Цоньо Ботев: “Българинът намира пари да си купи скъпа плазма, но не и да поднови общия асансьор”

Повод за разговора стана инцидентът с пропадналия асансьор в столичен жилищен блок, при който загина една жена, а друга е в критично състояние, и опитът на репортер на вестника да намери информация за състоянието на асансьорите в големите жилищни квартали на Габрово, в които има блокове на повече от 40 г.

Проверката установи, че в Габрово няма поделение на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От година и половина няма и специалист, който пряко да отговаря за контрола на фирмите, които са оторизирани да следят изправността на асансьорите. Тази дейност се извършва от поделение на агенцията във Велико Търново. Но през вчерашния ден никой не отговаряше на посочения телефон. 

Удари на камък и репортерският опит да получи коментара на представител на фирма, оторизирана за поддръжка на асансьорите в големите жилищни комплекси в Габрово. И това е очаквано, след като вината за трагичния инцидент в София се прехвърли към фирмите, които носят пряка отговорност, и държавата, която уж трябва да защитава гражданите, но в случая тя е абдикирала от този вид контрол, прехвърляйки го на частния сектор. Констатацията е на Стефан Цанков, председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. 

„...не може в България да имаме около 2000 фирми, които извършват надзорни ремонти. Това го няма никъде в Европа. Крайно време е махалото да се върне по средата. Необходима е промяна на нормативната база“ - казва той на пресконференция в София след трагичния инцидент. 

„Изненадан съм, че в Габрово няма човек, който да отговаря за този вид надзор - коментира Цоньо Ботев. - Не е задължително във всеки областен център да има поделение на агенцията, но би трябвало да има поне няколко души, които да извършват надзор на съоръженията с повишена опасност, към които спадат асансьорите. И като се има предвид, че те са различни видове, би трябвало за всеки вид да има по един специалист, защото проблемите с асансьорите в България са много големи и то от много отдавна. Още когато приемахме Закона за техническите измервания на продуктите и Наредбата за безопасната експлоатация на асансьорите, трябваше да въведем текст за забрана на българските асансьори, защото те не отговаряха на европейските изисквания. Но под предлога, че това нямаше да се приеме от българите, които в по-голямата си част живеят в големи жилищни блокове, ние дадохме толеранс от 5 години. През този период собствениците на апартаменти в многофамилните жилищни блокове трябваше да съберат пари, за да си модернизират асансьорите. Но това така и не се получи. Оказа се, че българинът може да си купи скъп плазмен телевизор, да смени обзавеждането си или колата, но няма да отдели и стотинка за модернизиране на общия асансьор, който е собственост на всички, които живеят в жилищния блок или кооперация и е тяхна отговорност“ - коментира Цоньо Ботев, представяйки още една гледна точка за това кой носи още отговорност за изправността на асансьорите като важен фактор за здравето и живота на всички, които ги ползват. 

Той обаче беше категоричен, че проблемите с този вид съоръжения не са само в старите панелни блокове и жилищни кооперации. Такъв проблем имат и съвсем новите, и те са заложени още в тяхното проектиране. 

„Собствениците предпочитат всеки метър от жилищната площ да се използва за собственото им жилище, затова и асансьорите са малки, като кутийки, и човек, който има клаустрофобия, може да се разболее. Да не говорим, че европейските стандарти изискват по-големите жилищни кооперации да имат по два асансьора – товарен и за хора. Всичко това не се спазва и когато и държавата не упражнява контрол, се случват такива инциденти“ - представи още една много важна причина за инцидентите с асансьорите Цоньо Ботев.