тя. Единствената реплика, с която може и да съм я обидила, беше: „Ще видим докога ще си директор!“, и всичко стана пред свидетели. Аз не съм я обидила за каквото и да било. Тя започна да ми пуска наказания - едно, второ, измисли анонимна жалба до дирекция „Социално подпомагане“, че съм тормозила наши ученици, което просто не е вярно. Дългогодишен директор и учител съм и просто не е вярно, че някога съм тормозила ученици. Напротив, обичан учител съм и мога да покажа писмата на моите ученици. Последното беше от 12 клас и то дни преди да ми се връчи документа за уволнение. 

- Не се ли опитахте да разговаяте с г-жа Стефанова?

- Опитах се да разговарям с нея. „Защо ме наказваш?“ - попитах и и казах, че е все още млада и неопитна, но ще се научи. Написах и до началника, уведомих го. Накрая тръгвам за София да проверявам матури и какво мислите, получавам от централата на „Подкрепа“ копие от искането й за моето уволнение. На 15 май, когато заминавам за София, зад гърба ми, без да ми се каже нищо. А аз съм председател на общинския синдикат „Подкрепа“ и съм наясно със синдикалните дейности. Никой синдикат не дава ей така съгласие за уволнение. Само един човек, който не познава правилата, може да допусне подобни грешки. След като поиска да ме уволни, направих жалба, дойде проверка, в резултат на което получих писмо, че са установени нарушения. Защото освен че тя ме тормози, училището не се управлява добре, има срив в националното външно оценяване. По всички показатели ние сме зле. Показателите на това добро училище се сринаха. И някой, който чете резултатите, ще види, че то се управлява лошо и отношението към хората, които могат да помогнат, не е на ниво. Затова се получиха тези неща. Конфликтите в един екип водят до лоша организация на учебния процес, до лоша координация, което и стана.

- Твърдите, че сте правила неколкократни опити за хармонизиране на вашите отношения, но не е имало резултат от тях?

- И съм уведомила началника за всичко това. Че съм поискала среща, че тя е отказала и ми е предложила да премина на учителска работа, след това заяви, че ще ме съкрати и т. н. Обясних на г-н Маринов, че след проверката на инспектората положението стана още по-лошо. Директорката не иска да разговаря с мен, постоянно ми пише някакви писма. Ето, сега нямам представа какво представлява новото щатно, макар да съм помощник-директор. Пише ми на бележки какво трябва да  върша, налага се да ми отварят в събота и неделя училището, за да успея. Все пак, на 60 години съм. Работя в атмосфера на абсолютен тормоз и дискриминация.

- В момента на каква длъжност сте?

- На длъжността помощник-директор и преподавах на 11 и 12 клас по литература.

- За предстоящата учебна 2014-2015 година знаете ли какъв ще бъде Вашият статут?

- Не знам, защото никой нищо не ми е казвал. Тук разбирам, че обикновени хора знаят какво ще стане. А аз не знам. Аз съм човек от екипа, който е изолиран. Въпреки че по характеристика помощник-директорът подпомага цялостната дейност на училището. А аз работя изолирано, на парче и затова поискахме тя да покани началника на инспектората и синдикатите да видят какви са резултатите. Тя отказа. Исках да дойде началникът, никой не дойде с мен да говори. Аз съм жив човек. Седем пъти имам искане за обяснения за най-невъзможни неща, за най-дребни неща. Това е абсолютен тормоз, а съм на 60 години, все пак. При този стрес, в който живея сега, утре мога да падна ей там и да умра. Затова казах: „Ако не ми позволиш да работя в екипа, ако не ми дадеш възможност да работя тук в годината, която ми остава до пенсия, ще ме принудиш да напиша жалба“. Тя ми отговори: „Пиши, стига с твоите кьор фишеци“.