Богомил Белчев: “Дълбоко в душата си оставам местен националист, като под Габрово разбирам целия регион”

е роден на 25 юни 1953 г. в Плачковци. Завършва Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Трявна, след което „Конструкции на промишленото и гражданското строителство“ в Инженерно-строителния институт в София. Постъпва на работа в Проектантска организация като проектант, бил е ръководител на група и директор. От 1987 до 1990 г. е заместник-кмет на Община Габрово, която напуска по своя молба. „Не ме е освободила от заместник-кметския пост временната управа на Габрово, защото начина на освобождаването на една местна власт с декрет е прецедент и неправилен ход, независимо каква е политическата система и каква е смяната. Затова не пожелах да бъда сменен по този начин, а с моя молба ден преди това напуснах“, казва той. И започва работа в електротелферния гигант „Подем“, в отдел „Капитално строителство“. От 1999 до 2007 г. е кмет на Община Габрово. В момента инж. Богомил Белчев е в частния бизнес.

- Г-н Белчев, кое Ви мотивира да се насочите към строителството?
- Професията си съм избрал много, много преди да завърша средното си образование. Баща ми беше строител и много харесвах неговата професия. Всяко лято работех при него като чирак, носех вар, гледах и се отнасях с голяма любов към неговия труд. Още оттогава бях решил да се заема със строителство. Това беше мечтата ми. Професията ми ме прави независим. И в момента, което правя в моята област, претендирам да е с голяма любов и уважение, с чувството, че съм на мястото, на което трябва да бъда.
- Излиза, че животът Ви е като сбъдната мечта?
- Може да се каже, че това ми е било мечтата от малък. Не съм се стремил към политиката. В нея влязох по задължение, заради чувството си за отговорност към обществото.
- Как така само заради чувството за отговорност, нямаше ли друго, което Ви мотивира да се кандидатирате за кмет?
- Претендирам, че съм от типа хора, които са с отношение към обществото и имам нагласата да служа на хората. Още от малък така съм възпитан, че трябва да се помага на хората. Баща ми казваше: „Ако не можеш да помогнеш, никога недей да вредиш на човека“. Затова влязох в политиката с желанието да се постигне нещо за хората и в името на града. И в момента продължавам да бъда с такова чувство и нагласа.
- Бяхте два мандата кмет на града, трудни ли бяха те, кои бяха най-тежките моменти от кметуването Ви?
- Няма лесна обстановка в местното самоуправление, особено в България. Винаги е тежко да си в местната власт, винаги трудно се е управлявало, поради различни причини, най-вече свързани с финанси, с икономическото състояние на държавата, а от политическа гледна точка каква е централната власт. Винаги е било трудно. Въпреки това и тогава, и сега винаги съм твърдял, че истинската власт е местната. Истината в управлението на една държава е местното самоуправление.
- Казвате, че когато държавата делегира повече права и отговорности на местната власт...
- Ще има по-голям успех. Но не по такъв начин, както сега за БДЖ-то – внушава ни се да вменим задължение на общините без необходимия финансов ресурс. Държавата винаги иска да се отърве от неизгодното за нея и да го прехвърли на някой друг да сърба надробената попара.
- Счита се, че по този начин се постига децентрализация на жп-дейностите, а нали говорим непрекъснато и за децентрализация?
- Мога да заявя категорично, че от времето, когато участвах в местното самоуправление, бяхме докарали децентрализацията почти до внедряване и в България. С идването на власт на ГЕРБ считам, че думата „децентрализация“ се забрави. По време на предишния им мандат не се говореше за това и сега чак, връщайки се отново на власт, се повтаря тази дума, но не съм сигурен какво ще се получи с децентрализацията. Защото за да има истинска децентрализация, държавата трябва да преглътне и да се лиши от част от приходите, които да преотстъпи на общините.
- Казвате, че на общините ще им става все по-трудно?
- Все по-трудно и по-тежко ще им става. Но тези, които работят в общините – кметовете и служителите, трябва да знаят, че те са истинските представители на хората в управлението. Така мисля аз, защото съм изпитал много на гърба си и знам какво е да си в местната власт. Тук много, много празни приказки не трябва да има.
- Кметът е като самотното дърво на хълма - на доста проветриво място – много обиди и клюки има по негов адрес, които доста често не са истината, каква психика е нужна на човек, за да издържи на тези удари?
- Наистина кметът трябва да е с много здрава психика. Той трябва да върши само истинските, стойностните неща за града. Да е убеден, че негативните обвинения не отговарят на истината, за да изпълнява задълженията си с чувство на принадлежност към народа. Той трябва да е убеден в правотата на това, което се върши, независимо от политическата си принадлежност. Твърде бързо партийната принадлежност в местната власт се размива, което не важи много за последните години на управление, тъй като голяма част от мандата на местната власт съвпадна с управляващата държавата партия. В това отношение трудно се размива партийната принадлежност на кмета по отношение на местната власт в последните години, което от една страна е добре, но от друга - не е. Добре е, че ще има директни контакти с централната власт и ще може да очаква най-вече да няма спънки – не говоря за привилегии. Защото най-тежкият момент за местната власт е, когато бъде спъван от централната по най-различни съображения. Наблюдаваме ги и в Габрово по отношение на финансовите корекции на проектите, свързани с екологията, от разпределението на средствата за „Региони в растеж“, които последното правителство трябваше да даде. Това е показател за негативното отношение на централната към местната власт - невинаги се преценяват истинските нужди на общината. Но кметът трябва да знае винаги, че е кмет и макар централната власт да е негова, той трябва да управлява в името на града и на неговото бъдеще. Защото днес кметът е един, утре ще дойде друг. Управлението на държавата днес е едно, а утре ще бъде друго. Кметът трябва да прави необходимото за създаване потенциал на този град, община, ако щете и регион. Ако създаваме потенциал само от партийна гледна точка, е неправилно и не ни води по пътя на демокрацията. Нужно е да се създава многостранен потенциал. Не може директорите при такова стечение на обстоятелствата да бъдат само от една политическа сила. Те трябва да са професионалисти и да не се вглеждаме в техните политически пристрастния и в тяхната политическа принадлежност. Когато направим това, загърбваме най-основното – професионализма. Примери няма да давам, всеки може сам да направи своите изводи, ако умее да наблюдава.
- Кой беше най-трудният Ви момент като кмет?
- Само два месеца по-късно, след като спечелих през ноември 1999 г. местните избори, през януари 2000 г., заради натрупани дългове на Общината към електроразпределителното дружество беше спряно уличното осветление на града. Това беше момент, който никога няма да забравя. Не мога да забравя, че в 17-17,30 часа единствената светлина по улиците на града бяха само фаровете на автобусите и на леките коли, които се движеха. Това за един кмет е изключително жесток удар. Тогава направих от невъзможното възможно с многобройни срещи и разговори да се възстанови уличното осветление на града. Чисто политически обаче кметът нямаше партийната принадлежност на централната власт и това не можеше да се случи. Беше голям удар, който много тежко изживях, но който ми даде стимул да възобновим по нова система уличното осветление и неговото управление. И днес 99 на сто от ползваното от общината улично осветление е изградено точно в този период.
- А проблемите с газификацията не бяха ли тежки?
- И те бяха изключително тежки. За съжаление, не успяхме да решим рано този въпрос, защото може би чисто политически имаше намеса от много хора, които не трябваше да го правят. А вероятно не е бил подходящ и моментът за решаването му. Спомням си през какви перипетии минахме, за да отстраним собственика на газовото дружество, който години наред не направи нищо. Минахме през периода, в който бяхме мажоритарни собственици и сами тръгнахме да търсим инвеститори, но изборът ни се оказа неуспешен, което предопредели да не успеем с газификацията по мое време. Но този период трябваше да се изживее. Тогава държавата също не изпълни своите задължения, тъй като трябваше светкавично да решава въпросите: определен инвеститор не се справя - отстранява се безрезервно, втори - не решава въпроса, също се отстранява, избира се трети. Но държавата се заиграваше с всички инвеститори по различни начини, а без нейното участие в лицето на ДКЕВР нямаше как да се реши газификацията на града. Да, има я сега газификацията в Габрово. Но не е едно и също, защото ако тогава се беше реализирал този проект, възможността чрез нея да се помогне за стабилизиране и развитие на голяма част от предприятията беше много по-голяма, отколкото в момента. Не успяхме да решим проблема с газификацията, за сметка на това успяхме да решим водния - чрез надстройката на язовир „Христо Смирненски“. И добре, че го решихме. Погледнете от колко време се води битка за „Нейковци“, за „Мокра Бяла“, за други язовири в страната. Тогава използвахме сериозното засушаване, срещнахме разбиране от МРРБ, независимо от управляващата политическа сила, която нямаше желание по време на моя мандат да се реши проблемът с водоснабдяването на Габрово. Друг е въпросът, че и до момента не може да се приключи с приемането на язовирната стена, заради загубени документи. Но това е проблем на днешното управление на държавата, а не на миналото, когато трябваше да се извършва строителството на надстройката.
- По Ваше време беше разработен и Водният проект.
- Не ми се ще да коментирам Водния проект, защото явно някои хора не искат да признаят, че светът не започва от тях.
- Това не е ли една от слабостите на българина?
- Наистина е сериозна слабост. Скоро четох интервю с представител на днешната власт в Габрово, в което се казваше, че едва ли не всичко е започнало в мига, в който са поели управлението. Категорично не е така. Не търся дивиденти за направеното от моя екип, за мен е най-важното, че Водният проект се реализира. Този проект е бил мечта на плеяда габровски кметове преди мен. Да, по моето време се започна той и то с помощта на областната управа. Заместник-областният управител Иван Голчев, Бог да го прости, беше човекът, който подаде ръка, за да започне тази разработка и нейното реализиране можеше да се осъществи още с предприсъединителните фондове. За съжаление, парите свършиха и ние, за разлика от Сливен, не успяхме да се вредим и да започнем изпълнението на проекта. Неслучайно ние, заедно с Враца, бяхме първите след това в присъединителните фондове. Така че изпълнението на този тежък проект беше подготвяно дълго назад във времето и той не може да се припише само на едно поколение политици. И това го казвам не заради себе си, а заради паметта на хората, които са участвали в подготовката за реализирането му много преди това.
- Сриването на габровската икономика създаваше ли трудности в управлението на града?
- Абсолютно. Сриването на габровската икономика създаваше, създава и ще създава проблеми. Условията за развитие на града стават все по-ограничени с всеки изминат ден. Закриването на „Товарни превози“, на определени жп линии е едно от условията габровската икономика да крета. Но първият удар върху нея бяха реституцията и последващата приватизация, извършени по най-безогледен и глупав начин в България и в Габрово.
- Според Вас, каква е причината 25 години след прехода страната ни все още да се лута?
- Защото ние не умеем да се вслушваме в абсолютно всички гласове, в различните мнения. И тогава имаше хора, които устояваха тезата, че не това е правилният път, но те не бяха на мода и никой не искаше да ги чуе. Затова е важно всички управляващи - настоящи и бъдещи, да изслушват и чуват дори и последния звук, който се чува по даден проблем. Винаги има какво да се разбере от него, да се извади съответния извод и да се вземе подходящото решение. Тогава почти на всички беше ясно, че и работническата, и касовата приватизация като условия не бяха перспективни за решаването на проблемите.
- В момента не Ви ли тревожи, че голяма част от новото поколение като че ли проявява незаинтересованост към всичко, което се случва не само в нашия град, но и в държавата ни?
- За съжаление, то е обхванато от силен негативизъм и липса на отношение към проблемите. Оттук насетне то много трудно би могло да се промени. Въпреки това считам за важно да продължи битката за привличане на инвестиции към Габрово. За което е нужно младите хора да имат подходящото образование – днес то не е адекватно на ситуацията в страната. Ние имаме и средни училища, и технически университет, които са длъжни да подготвят необходимите именно за габровската и за индустрията на страната кадри. Важно е учебните програми да са в унисон с нуждите на днешния и утрешния ден. Заплащането на труда на младите специалисти също трябва да бъде адекватно, за да останат те тук, вместо да бягат в чужбина и голяма част от тях да зарязват професията си. Затова мисля, че не можем само да ръкопляскаме на Европа, към която принадлежим, и само да казваме, че сме част от нея. След като сме единна общност и Европа трябва да помисли и предприеме мерки за уеднаквяването на стандартите. Не може един пенсионер в България да получава 200 или 300 лева, а в Западна Европа – петорно повече и то в евро. При това положение ние сме обречени да бъдем задния двор на Европа. Вместо да се харчат пари за много излишни неща е важно да се помисли за уеднаквяване на жизнения стандарт. Това единствено е спасението за оставането на младите хора в България, за тяхното развитие, за възпроизводството им и за оживяването на регионите. Усилията на местния и националния бизнес в тази посока не са достатъчни. Като добавим и факта, че столицата изсмуква възможностите (държавата направи необходимото в тази посока), след нея са големите градове, които също издърпват финансовия и човешки потенциал, за градове като Габрово почти не остава шанс да запази хората си.
- Вашата мечта с днешна дата?
- Отскоро като че ли спрях да мечтая, защото виждам, че мечтите много трудно се реализират. Но понякога, когато успея да се абстрахирам от обстоятелствата наоколо, ми се иска да видя региона адекватен на съвременно развитите райони в света. Той е със сравнително добре развита инфраструктура, за разлика от други градове. Иска ми се да има адекватно образование и работни места. Не само достатъчно, но и адекватни, които да задоволят очакванията на младите хора за пълноценна реализация. Ще ми се младите хора да бъдат агресивно настроени по отношение на бъдещето си като образование, като работа, като реализация, да я виждат в Габрово. Напълно съм наясно, че няма да се върнем към това, което бяхме, но трябва да възстановим до известна степен нещата, за да запазим сегашното статукво. И те да искат да останат в Габрово. Не е достатъчно да се борим само за инфраструктура в града, свързана с облекчения бит – ток, вода, канализация, път. До известна степен те осигуряват комфорта на деня. Но човекът се интересува от работещи предприятия, където детето му да се труди срещу адекватно заплащане и да има изградена инфраструктура за след работно време. Да има къде да се весели, да общува с приятелите си, да има възможност да осигури и комфорт на духа си. Важно е да обгърнем с внимание и младите хора, които по една или друга причина са излезли извън Габрово. Чрез тях могат да влязат свежи идеи в Габрово. Скоро при мен дойде млад мъж, който не успял да намери тук подходяща за себе си работа, отива в Италия, във Франци, влиза в едно производство и днес връща част от това производство в България, в региона. Сега в това предприятие, благодарение на него, 90 на сто е възстановено традиционно за този район производство и всяка седмица оттук към Франция тръгват пълните тирове. Това момче вдигна производството и сега във фирмата работят около 150 човека. Толкова млади хора имаме навън, които по един или друг начин са вградени във водещи европейски компании. Те трябва да бъдат нашите посланици там и в удобен момент да се опитат да върнат определено производство насам. Дори и да решат да останат в чужбина, те да бъдат посланиците на габровския дух и традиции. Аз си оставам дълбоко в душата местен националист, като под Габрово разбирам целия регион. Склонен съм дори да го разширя и извън Габровска област. Когато стане дума за обществени поръчки и се вгледаме кой е печелил големите обществени поръчки в България, виждам, че е правилно към нашия регион да са дори В. Търново и Ловеч. Но без София. Не може обществена поръчка да печели софийска фирма, след това 90% от работата й да се извършва от местни фирми, на които са платени жълти стотинки. Това не е начин за развитието на определен регион. Кадрите в Габрово свършиха ли се. Нима от цяло Габрово не можа да бъде подбран местен човек да управлява символа на града АЕК „Етър“, та дойде от друг регион. Какво правим? Насила искаме да прокудим кадърните си хора от града ли? И само там ли е, само това ли е?