Николай Александров: „Две трети от живота ми са минали в хоровата зала”

Пея в смесения хор вече 50 години. Започнах случайно. Свирех в оркестъра на Недялко Братов и на фестивал във Варна ме чул Стефан Ботев – първият диригент на хора, и ми каза още на другия ден да отида в смесения хор в Габрово. Аз от малък се занимавам с музика. Свирил съм на цигулка, за мен животът е само музика и спорт. По професия съм треньор по хандбал, но вече съм пенсионер. Завеждах спорта на всички военни заводи в България – това беше дейността ми като завеждащ спортната дейност в комбината „Точно машиностроене“. Започнах да пея през 1965 г., а през 1967 г. тръгнахме с хора из чужбина. Ходихме в Чехия, в Германия. По-късно – в Италия. Няма да забравя концерта, който изнесохме в една катедрала там. Пенка Хаджиева пя солото на „Тебе поем“. Цялата зала стана на крака, започнаха да тропат, направиха шпалир, за да можем да излезем. Спомням си, че предложиха на Пенка Хаджиева да остане в Италия, но тя отказа. Макар че няколко пъти са ме викали да пея в мъжкия хор, съм казал „Не“. Дал съм дума, че ще пея в смесен хор „Априлов-Палаузов“ и така досега. Две трети от живота ми са минали тук, в хоровата зала. Много рядко съм отсъствал от репетиции, защото обичам като правя нещо, да е както трябва.

 

И Николай си спомня времето, когато хорът е наброявал 100 човека и съжалява, че сега не идват да пеят млади хора. „Да пея в хора е удоволствие, признава той. - Аз без музика не мога да живея и няма да се откажа от хора.“