Диана Иванова: „Трябва да има мандатност за директорите на училища”

- Г-жо Иванова, Ваши колеги твърдят, че Законът за предучилищното и училищното образование е много обемен, но пък всеобхватен и добре обмислен. Какво е Вашето впечатление от него?
- Наистина Законът е много обемен както по страници, така и по членове. Новият закон е от 120 страници с 350 члена, а сега действащият Закон за народната просвета е от 32 страници и 49 члена. Но за мен като бивш учител и директор законът е много добър, съобразен е с европейските изисквания, много е подробен.
- Обсъждат се различни постулати на закона, имаше критики и дори протести на учители и директори на помощните училища. Да започнем най-напред оттам. Законът предвижда тяхното закриване, но за сметка на това регламентира подробно работата с деца със специални образователни потребности и с даровитите деца. Какво е Вашето мнение за закриването на помощните училища?
- Аз съм категорично против закриването им. Казваме, че трябва да има интеграция на децата с увреждания в масовите училища. Но не всички деца са в такова здравословно състояние, че да могат да се интегрират в общообразователните училища. Има деца с много тежки диагнози, за които трябва да се полагат по-особени грижи, и те трябва да си останат в помощните училища. Освен това се предвижда да има центрове за подкрепа и личностно развитие – сегашните ресурсни центрове, които са в помощ на училищата при работата им с деца със специални образователни потребности. Хубаво - името им ще се смени и в това няма нищо лошо, но те не бива да преминават на общинско подчинение. Би трябвало да си останат към Министерството на образованието и науката. Не бива навсякъде - в Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна, да се разкриват такива центрове. От финансова гледна точка не е рентабилно. Сега ресурсният център в Габрово обслужва и Дряново, и Севлиево, и Трявна.
- Вие участвахте в едно обсъждане на ранното профилиране на образованието и прием на деца след завършен четвърти клас в профилирани паралелки в гимназиите. Вие бяхте против тази възможност...
- Така е. Аз съм против приема от пети клас в математическите или езикови гимназии, защото основните училища, СОУ-тата и дори професионалните гимназии ще останат без добри ученици, които да теглят класа напред.
Друг момент от закона, който ми направи впечатление, е финансирането на частните училища. За мен това е дискриминация на общинските и държавните училища, тъй като те получават определена субсидия, която не стига. А в частните училища се плащат такси и като се добави някаква държавна издръжка, те ще излязат на много по-високо ниво от държавните.
- Един от най-често дискутираните въпроси е за единния разходен стандарт и спазване на принципа парите да следват ученика. С намаляването на броя на децата намаляват и парите за издръжка на училищата. В Закона за предучилищното и училищно образование не се предвижда промяна на начина на финансиране. Това недостатък ли е, според Вас?
- Според мен наистина парите трябва да следват ученика, но ако имахме достатъчно деца, ако нямахме този демографски срив. При това положение трябва да се предвиждат допълнително средства например за защитените, за средищните училища. Има училища в големите градове, че и в Габрово, където учениците са много и нямат проблеми с този начин на финансиране. Но малките училища в селата и малките градове са поставени в неравностойно положение с този стандарт.
- А какво мислите за така нареченото валидиране на компетентността?
- Това е много добър вариант и аз като бивш директор на професионално училище го одобрявам. Когато човек не е завършил професионално училище, но е работил в тази сфера, усвоил е определени умения и знания и може да се яви на изпити, за да получи съответното удостоверение, с което се валидира дадена професия. Има обаче един проблем – в закона не е сложена граница какво образование трябва да има това лице. Според мен тези хора, които кандидатстват за валидиране на компетентностите, трябва да имат най-малко основно образование – завършен седми или осми клас.
- Одобрявате ли ученици със слаби оценки да преминават в следващ клас, както предвижда законът за малките ученици от началната степен?
- За малките ученици от първи до трети клас в закона е предвидено пак да нямат оценки, да се работи през лятото с изоставащите. Но когато ученикът няма желание да учи, не би трябвало да преминава в следващ клас. Това за мен е недопустимо. Тези деца нямат необходимите знания, не са покрили държавните образователни стандарти.
Другото, което ми прави впечатление в закона, е, че би трябвало, когато се назначават учители, особено в професионалните училища, те да имат педагогическа правоспособност. Има инженери, икономисти, строители и т. н. - те задължително трябва да имат педагогическа правоспособност. Или пък да се назначат, но в рамките на две години да им се даде срок за придобиване на педагогическа правоспособност. Сега се назначават учители без такава квалификация. Те нямат педагогическа подготовка за работа с учениците.
Като бивш директор аз винаги съм казвала и нещо друго – трябва да има мандатност при назначаването на директори на училищата. Не може да стои на този пост един човек 20-30 години. Би трябвало да има атестиране на директорите след изтичане на мандата от 4-5 години и ако оценката е положителна, да бъде продължен трудовият договор. Ако не е положителна, би трябвало този директор да се освободи.
- Според Ваши колеги санкциите за учениците в съвременното училище са недостатъчни. И в новия закон не се предвиждат някакви по-строги санкции за недисциплинираните. Как да се справят учителите с тях?
- Може малко да поспорим с тези колеги. Аз мисля, че санкциите са адекватни. За някои фрапиращи случаи, които ги има в немалко училища, би трябвало в някой момент да има не само наказания за учениците, но и материални санкции за родителите. Особено когато децата нарушават етичните норми, когато вредят на достойнството на учителя. Но децата по принцип са добри, зависи какъв подход ще има към тях учителят.