Девическият манастир се вписва в многообразието от духовни и обществено-политически събития в живота на габровци

Devicheskiya-manastir-i-negovata-ts-rkva-„Sveto-Blagoveschenie“
Девическия манастир и неговата църква „Свето Благовещение“
  „Истинско място на мир и покой“, „великолепна зеленина“, „приветливо подредени помещения“ – такова е впечатлението на унгарския учен и пътешественик Феликс Каниц, когато през 1871 г. посещава светата обител.

  И още едно възприятие, изразено от д-р р Павел Песяцки, началник на санитарния отряд към Руския Червен кръст, в книгата му „Два месеца в Габрово. Воспоминания за войната на 1877-1878“, в която описва пребиваването си по време на събитията от лятото на военната 1877 г.: „… градинка с малка бяла църква на лява страна и нисички дълги здания от двете други страни – килиите на калугерките. Навсякъде зеленина, цветя, лози на чардаци, чешма с най-чиста вода, каменна ограда [….] гъсто обрасла с трева и шумното течение на река Янтра – всичко това ни се показа тъй мило, тъй поетично...“.


 Това са описания за Девическия манастир и неговата църква „Свето Благовещение“, заявени в първо лице от двама чужденци, изразили своето вътрешно усещане за неговата духовна и благоустройствена среда.  
Деветнадесетото столетие е време на стопанско стабилизиране, духовно израстване и културно-просветен просперитет на българските земи. Българската православна църква е един от двигателите за реализирането и утвърждаването на тези процеси. Габрово не прави изключение от общите закономерности на възрожденското ни общество. В  условията на доминиране на националната идея, през 1836 г. е основан Девическият манастир като самостоятелна духовна общност. Създаден е по идея на архимандрит Йосиф Соколски, инициатор за съграждането и на Габровския мъжки Соколски манастир, която той успява да осъществи със съдействието на габровския първенец Петър (Пецата) Хаджихристов.             Погрешно е словосъчетанието „Девически или женски метох“, което се използва както в разговорния език, среща се в журналистическите текстове, а понякога и в официалното говорене. Защото понятието „метох“ означава „клон на манастир“. Възникнал сравнително късно, Габровският девически манастир е ярък представител на възрожденското култово строителство, архитектурен ансамбъл и духовен център със самостойно, независимо от други по-големи манастирски средища, съществуване и развитие. Разположението на бъдещия манастир е определено от дарената около 920 кв. м  земя край Янтра в Грънчарската махала, предоставена от търговеца Пецата Хаджихристов  като „душевно воспоминание  на него и съпругата му Ивана“.  Постепенно чрез нови покупки и замени на съседни места се оформя достатъчен терен, върху който да започне строителство на килиите, църквата, камбанарията. При основополагането му тази част е извън очертанията на Габрово с територия, заета от поляни, градини и бостани. 
Изграденият манастирски комплекс се е намирал на мястото на днешната градинка между театралната сграда и библиотека „Априлов – Палаузов“. На изток външната му ограда е опирала до р. Янтра, а на запад – до дн. ул. „Скобелевска“, на юг стига до реда от къщи (впоследствие съборени и построени сегашните жилищни кооперации) по дн. ул. Априловска, както и сградата на пощата, на север до м. Григоревото и частни градини по поречието на р. Синкевица при вливането й в Янтра. 
Заради осезаемото си и достойно присъствие в обществения и културен живот на Габрово през сравнително дълъг период, Девическият манастир и неговият създател привличат изследователите и в различно историческо време те пресъздават динамиката на еволюцията му въз основа на съхранените документи и свидетелства (макар някои от тях да са погубени заради последвалата го съдба).   Особено активни са научните търсения  в началото и през 20-30-те години на ХХ век (Христо и Петър Гъбенски, 1903, 1931 г.; Йордан П. Георгиев, 1904, 1914 г.; Станимир Станимиров, 1922, 1924, 1926, 1930 г.; д-р Петър Цончев, 1936 г.). В по-ново време те се подновяват веднага след събарянето на манастира (Илия Габровски, 1959 г.), за да продължат през 80-90-те години (Христо Темелски, Вела Лазарова), а в новото хилядолетие изследователската картина се утвърждава с поредните  съвременни публикации за историята на Девическия манастир (Вела Лазарова – 2000 г., Христо Темелски – 2004, Веселин Димитров – 2018 г.).   
Манастирът е основан без разрешение от официалното османско управление, а П. Хаджихристов поема върху себе си всички рискове по построяването му. Султанският ферман, с който официално е узаконен, е датиран от м. август 1839 г. Неговият текст е преведен най-напред през 1926 г. от Г. Благоев и още същата година е публикуван от габровеца Станимир Станимиров (историограф на българската църква). Поради известна неточност е направен нов превод  от Донка Димитрова (османист) по поръчка на проф. Христо Темелски, дългогодишен директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, където се съхранява оригиналът на документа. Според съдържанието му се установява, че във фермана, издаден от султан Махмуд II, не става въпрос за  строителство на нов манастир, нито за възстановяване на стар, а за неговата защита от произволите на  местната турска администрация, т. е. да не пречи на богослужението в него.
Първите две монахини (едната родственица на създателя, а другата дъщеря на свещеник от с. Гъбене) идват в Габрово още през 1834 г. по покана на Йосиф Соколски и две години престояват в дома на Петър Хаджихристов, като през това време работят, за да съберат пари за закупуването на земя. През 1836 г. бъдещата игуменка на Девическия манастир Ефросиния Николова купува място на левия бряг на река Янтра, в тогавашната Грънчарска махала, и с помощта на П. Хаджихристов се изгражда първата жилищна сграда за монахините и послушничките. Той осигурява дървен материал за греди и подпори от корията си в с. Жълтеш, както и плочи от воденицата си. Като първи ктитор на манастира Хаджихристов му подарява доходите от воденични камъни от бащината си воденица.
За времето от 1836 до 1959 г. манастира се обслужва от общо 72 монахини и послушници. При създаването му те са 24 и постепенно броят им намалява, като при разрушаването му през лятото на 1959 г. за Соколската света обител заминават 18 монахини.    
Основен елемент в манастирския архитектурен ансамбъл е църквата, завършена през 1846 г. В началото на 60-те години на ХІХ век е изработен иконостасът и са направени стенописите на църквата. Две от иконите в манастира са дело на прочутия Захарий Зограф. Своеобразната и́ отлика от другите църкви в Габрово (с изключение на „Св. Йоан Предтеча) е изградената през 1870 г. отделно южно от храма 6-метрова каменна камбанария, чиято камбана е подарена от кожаря Тотю Антипов. Под купола и́ е изградена костница, която съхранява костите на починалите монахини. Нови архитектурни решения налагат през м. юли 1932 г. те да бъдат съборени (най-напред костницата, а след това и старата камбанария) и съградени на ново място.  През 1864 г. неизвестен каменоделец влага цялото си умение на народен майстор в голяма каменна чешма – единственият съхранен паметник от манастира след разрушаването му. 

Продължението можете да прочетете единствено в броя на "100 вести" от 27.03.2024 г.

 

 

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Християни

Към началото