Моника Костадинова: „Няма друга професия, която да пълни толкова емоционално душата“

НАДЕЖДА ТИХОВА
Моника Костадинова е главен учител в СУ „Свети Свети Кирил и Методий“ в Габрово. Тази година за 24 май тя е сред габровските учители, които получиха почетното отличие на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски“. Г-жа Костадинова е с 34-годишен стаж като начален учител. С годините тя си е извоювала славата на любимка на децата и от ръководството на училището винаги са много затруднени, когато дойде време за прием на първокласници, защото всички родители искат децата им да са в нейния клас. Тази година Костадинова преподава на четвъртокласници. В навечерието на празника с нея говорихме за хубавото и лошото в учителското битие.
- Вие преподавате в четвърти клас. Преди няколко дни приключи националното външно оценяване за четвъртокласниците. Още когато то се въвеждаше, имаше доста противници. Вие как го оценявате?
- Във формата, в който се провежда, особено тази година когато точките ще бъдат вписани в свидетелствата на допълнителен лист, моето мнение е, че националното външно оценяване за четвърти клас не изпълнява достатъчно добре ролята си. Аз го виждам само като една статистика. Но от него няма обратна връзка. Например ако тази година на геометричния материал децата не са се справили, би трябвало за следващата година да се повишат да речем часовете за упражнения. Целта на това изпитване би трябвало да е и заради коригирането на недостатъците в системата. Сега просто се нагнетява един стрес и при децата, родителите, учителите, защото се смята, че това е основният показател за качеството на образованието, а на практика не е така.
- От тази година се въвеждат доста новости чрез влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование. Сред най-коментираните е фактът, че не се пишат оценки, че децата със слаби резултати и специални образователни потребности не могат да повтарят класа. Кое от новостите в Закона Ви помага и кое Ви пречи?
- В четвърти клас ние все още сме по старата програма. По новата програма работиха само първи клас. Аз обаче смятам, че е за добро отпадането на оценките, както и това, че няма да има ученици, които да повтарят класа. В крайна сметка училището трябва да мотивира по различни начини детето. Ако се проследи неговото развитие чрез някакви графики, това е ценното. Количествената оценка не дава реална представа за знанията, нужна е оценка на качеството. Така че не е лошо, че децата няма да имат оценки. Но трябва да се търси някакъв друг вариант на оценяване като точки например.
- Вие как стимулирате децата, а и родителите? С целодневната форма на обучение родителите не могат да преценят докъде са стигнали децата им, какво могат и какво – не. Всичко се прави само в училище. Възлагате ли повече домашни?
- Често работим по проект на домашна работа в нашия клас. Това е работа по групи по различни учебни предмети, в която се включват понякога и родителите. Смятам, че това е доста полезно, защото има практическа насоченост, има и възпитателен ефект, пък е и един от начините да приобщим родителите и да ги включим по някакъв начин в учебния процес, защото доста от тях просто са оставили децата си изцяло на училището. Има ефективност от проектната домашна работа. Децата имат по-нестандартно виждане. Включваме ги да работят по различни проекти. Сега например работим в извънкласни дейности по „Твоят час“. Те също се осъществяват в присъствието или под ръководството на родител. Трябва родителите все повече да влизат като консултанти, доброволци. Например ние спечелихме едни дървета и заедно с родителите засадихме една алея. Колкото повече ги включваме, толкова те ще стават по-отговорни. Родителите на този клас са много вдъхновени, подкрепят ни и се включват непрекъснато в мероприятията.
- Направили сте с децата първия ученически вестник и имате клуб по предприемачество с четвърти „б“ клас. Не е ли рано да се говори за предприемачество на тази възраст?
- По новия закон влиза учебният предмет Технологии и предприемачество, който замества Домашен бит и техника в първи клас. Самата дума предприемачество е малко гръмка, но всъщност съвременните деца се интересуват от пари и от финанси още с идването си в първи клас. Но нека да го видим и малко по-обобщено. Да си предприемчив не означава точно да работиш само с пари. С предишните ученици предприемахме такива действия, които да ги водят до успех. Това ни беше нещо като девиз на предишния Клуб по предприемачество. Под формата на игри сега правим например в „Твоят час“ едно състезание между въображаеми фирми. Съвременните деца имат поглед към практическата страна на нещата и се интересуват от тази материя. Така че – не е рано. Разбира се по-специфичните термини ще се въвеждат от пети клас нататък. На нас например ни куца гражданското образование – да се обединяваме и да си търсим правата. Така малко по малко трябва да възпитаваме децата и в този дух.
- Кажете какво мислите още за днешните деца.? Ваши колеги твърдят, че те са изключително умни. Вие какво смятате?
- Да, така е. Съвременните деца имат много по-широка обща култура, имат повече дигитални умения, имат друга насоченост. Смятам, че те са по-приспособими към нови обстоятелства. Но пък моето мнение е, че са по-несамостоятелни заради системата на целодневно обучение. Те са по цял ден тук, след това през ваканцията – на Лятно училище, и все още малко трудно вземат решение сами в четвърти клас. Иначе са интелигентни деца, искат да успеят, имат амбиции, много са креативни и с голямо въображение. Като го впрегнем, ще ни е лесно в училище. На мен лично ми е лесно да работя с деца, и ми е много приятно.
- Едно от големите притеснения на днешния учител е не как ще преподаде материала, а как ще се справи с ученическата дисциплина, с поизчезващия респект към учителя. В закона има малко инструменти, които могат да Ви помогнат да се справите с дисциплината – нямате право дори да ги изгоните от час. Вие какви инструменти търсите, за да се справите с дисциплината?
- Моята тайна изобщо за всичко в работата ми е в това, че за мен наистина е удоволствие да работя. С децата се разбирам много добре и нямам проблеми с дисциплината. Ние си имаме и правила на класа още от първи клас и държим те да се спазват от всички. Мисля си, че един от недостатъците на образованието в този етап е точно в това – правилата не се спазват от всички. Както казахте, няма инструментариум за наказания, но още по-страшно е, че нямаме и за поощрения. Ние си правим такива за нашето училище, за класа, но няма готова система, която да е валидна за всички. По едно време правехме табло на добрините, слагахме звездички, давахме награди. Тези неща се ценят от децата до четвърти клас. Те още са слънчеви деца и обичат повече не материалното, а морално поощрение, което може да ги поведе в правилната посока.
- Има ли нужния авторитет днешният учител?
- Донякъде се обезцени учителската професия. Първо образованието не е сред най-големите ценности. В обществото не се цени да си интелигентен, да си образован и успяващ. Детето няма такъв пример за подражание. А родителите сякаш се опитват да заобиколят правилата и те да не важат за тяхното дете. Като прибавим и финансовото положение на учителите... Всичко това доведе до срив на професията. А по-страшното според мен е, че малко млади хора искат да стават учители. Трябва нещо да се направи и в политиката да бъде наистина приоритет образованието, защото от него зависи бъдещето ни.
- Кога се чувствате безсилна и кога – удовлетворена?
- Има моменти на безсилие. Например когато е възникнал конфликт между деца и не можем да ги помирим. Безсилна съм се чувствала и когато нямам помощ и подкрепа от родителите на даден ученик. Просто родителите трябва да разберат, че ние с тях сме от „едната страна на барикадата“ и ние искаме тяхното дете да успее. А удовлетворението го има на любимите ни празници – 15 септември и 24 май. Или пък когато едно дете те прегръща и греши с използването на думичката „мамо“. Сега сме направили картички, защото ни предстои да се разделяме. Те рисуваха едни сърца... Няма друга професия, която да пълни толкова емоционално душата. Децата помнят първите си учители, помня ги и аз, в учителското сърце има място за всички. Срещаме се. Преди няколко години дванадесети клас ме поканиха на сбирка. Занесох им едни книжки, които бяха направили в четвърти клас и в тях бяха написали кой какъв иска да стане, кой е най-добрият му приятел... Много мило беше. Във Фейсбук също сме приятели, идват и в училище бивши ученици... Всеки 15 септември казвам, че ставам по-богата с още 25 деца.
- Какви са Вашите надежди за образованието, за България?
- Надявам се образованието да има първо по-добра база, да влязат новите технологии по-бързо и всеки ученик да има таблет например. Да се дава повече свобода на учителя, за да има творчество, да намалее бумащината, да са измерими правилно резултатите, да има повече извънкласни дейности, а родителите да се включват все повече в общата работа с класовете.