Габрово,

Валентин Ганев: „И в театъра, и в живота да не затваряме сетивата си за случващото се край нас”

Пети международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT 2014
Валентин Ганев: „И в театъра,
Пети международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT 2014

Валентин Ганев - актьор от Народния театър „Иван Вазов“, бе в Габрово за представлението „Бясна, кривогледа и лакома“ от Боян Папазов с участието на Йорданка Стефанова, представено на 14 май, втория ден на Петия международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT 2014. Постановката е на именития актьор. Режисьор е Антоанета Симеонова. Валентин Ганев е роден в Русе (1956). Завършил е актьорско майсторство във ВГИК - Москва (1981), в класа на Сергей Бондарчук. Изиграл е над 70 театрални роли. Носител е на две награди АСКЕЕР за водеща мъжка роля - на проф. Хигинс в „Пигмалион“ (1998) и за моноспектакъла „Контрабасът“ по Патрик Зюскинд (2001). Той бе любезен да разговаря за читателите на „100 вести“.

- Г-н Ганев, добре дошли на фестивала в Габрово.
- Благодаря. Преди години идвахме с моноспектакъла „Швейк“ на Руси Чанев, който се игра тук и на който пак бях постановчик. 
- Сега сте с друг нашумял моноспектакъл, подарен от автора Боян Папазов на главната изпълнителка Йорданка Стефанова. 
- Да. Точно така пише и в програмата на нашето представление. Когато авторът видял своята пиеса „Бяс“, поставена от Пламен Марков в Стара Загора, където Йорданка Стефанова прави забележителна роля, си казал: „За актириса с такъв потенциал, с такава енергия трябва специално да се пише“. И той посвещава тази пиеса на Йорданка Стефанова. Нещо, което в нашето театрално битие рядко се случва. То е и признание, и отговорност. 
- Ролята Ви на постановчик в случая?
- Аз съм актьор по професия. Като човек от другата страна, макар и рядко да ми се случва да правя постановъчни опити, ми се струва, че моята роля е да осигуря всички възможности за изявата на актьора. Най-добрата постановъчна работа е, където режисьорът се скрива. Не показва себе си, своите инвенции. Не чука по вратата и стъклото и да вика: „Вижте ме мен, вижте ме мен“. А трябва с изразните средства на представлението да казва: „Вижте тази героиня, вижте тази жена с какво се сблъсква. През какво минава, как живее. Тя прилича на това, което ни заобикаля. Колко е богато това, което й се случва. Колко възможности тя има като изразни средства, като актриса, като художник“.
- Как се  претворяват трите думички от заглавието на пиесата?
- Трите думички - „бясна, кривогледа и лакома“, са цитат от едно прекрасно стихотворение на поетесата Мирела Иванова, вплетени прекрасно от автора в драматургичната тъкан на представлението. Всъщност зад „бясна, кривогледа и лакома“ се крият не толкова характеристики за героинята, разбира се и това, колкото това е метафората на поетесата, че това са „вяра, надежда и любов“. 
- Как намирате пресъздаването на сложния образ на героинята, извлечен от кривото огледало на нашата действителност?
- Много се надявам зрителите да се идентифицират със съдбата на нашата героиня и това да провокира реакция, катарзис на тази реакция. По-точно, когато е обърнат гръб на възрожденските идеали, когато масовата култура подменя истинските ценности, когато хората престават да четат книги, престават да общуват помежду си, когато най-важни са парите и безскрупулните средства за постигането им и как главната героиня - един интелигентен, витален човек, се справя. Нея я виждаме в много превъплъщения, дори как се справя с една леко криминална ситуация.  Все отговорна задача на атьора.
- Йорданка Стефанова вече е носител на голямата награда за женска роля в „Оскар и разведената дама“ на нашия фестивал през 2010 г. С  какви чувства идва сега?
- Мога да ви кажа от нейно име - тя идва с огромен трепет в Габрово, именно като носител на тази награда. Пътувайки насам, обсъждахме прекрасното име на фестивала - BGMOT. Тази игра на думи - Бе Ге Мот, известни герои на Булгаков от книгата „Майсторът и Маргарита“. Много ми се ще по нещо нашата героиня да бъде Булгакова героиня. Многолика, ярка, запомняща се героиня. Разсмиваща и разплакваща, ако може, прекрасната и интелигентна габровска публика. 
- Усеща се интересният подход в играта на актрисата. 
- Разбира се, че се усеща. Намирам Йорданка Стефанова за една от най-ярките актриси на нашето актьорско поколение, на хората около 50-те и малко отгоре години. Тя вече има огромен сценичен  опит, владее театрални изразни средства, които не всеки български актьор умее. Тя е актриса с голям диапазон.
- Вашите изяви на сцената?
- Последната ми сценична изява е в пиесата на Едуард Олби „Морски пейзаж“, където съм в квартет с прекрасните актьори, мои колеги и приятели Жулиета Николова, Светлана Янчева, Владимир Пенев. Играем в постановката на младия режисьор Петър Денчев.Спектакъл, който играем на камерна сцена и който се посреща много добре. Жулиета има номинация за театралните награди „Аскеер“ и „Икар“ за тази роля. Играем с удоволствие. Сценичният ми ангажимент включва още девет заглавия, които се играят дълги години. Да, и в „Пигмалион“, което представление надявам се да се състои през юни с участието на Стефан Данаилов. Продължавам да играя моноспектакъла „Контрабасът“, в „Хъшове“, „Дон Жуан“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Хамлет“ и др. Имам и над 10 театрални постановки. Не деля актьора от режисьора. Професията на режисьора e професия на XX век. Преди това не е имало  такова лице. Работата на човека от театъра е, ако може да разбира от всичко - от театър майстора до режисьора. 
- Какво Ви води във Вашия път на сцената и в живота?
- Опитът да не затваряме сетивата си. Да виждаме какво се случва покрай нас. Да го разбираме, да го проумяваме и ако може, да го тълкуваме по интересен и увлекателен начин с театрални средства. 

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни