Марияна Атанасова: “Планинските региони в България са изправени пред еднакви трудности”

Марияна Атанасова: “Планинскит

В Брюксел се проведе обществен дебат на тема „За устойчиво развитие на планинските региони в Европа 2014-2020” в началото на месец април. Форумът беше организиран по инициатива на групата на ЕНП в Европейския парламент и Европейската асоциация на избранит

Кметският наместник на село Баланите Марияна Атанасова представи Габровска област. Пред репортер на вестника тя коментира впечатленията си от форума и предизвикателствата пред планинските райони в страните от Европейския съюз и в частност в България.

- Г-жо Атанасова, кои бяха темите, които обсъждахте по време на форума?

- Преди да Ви отговоря, искам да кажа, че бях на него, благодарение на кмета Таня Христова. Много рядко се случва кметове на населени места и кметски наместници да присъстват на такива форуми и то на европейско ниво. А е необходимо, защото човек си сверява часовника за това къде е и в каква посока трябва да върви.

А сега на Вашия въпрос. Дебатът бе тематично разделен в два работни панела – „Състояние и предизвикателства пред планинските райони в Европа” и „Европейски действия за подобряването на ситуацията в планинските региони”. Обсъдено бе положението, в което се намират планинските региони в България, предизвикателствата, пред които са изправени, и бъдещите действия за устойчивото им развитие. Беше направен преглед на икономическото и социално развитие на планинските региони в Европа. Представени бяха дейностите за устойчивото им развитие, предприети от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. Дискутирано бе тяхното развитие както по отношение на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за 2014-2020 г., така и спрямо новата Кохезионна политика в периода 2014-2020 г.

- Много ли са разликите в планинските региони в другите европейски държави и в България?

- Планинските региони в Европа обхващат почти 20% от територията й. На България - около 40%. Характеризират се с голямо териториално и социално-икономическо разнообразие, което е предимство не само за тези области, но и за Европа като цяло - уникалните пейзажи, богатото биоразнообразие, водните запаси, както и традиционното и културно наследство са богатства, които формират самата основа на селския туризъм. Опазването на традиционните методи на производство се отразяват върху качеството и високата стойност на местните продукти.

- По хубост си приличаме, а по проблеми?

- Планинските региони в България, а бих казала и в Европа са изправени пред еднакви трудности, като отдалеченост, липса на услуги, тежки почвено-климатични условия и релеф. Това води до ниска производителност на труда, ограничаване с малки структури, както и до риск от изоставяне на земята в много региони - включвам и моята на Баланите. Затова смятам, че те се нуждаят от специално политическо внимание и подкрепа. На Конференцията се обърна специално внимание и особено в писменото обръщение на Комисаря по земеделие г-н Чолош, който казва, че Комисията по земеделие започва интензивен процес за търсене на най-добрите начини да подкрепя планините, за да се популяризират нейните специфики в рамките на новата Обща селскостопанка политика, но също и чрез пакета качество. Спомена се също, че през януари 2013 година е изработен нов доброволен инструмент за насърчаване на европейското селско стопанство в планинските райони, който ще бъде и марка за качество „планински продукт”.

- Какво включва той?

- Той изисква суровините да идват основно от планинските райони, както и преработката им да се извършва там. По този начин потребителите да могат да направят сравнение между продуктите от планинските райони и други подобни.

Делегираният акт относно „планинските продукти”, предвиждащ дерогации на посочените условия за ползване, е предоставен на Съвета и Европейския парламент на 11 март 2014 година с оглед да влезе в сила преди лятото.

- Обсъждахте ли други възможности за подпомагане на планинските региони?

- По отношение на директните плащания е дадена възможност за допълнително плащане на земеделски стопани в райони с природни ограничения. Условията за озеляняване към директните плащания допринасят за опазване на околната среда, включително на планинските пасища.

Една новост при подпомагането на развитието на селските райони е, че държавите членки вече могат да представят тематични подпрограми за планинските райони и да насочат по-успешно подкрепата към бенефициентите и специфичните условия в тези райони. Те могат да бъдат подкрепени чрез повече средства в зависимост от естеството на включените мерки. За съжаление, Габрово не попада в тази графа, тъй като сме урбанизирана територия, но се надявам да се променят нещата и ние да можем да кандидатстваме по програмите за развитие на селските райони.

- Помогна ли форумът на вас, кметовете и кметските наместници от планинските райони в България, да намерите свои инструменти за решаване на проблемите така, че тези населени места с красива, но сурова природа да не обезлюдяват, а да привличат повече хора, които да живеят и да намират поминък в тях?

- Надявам се всички ние, които сме ангажирани пряко с този проблем, да обединим сили, да анализираме допълнително всички налични инструменти и да разработим стратегии за оптимално ползване на тази нова политическа рамка.

Кметът на Благоевград Атанас Камбитов предложи да се начертаят краткосрочни и дългосрочни цели и всички заедно да ги следваме, за да има ясни и конкретни решения.

В качеството си на председател на Асоциацията за развитие на планинските общини в Република България кметът на Банско Георги Икономов беше категоричен, че има проблеми и те трябва да се решават. Изразявайки мнението на кметовете на планинските райони, той беше категоричен, че държавата трябва да отделя повече средства за тях, тъй като през зимния период имат повече разходи за зимно почистване и отопление на детски и здравни заведения в сравнение с други градове с по-благоприятно географско разположение.