Бранимир Ботев: „Тунелът под Шипка трябва да се осъществи бързо, вместо да се мисли за гъсениците на Тома Белев”

Бранимир Ботев: „Тунелът под Ш

Стефка Бурмова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Бранимир,

Бранимир Ботев, зам.-министър на икономиката и енергетиката с ресор туризъм, преди празниците беше на среща в Дряново с представителите на туристическия бизнес от региона - съсловни организации, хотелиери и ресторантьори. Той очерта перспективите пред раз

Според него в Министерството на икономиката и енергетиката вече е подготвена Стратегия за развитие на туризма в България до 2030 г., която е с хоризонт до 2050 г.

За проблемите на туризма, за ПП „Българка“, за туристическото райониране на страната е разговорът със зам.-министър Бранимир Ботев.

- Г-н Ботев, какво споделиха с Вас представителите на туристическия бранш от региона?

- Хората живеят с проблемите и възможностите за устойчиво развитие на своя край, което включва на първо място туризма. Даденостите на Дряново, Габрово, Севлиево, Трявна са уникални и те могат да се впишат в дългосрочна стратегия за развитие на туризма като синтетичен продукт, чрез който могат да се реализират и множество други отрасли в региона.

Направи ми впечатление, че в доста по-туристически и определящи се като такива региони на България хората нямат толкова сериозно познание с детайлна експертиза на това, което се случва.

Очертаха се и опорни точки, на които трябва да се стъпи - ясно очертана и детайлизирана стратегия за бъдещото развитие, за която има достатъчно предпоставки, както и избор на важните за региона акценти. Но ако започнем с пещерата „Бачо Киро“, веднага се поставя въпроса чия собственост са всички културни забележителности, природни находки и др. Общината се грижи за инфраструктурата до тях, за чистотата, за сигурността на туристите, до голяма степен и за комфорта им, а в същото време атракциите не са наша собственост, не знаем парите от тяхната експлоатация къде отиват. Получава се неразбираем за нормалното мислене икономически конфликт.

Приходната част остава неизвестно къде, а всички разходи са за нейна сметка. Трябва да се намери нормативно законодателното решение, за да може ножа и хляба да бъдат в едни ръце. И когато местните власти управляват определени културно-исторически и природни забележителности, те да ги превръщат в туристически атракции и да могат реално да планират инвестиционния процес. Това означава и парите да постъпват контролирано в местните власти, и управлението да се осъществява от тях, и реинвестицията за тяхното поддържане и разширяване, за да могат те да привличат все повече туристи.

Става въпрос за Дискодуратера и за другите туристически възможности, включени в един културно-исторически маршрут, тръгвайки от Нове, Никополис ад Иструм, след това целият кръг от крепости около Дискодуратера – Градище и всичко, което може да влезе в този пръстен на подхода към Балкана до Август Траяна. Това е бил старият римски маршрут и за който реално могат да бъдат осигурени средства по ОП „Региони в растеж“ специално по ос 5 за развитието на туризма като културно-исторически маршрут. Затова нещата трябва да бъдат колкото е възможно по-близо до властовия ресурс на местната власт.

- Има ли недостиг на квалифицирани кадри в бранша?

- Беше поставен и въпросът за липсата на достатъчно кадри, за да се даде онова обслужване на туриста, което той заслужава. Защото няма втора възможност за първо впечатление. Когато той дойде, или моментално се влюбва, или моментално намира кусури. Оттам насетне сериозно се замисля дали да повтори посещението си. Това е нещото, за което трябва непрестанно да се работи от гледна точка на привличане на младите хора. Дори преди да започне да работи дуалната система, да се осигурява извънучебна форма на квалификация, да подготвяме кадри за туризма, за хотелите, ресторантите като видове култури и атракции.

Поех ангажимент максимално бързо да проведем изнесено съвещание тук, като ключовите дирекции, които отговарят за туризма, съвместно с хотелиерите, ресторантьорите на ниво общини да се опитаме да уточним основните неща, върху които трябва да се работи, с което трябва да се съобразяват. Има простички неща, които трябва да се знаят и да се степенуват, свързани с легендата за региона, за атракцията на региона. Трябва да се определят и целевите групи, които могат да бъдат привличани, за да намира съвременният турист това, което търси, а то е свързано и с разнообразието.

Напоследък в световен мащаб е актуален уикенд туризмът – петък, събота и неделя. Габровска област има потенциала да го предложи така - тук има какво да се види и като природа, история, и като култура, и като атракция. Уикенд туризмът е по-скоро лайф стайл, нещо, което те зарежда.

Важно е да се открие онова, което търси чуждестранният турист тук, което ще му е интересно. Не от нашата, а от неговата гледна точка. Един турист би се примирил с някои дребни грешки, но никога няма да отмине липсата на добро отношение. Важно е да има яснота върху целите с точната преценка какво имаме и какво се очаква от нас. За туризма важи основното правило – наличие на атракция, към която да прикачиш невероятната истинска, извадена от живота, изстрадана легенда, която ще се запомни, придружена с доброто обслужване.

- Във всичко това къде се вписва новото туристическо райониране на страната и защо се налага то?

- По простата причина, че районирането на страната не е довършено. Когато встъпих в длъжност и се зарових в папките, установих, че са давани безумни пари за райониране, без да бъде приключена процедурата. Има направен проект, който е трябвало да бъде приет. Но в него един от култовите райони в страната – Розовата долина, отсъства. От него излиза, че ние Розова долина нямаме. Има Тракийска низина, която от Родопите опира в Централен Балкан. По време на посещението в Китай на премиера Пламен Орешарски например техният лидер Ли Ка Цян споделил, че не знае много за България, но знае за Розовата долина и за българските рози. Най-богатият китаец - мултимилиардерът Ван дзъ Мин, заявил, че ако инвестира в България, то ще е за туризъм в Розовата долина. А се оказва, че нямаме Розова долина на туристическата си карта.

В международния речник по маркетинг на Оксфорд България се свързва с три понятия – Розова долина, кисело мляко и Балкана. И най-позитивното е точно Розавата долина. Моето лично мнение е, че когато се експонира нещо, то е важно да има в него и някакви лесно запомянщи се закачки, но погледнати през неговите очи. Което се прави, трябва да е свързано с неговата обща култура, речник, знание. И в един момент той да се сети, че е чувал за Балкана, примерно.

- Вие заявихте, че досега са дадени много пари за туристическо райониране – колко са те?

- Не бих могъл да кажа колко, защото няколко пъти са започвали и са приключвали. Обясних ви защо спрях последното райониране. Трябваше ли да влязат в сила райони, които нямат общо с историята и географията на България?

- Некомпетентност на хората, които са работили върху туристическото райониране, ли е причината или нещо друго?

- Вие го казахте. Според мен има и друг елемент, освен некомпетентност – когато се дават много пари за нещо, което не струва и една десета от тях, а на всичкото отгоре то не се и довършва. Намирам и друг елемент. Когато ви дам като държавен служител много пари за нещо, което не струва и една десета от тях...

- За корупция ли става дума?

- Вие го казахте.

- Има ли министерството позиция по казуса ПП „Българка“?

- Министерството, което е на икономиката и енергетиката и с функция туризъм, може да има една позиция. И тя е, че ние защитаваме българската икономика и когато говорим за развитието й, за реиндустриализация, за устойчиво развитие, съвсем естествено е, че трябва да се търси баланс между инвестиции и съхраняване на природата.

Не мога да приема за нормално и логично, че туризъм няма да развиваме, индустрия няма да развиваме, защото видите ли, там имало някакъв страшен ендемичен вид гъсеница, която не е известна на никой друг, освен на Тома Белев и сподвижниците му. И тя трябвало да се развива. Какво ще допринесе тя за развитието на българската икономика?

Така че очевидно трябва да се търси баланс.

За мен решението е

тунелът под Шипка да се осъществи колкото е възможно по-бързо,

защото нали разбирате, че част от усилията на хората, които блокират този процес, е да откажат инвеститорите.

Да дискредитират по някакъв начин инвестиционния процес до такава степен, че все едно дали той ще бъде публичен или частен, този инвеститор да се оттегли.

Такъв може да бъде, за съжаление, плачевният резултат.

А тунелът под Шипка може много бързо да съживи региона.

Та само за 15 минути човек може да отиде да си пие кафето в Музея на розата и да обикаля Долината на тракийските царе.

И обратно – само за 15 минути може оттам да дойде, да запали свещ и да се черкува в Дряновския манастир. Това е уникално!

Само по себе си преминаването през тунела

ще се превърне

в атракция.

Да не говорим, че тук е съсредоточена толкова култура, цивилизационно присъствие, история. Като представител на министерството с ресор туризъм не мога да кажа друго, освен че ние всячески трябва да развиваме българската икономика.

Туризмът е структуроопределящ отрасъл, който генерира директно 13,6 на сто от БВП и индиректно още 5-6 процента.

Ще дам простичък пример. Държавата Андора, която е със 75 хил. души население, с 460 кв. км площ – два пъти по-малка от Севлиевска община, има 9 милиона туристи. България има 7 млн. Те имат 360 км писти, ние – 210 км. Те притежават 108 лифта и влека, а ние – 52 във всичките си големи курорти. И с проблемите на екологията в тяхното правителство се занимава министърът на туризма.

- Единствено неспособността ни от най-ниското до най-високото ниво да представим нашите туристически обекти по най-атрактивния начин ли е причината да не вървим успешно напред в сферата на туризма?

- Ние вървим добре, тъй като ръста на туризма изпреварва 2,5 пъти средния ръст на развитие на туризма в Европа и е най-бързо развиващият се отрасъл.

Министър Чобанов каза, че оптимистично можем да достигнем 1,8-2,1% ръст, от туризъм има 5,5% ръст и този тренд продължава да расте. Ние не използваме изцяло капацитета, който имаме. Въпросът е комплексен и многостранен. Като се започне от липса на нормативна база, на чисто бели полета в правната сфера, свързани с неяснота чия собственост са историческите артефакти, кой ги стопанисва, на чие директно управление са и се стигне до това какъв е статутът на туристическите зони, на курортите.

В България „туристическа зона“ е белетристика, такова легално понятие няма. Дори понятието в Закона за здравето, което функционира от памтивека - „национален курорт“, няма никакво правно съдържание, то е една табела. В цял свят, когато се говори за туристически зони, те имат друт статут на планиране, градоустройство, застрояване и управление, различен от този на населените места. При нас един ЗУТ е за всичко. Искам да отбележа и факта, че за първи път това правителство вдигна 6 пъти парите за национална реклама и за целеви пазари. Въпреки че и те са абсолютно недостатъчни, тъй като ние имаме едва 6 процента от бюджета на Кипър за реклама. Нашият годишен бюджет е 18 млн. лева, а Андора е с 16 млн. евро, които от следващата година ще бъдат удвоени заради атакуването от тях на нови целеви пазари.