Мариян Костадинов: „Държавата съществува като едноличен търговец - на ръба на оцеляването”

- Г-н Костадинов, как ще се отрази на габровската индустрия наложеното от Русия ембарго върху селскостопанските продукти?

- Бих искал да разширя темата от гледна точка на геополитическото положение на България. Като държава-член на Европейския съюз страната ни, разбира се, изпълнява всички поети от нея ангажименти. Като всяка една от европейските държави ползва предимствата и недостатъците от взетите политически решения на ниво Европейски съюз. Едно от тях в последните месеци е свързано с конфликта в Украйна, който за голяма част от българите предполагам е ясно, че представлява политически повод за разменяне на заплахи - някои от тях реални. И то включително между държави, които нямат нищо общо географски и исторически с териториалната цялост на Украйна и нейните погранични държави. Визирам поведението на САЩ, което аз лично като човек не приемам – този хегемонизъм в целия свят и тяхното мнение на всяка цена във всяка точка от света да бъде меродавно. 

В Украйна определено има конфликт, който всички разбираме, че не е от днес, нито от вчера или от предходния месец. По думите на историците, това е изкуствено създадена държава. Както казва Божидар Димитров, самото име Украйна - крайнина, не може да бъде повод за гордост на нито една нация. Конфликтът там е породен от желанието да бъде създаден буфер между западния и източния блок. В продължение на десетилетия една 40-милионна държава е успявала да балансира интересите на Русия и на Европа. Факт е, че през нейната територия преминават основни коридори, свързващи Русия с Европа, с Балканите – енергийни и транспортни, което предполага, че икономическите интереси и на Европа, и на Русия са фокусирани върху политическото и икономическото състояние на Украйна. Поради това за мен – имайки предвид моя професионален и политически опит, са много странни твърденията как Русия ще спре едно кранче. И как пък Европа ще остане без икономика точно в този момент. Когато се разменят подобни санкции, лично аз ги приемам като прах в очите на всички нас и най-вече на украинците.

- И какво прозира зад тях?

- Съжалявам за ситуацията в Украйна в момента, защото тя е жертва на геополитически интереси – такива, каквито в годините са спъвали и развитието на България. Когато си между интересите на Великите сили, ти си долу в краката им. Със същия статут в момента е Украйна, която излизайки от влиянието на Русия, моментално влезе под влиянието на европейските финансови институции. А Европа и европейската икономика има нужда от потребители, от страни, от икономики, от нации, които ще консумират до голяма степен продукта, произведен от техните фирми, за да могат те да имат достатъчно работни места, да провежда своята социална политика, за да имат те висок брутен вътрешен продукт. 

В този ред на мисли до голяма степен България солидарно трябва да поеме негативите - в конкретния случай от участието си в Европейския съюз. Един факт, който има двупосочно значение, ако преди 1990 година търговското ни салдо с Русия е представлявало 80 на сто и брутният вътрешен продукт на държавата е бил единица, дали в момента той представлява от 10 до 20 на сто и как санкциите се отразяват върху тях. Не знам какво ще се получи, ако се сложат на везните двете ситуации. 

В момента Габрово изпитва затруднения по отношение на санкциите, наложени от Русия към Европейския съюз, а не толкова колкото от Европейския съюз към Русия. Зеленчукопроизводството и плодовете, които макар и в съвсем различни количества в сравнение с периода преди 1990 година, трябва да забравят за този експорт. Този бранш, разбира се, получава сериозен удар. Колкото и малки да са количествата месо и млечни продукти, които изнасяме, лишаването от един редовен пазар за всяка българска компания има катастрофален характер. По-тревожното за мен е, връщайки се върху темата какво консуматорско общество би било удобно на Европейския съюз, свързано най-малкото с хранителните продукти, е, че тези държави ще намерят ресурс, тъй като имат икономически и финансови възможности да покрият загубите на своите компании, които те търпят вследствие забраната за износ към Русия. В България подобна възможност граничи с химера. Струва ми се, че българското правителство няма абсолютно никакъв ресурс да подпомага икономиката, частния сектор в нито една ситуация. Преходът, за съжаление, през последните 25 години доведе до такава ситуация, при която държавата съществува като един едноличен търговец - на ръба на оцеляването. И като цяло населението търпи несгодите, свързани със здравеопазването, с образованието и всичко, което се случва със собствената ни държава. Това е едната страна на въпроса. 

Втората страна е, че в момента, в който европейските компании с основен износ към Русия остават без този пазар, както и декларираха, ще се преориентират към другите държави. Което означава, че цената на техните продукти, благодарение на помощта, която държавата ще им отпусне, предполага значително по-ниски стойности на пазара и националните ни производители ще бъдат унищожени.

Съвременник съм на процесите, а и всички знаем, че след 90-те години, докато не ликвидираха селското стопанство в страната, в България се продаваха всякакви стоки, произведени от Европа, навярно качествени, но доколко - никой във времето не е проверявал. 

Та, по отношение на селското стопанство, млеко- и месопреработването България и Габрово имат тези два проблема. А за малка България те са големи и достатъчни, за да повлияят количествено върху нейния растеж. 

Другият аспект, който се отнася до Габровска област, е свързан с нейното историческо развитие в сектора машиностроене, текстилна, кожарска, обувна промишленост. В този аспект имаме данни за наши членове на сдружението и за фирми от областта, че вече изпитват затруднения от косвен характер. Връзките на нашите компании с Русия чисто транспортно се осъществяват през Украйна. Размириците там и нестабилната политическа обстановка на практика катализират процеси, свързани с кражби, с престъпност, което прави несигурен транспорта. Застрахователните компании не поемат ангажимент в държава, с която нямат установени контакти. Представете си, ако на една габровска компания изчезне само един незастрахован ТИР с продукция, как ще се отрази този факт на собственика и на хората, които работят в тази фирма. Габровската индустрия страда по тази линия, тъй като ние не сме развит селскостопански район. За разлика от месо- и млекопреработването, в които ние имаме челни за страната компании като „Елви“, например. 

- А проблемите с газоснабдяването?

- Това е третият аспект. Повече от 99 на сто от газоснабдяването на България е от Русия по единствения газопровод, преминаващ през Украйна. Всички помним кризата отпреди няколко години, когато макар и за кратко българската икономика и голяма част от населението бяха изправени пред сериозни изпитания в зимния период поради липса на алтернатива, свързана с енергиен ресурс, заради намалените доставки на природен газ. Тогава правителството бързо взе решение, свързано с диверсификацията на газовата мрежа на България с тези на съседни държави, които имат собствени алтернативни източници или такива, които са акумулирани в някои от находищата. Такова, каквото имаме в България – Чирен, за което имаше рехабилитация, свързана с увеличаването на обема. Не знам дали то започна да функционира с разширените обеми, за което беше проектирано. Част от мерките бяха свързани с изграждането на системни газови връзки, свързващи България с Румъния, Турция, Гърция и Сърбия. По едно и също време бяха поставени като задачи и разпределени като инвестиции под най-различни форми. Една от тях беше чрез Европейската банка за възстановяване и развитие, друга част инвестира Българският енергиен холдинг и т. н. Тук няма да правя изводи дали е имало неконструктивно поведение по време на тяхното изпълнение. Факт е, че към днешна дата стартиралото по едно и също време реализиране на газовите връзки, свързани с диверсификацията (във времето не толкова раздалечени по обществени поръчки), на 100 процента е проектирана и построена газовата връзка на територията на България, която ни свързва с Румъния. 

В рамките на две години бяха извършени абсолютно всички съгласувателни, разрешителни, работни проектирания, устройствени планирания и строително-монтажни работи. За съжаление, за тези две и повече години редовно спечелилият международния конкурс за прокарването на тръбата под река Дунав, която свързва Румъния с газовата разпределителна станция на брега до село Мартен, към днешна дата се оказва, че съоръжението, което е можело да бъде направено няколко пъти, е заседнало незнайно къде. След две години сондиране на река Дунав и след изпълнено всичко от българска страна румънският изпълнител на връзката към днешна дата на практика не е изпълнил своите ангажименти. Затова тук бих задал въпроса - ако за две години една тръба не може да бъде прекарана под Дунава, какво да кажем за една съседна Турция, която прокара метро под Босфора. И това е най-близкият пример, да не говорим за всички инфраструктури, които се случват в цяла Европа. Затова се питам, дали Международният търг е избрал достатъчно некадърен изпълнител или кадърният изпълнител обслужва чужди интереси и въобще някой може да каже чии са те. Аз, в чисто професионален аспект, визирайки такива примери, не мога да приема, че за толкова години една тръба не може да бъде прокарана под река Дунав. Да не говорим, че и тръбата, която идва от Русия и ни захранва, също минава през Дунава. Та, възникват такива едни въпроси, свързани не само с компетенцията на държавата... 

Държавата открай време е имала проблем с кадрите в професионално отношение. Ако една от газовите връзки вече е готова, е логично да се питаме защо другите газови връзки са в нищото. И като казвам в нищото, те са сигурно на година и половина разстояние от тази газова връзка. Ако държавата и изпълнителите, които са спечелили конкурса за проектиране, за отчуждителни процедури в останалите газови връзки, си бяха изпълнили задълженията, сега щяхме да имаме не само с Русия, с Турция, с Гърция и нямаше да се притесняваме, че тръбата, която ни свързва с Румъния, видите ли, не може да мине Дунава. При всичките решения, при всичките средства, които ЕБВР отпусна на България за решаването на проблема с диверсификацията на газовите доставки, днес ние сме в състоянието, в което бяхме и по време на кризата. Чисто по български. Дали катализирано от други големи интереси или от собственото ни непрофесионално отношение за следимост на подобни дългосрочни процеси?! Това не е като да отидеш да си купиш нещо от магазина. Като казвам две години, това са процедури, свързани с българското законодателство. Те са еднакви за всички - както за газовата тръба, така и за магистралите.

- Бил сте представител на държавата в областта и сте наясно, че всичко в България се движи с твърде мудни темпове. Защо е така? Защо дори и на високо ниво да е човекът, той много трудно може да разбие високо изградените здрави стени на бюрократизма?

- Така е. Наистина това е чисто българска тема, свързана с административното управление и тя е една от причините за изоставането на държавата ни. Тя се таи и в хората на съответните позиции, но и в българското законодателство.

- Считате, че законодателството на страната ни е лошо, така ли? 

- Във всяко едно отношение. Особено когато един парламент в своите 200 и кусур работни дни в годината трябва да се занимава с поправка на закони от последните 25 години. Всеки един ден нашият парламент променя закони.

- Което означава, че тези закони са правени за обслужване на нечии интереси или от некомпетентни хора?

- Има ги и двете неща. В повечето случаи обслужването на нечии интереси е достатъчно поправката в един закон да го прави неработещ. Неконсолидирането на законодателството, различното мнение на различните политически сили по отношение на устройството на законодателната власт вече 25 години.

- Нима считате за невъзможно всички политически сили да се обединят за приемането на такива закони, щото България да върви напред?

- Това в България не може да се случи.

- Народопсихологията или високото его на партийните лидери пречи?

- Темата е дълга. Но най-кратко казано, причината се крие в липса на капацитет – административен, законодателен и политически. 25 години политически власти и правителства полагат неимоверни усилия да затрият българската индустрия. Няма го гражданското общество, което в никакъв случай не би проявявало пасивност. Но когато умът на по-голямата част от българския народ е фокусиран към физическото оцеляване, към решаването на проблемите за насъщния, той няма възможността да ги надрасне и да участва в обществени каузи. Когато човек е принуден да се бори за хляба, а не за интелектуалното си израстване, резултатите са днешното състояние на обществото.