Евгения Банчева: „Стартовата заплата на млад учител трябва да е колкото средната за страната”

- Г-жо Банчева, какво е общото ви впечатление от проекта за Закона?
- Мен ме притеснява неговият обем. Ще има и правилник за неговото прилагане. Така този документ става необозримо голям. Да не забравяме, че с него вървят и 17 държавни образователни стандарти. Цялата тази материя като обем стряска, а част от задълженията на един учител е да познава и нормативната уредба в системата, в която работи, за да се съобразява с разписаните задължения и отговорности. Не мисля, че този обем ще насърчи голяма част от педагозите да седнат и да се запознаят обстоятелствено с него. Много разчитам на това Отрасловият съвет да направи разумни предложения за изменения и допълнения по проекта.

- Г-жо Банчева, какво е Вашето мнение за ранното профилиране на образованието и приема на деца след четвърти клас в профилирани паралелки в гимназиите. Според ваши колеги този прием ще лиши от ученици основните и общообразователни училища?
- Колегите имат основания за безпокойство дотолкова доколкото живеем в регион с кризисна демография – със застаряващо население, с малък брой новородени, а съответно и ученици за различните образователни етапи. Всяко от учебните заведения се опитва да привлече ученици, за да продължи да съществува, за да носи повече средства делегираният бюджет. Но това от каква възраст и къде да учат учениците законът го е регламентирал. Той дава право на родителя да избира училище и никой не може да го принуди да избере едно или друго училище в разрез със собствените си виждания и перспективи за детето. От друга страна пък всяко от учебните звена би следвало в стратегията си да заложи механизми, с които да привлича ученици, да прави образователната среда по-привлекателна, по-различна от останалите. Ако средата е по-различна, ако специалистите са по-квалифицирани, ако са обществено разпознаваеми като имена учителите по основните предмети, тогава това е една безплатна атестация за учебното звено и то е търсено, предпочитано, броят на учениците – достатъчен. Но като цяло децата са малко и както и да се опитваме да ги преразпределяме, те никога няма да достигат.
- Един дълго обсъждан проблем заради малкия брой децата е финансирането на принципа парите следват ученика. Промяна на този принцип не се предвижда и в новия закон. Как ще коментирате този факт?
- До 10 февруари Националният отраслов съвет по образование е решил всеки от неговите членове да обсъди позицията си по проекта за нов закон за предучилищното и училищно образование и на тази дата с консенсус да се приемат предложени изменения и допълнения. Специално синдикат „Образование“ като съпоставя в национален план трудовите възнаграждения на колегите на еднаква възраст и длъжност със сравнително равен педагогически стаж и виждайки, че разликата в базите е голяма, синдикатът предлага делегираният бюджет да промени своята философия и през броя на учениците да се получават само средствата за работните заплати, а издръжката за оборудване, обновяване на материалната база да става през отделен разходен стандарт. Освен това се предлага разходният стандарт да се определя не само на брой ученици, а и на брой паралелки. Идеята е един директор, притиснат от обстоятелствата, да не търси максимум пълняемост на паралелката, за да получи повече пари, а да търси оптималната пълняемост. Защото тя е една от гаранциите за повишаване качеството на училищното образование.
- За децата със специални образователни потребности в закона е отделено много място. Предвижда се те да учат в масовите училища, а помощните училища да бъдат закрити. Ваши колеги от Съюза на българските учители предлагат да има до две деца с увреждания в група от детските градини и до едно дете в училищна паралелка. Съгласна ли сте с този вариант?
- И сега е регламентиран броят на децата със специални образователни потребности. В проекта за новия закон са заложени до три деца в една паралелка. Но аз си мисля, че не можем да унифицираме нещата, защото под специални образователни потребности ние разбираме един много широк спектър от различни индивидуални детски потребности като се започне да кажем от глухота, която може да се компенсира с едно апаратче и детето напълно да покрие държавните образователни изисквания или предстоящи, наречени „стандарти“ в новия закон. Но има други деца с по-сериозни увреждания и при част от тях интегрирането е въобще невъзможно. Налага се и да се работи в индивидуална форма на обучение вкъщи. Що се отнася до помощните училища, в тях работят професионалисти с по-специфична квалификация, които са инвестирали и в образованието си, и в професионалната си квалификация и биха могли да съдействат на деца със значителни обучителни трудности. Така че не е лошо тези училища да функционират за някои по-сериозни случаи и двете ведомства – Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, да посочат кои да бъдат случаите.
Бих искала да кажа също, че в проекта за нов закон се запазва положителната тенденция за целодневна организация на образование и възпитание в учебните звена. Тя вече обхвана и учениците от пети клас. Тенденцията е положителна когато училището може да сформира от една паралелка полуинтернатна група, която да продължи подготовката за учебните занятия на следващия ден. Когато се сформират групи от 2-3 и повече паралелки, тогава учебните програми са повече на брой, това затруднява работата и я прави по-слабо ефективна. Докато във варианта паралелка – група може да се постигне максимумът в подготовката. За целодневната организация на образование трябва да се подобри и оборудването, тъй като в полуинтернатните групи трябва да има и организиран отдих и спорт, и занимания по интереси. Защото като сложим едно дете от 8 сутринта до 17,30 следобед в една класна стая, то не би могло нито физически, нито емоционално да издържи, камо ли да постига някаква успеваемост. Т. е. задължителното разчупването, модернизирането на средата, превръщането й в атрактивна за занимания по интереси, би допринесло много за оптимизиране на целодневната организация в учебната среда. За което задължително трябва финансиране.
- В новия закон се предвижда атестиране на учители, на директори, на самите училища. За Вас като синдикалист, сигурно ще има повече работа за защита правата на колегите Ви. Как оценявате предвиденото атестиране?
- Работим в конкурентна среда, конкуренцията е един от двигателите на човешкия прогрес и не виждам лошо в атестирането. Но е много важно как всъщност ще се осигури равен старт за всички, за да могат те лоялно да се конкурират и наистина да запазват работните си места най-добрите. Под най-добрите разбирам с висше образование, с магистърска степен, с професионална квалификация „учител“. В образователната система има вътрешна система за професионална квалификация от пета до първа професионална квалификационна степен, която е най-високата в бранша. В проекта за закон чета, че ако учител получи най-ниската оценка от комисията, назначена да атестира педагогическите специалисти, директорът може да го освободи, да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради липса на качества. Аз обаче задавам въпроса как трябва да се постъпи с колега, който например има 20 години стаж, с магистърска степен и с най-високата първа професионална квалификационна степен като учител. Но примерно при атестирането получи най-ниската оценка и трябва да му се прекрати договорът?! В живота има такива примери и аз се питам как се процедира тогава?
Изключително тревожна е статистиката за педагогическите специалисти, заети в системата днес. Шокиращо е може би за масовия читател, че средната възраст на заетите в системата е 59 години, което означава, че доста хора над 60 години продължават да работят. Когато обществото се опитва да намери негативите в системата, в личността на учителя, в резултатите от неговата работа, нека да си представи една 60-годишна учителка и дете на 7 години в първи клас – разликата във възрастта е огромна, през три поколения. Още по-тревожно става положението, ако споменем, че заетите млади хора до 35-годишна възраст в цялата страна в системата са по-малко от 11%. Най-силен мотив, за да привлечеш един млад човек да остане да работи в образованието е финансовият фактор. Не се ли реши въпросът със стартовата заплата на младите хора, няма да ги привлечем, още по-малко – да ги задържим в системата. Затова Националният синдикат „Образование“ предлага стартовата заплата на назначен млад учител да е в размер на средната работна заплата за страната, което по моето мнение е разумно предложение.
- Някои Ваши колеги предлагат да има мандатност за директорите на училища. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Под мандатност в случая се разбира не директорът да изпълнява длъжността максимум един или два мандата и после да си ходи. Идеята на Синдиката, който е направил проучване на мнението на повече от 100 хиляди заети в системата, показва, че мандатността е задължителна, а колко мандата ще заема длъжността един човек, ще покажат неговите качества, неговите управленски умения и уменията да комуникира с хората.
- За предучилищната подготовка на децата има различни предложения на каква възраст трябва да започва – на 4 години, на 5 или 6 години. Коя, според Вас, е най-подходящата възраст?
- Според мен законът трябва да подходи по-либерално и да позволи на родителя, който най-добре познава своето дете и неговите качества, да вземе вярното решение на каква възраст детето му да започне да посещава детска градина. Убедена съм обаче в това, че подготвителната група на шестгодишните за плавен преход от предучилищно към училищно образование е ефективна и като идея, и като реализация.
Като става въпрос за образователните етапи, Синдикатът направи на сайта анкета, от която се оказа, че над 70% учители, родители, общественост подкрепят идеята основното образование да завършва с осми клас, а не след завършен седми клас, както е решено сега в новия проект за закон. Освен това учителите от цялата страна се придържат към идеята учебникът по един предмет да бъде един, но да бъде изработен качествено и задължително да е съгласуван с учителите, които преподават по този предмет.