Габрово,

Симфония № 3 на Ясен Воденичаров прозвуча за първи път под диригентството на Иван Стоянов

<p>На 16 април Габровският камерен оркестър имаше втори концерт от
Симфония № 3 на Ясен Воденичар

На 16 април Габровският камерен оркестър имаше втори концерт от цикъла „Класика и съвременност“. В програмата бяха произведения на Бах, Елгар, Лист. Гостуваха композиторът Ясен Воденичаров, ансамбъл от солиращи оркестранти: Галина Апостолова - пиано, млад

 В духа на Възкресение Христово бе изпълнена „Шакона“ от Й. С. Бах в оркестрация за струнен оркестър от Емил Янев. Шакона е старинен испански танц, възникнал през XVI вeu, който през XVIII век навлиза в църковната музика, като събира често в себе си трагични чувства. Премиерно произведение бе Симфония № 3 от Ясен Воденичаров (1964), създадена през 2011 година. Авторът, който от 1991 година живее и работи в Париж, сподели, че работи от дълги години с Габровския камерен оркестър. 
„С диригента Иван Стоянов сме приятели още от студентските години и сме направили четири-пет мои произведения. Някои от тях прозвучаха на фестивала  „Българска музика“ в София, а също на няколко концерта в Габрово, както и направени записи в БНР. Новата Симфония № 3 е в три части за струнен оркестър, две пиана и ударни инструменти. Всяка от тях с едно характеристично заглавие: „Кинетична пиеса. Интермецо I“, „Трите грации. Интермецо II“ и „Песните на потока“, които се изпълняват без прекъсване. 
Това е поредица от картини. Първата, инспирирана от творчеството на венецуелския художник Хезус Сото, чиито картини се разглеждат в движение в музея в Каракас. Затова тази част съм я нарекъл „Кинетична пиеса“. Втората - „Трите грации“, е по едноименна картина на Рубенс с митологичен сюжет, където Парис отсъжда коя е най-красива от трите богини. „Песни на ручея“, третата картина, е почит към композитора Й. С. Бах, чието име в превод от немски е ручей. Бетховен е казал: „Не ручей, океан трябваше да се казва“. Това са картини, които се изреждат като в сънищата, без да се търси някаква конкретна логика. Съставът от музиканти, които изпълняват симфонията, бе с големи технически възможности (двете пиана, ударните инструменти), което позволи да направя това, което исках. Работата с всички музиканти бе много приятна. 
Хубаво е, че го има Габровският камерен оркестър. Днес едно от тъжните неща, които се случват с оркестрите, е, че някои в България не оцеляха. Ако има някакво успокоение, то е, че това се случва не само у нас. В Германия също съкращават симфонични оркестри. Важното е, че като има ентусиасти, това се преодолява. Публиката е също от значение. Габровската е с дългогодишни традиции, което създава забележим колорит на града, също с дълги културни традиции. 
Не мога да не отбележа, че едва ли има друг град не само в България, а и по света с такъв голям паметник на композитор - Емануил Манолов, патрон на Дома на културата. Той се извисява внушително на централно място пред сградата. Виждал съм в чужбина паметници на пълководци, военни и политически лица, но на композитор такъв голям паметник не съм виждал. 
Във Франция ме очакват няколко участия в симфонични и хорови концерти. Преподавам в консерваторията „Жак Ибер“ в Париж. Написал съм някои произведения с фолклорни обработки на български народни песни, които се изпълняват там. Радва ме, че няколко месеца след концерта в консерваторията слушах освен коментари и как хората си тананикат мотиви от български народни песни в неравномерни размери - 7/8, 9/8. Имаше само една в такт 2/4. Това беше предизвикателство и най-голям  комплимент за мен. 
Нека габровци, които живеят в центъра на България, запазят чувството си за хумор. Нещо, което ви отличава от хората у нас, които все  обичат да се оплакват.“
„Елегия“ от Едуард Елгар  е написана през 1909 г. по повод смъртта на близък приятел на композитора, най-ярък представител на английската романтична музика. 
Солист на „Проклятие“ за пиано и струнен оркестър от Ференц Лист  бе известната изпълнителка Галина Апостолова - преподавател в Музикалната академия в София. 
„Доколкото музиката е едно докосване до Бога, произведението отговаря на духа на Страстната седмица. Това е едно виртуозно, романтично произведение. Интересно е, че диригентът Иван Стоянов винаги съчетава в програмата нещо съвременно с класическото - повече от барока, в които като че ли има известна прилика. Той определено има афинитет към българските заглавия. Подобно на мракобесното ни време, подобно на това в Средновековието, може би и по-лошо, един такъв светъл лъч надежда няма да ни се отрази зле. Няколко такива хора в България, не само диригенти и композитори като Велислав Заимов от миналия концерт, са във връзка и заедно се борят за оставане на изкуството в нашия свят, а не мъждукането му. Става дума за сериозно изкуство, без компромиси, това, което не води до компромисно съществуване. Публиката в Габрово е страхотна и тя трябва да продължи да се възпитава от точно такива хора като Иван Стоянов. Нека да има и съвременни произведения наред с класиката в програмите. Удоволствие е да музицираш с някого, защото камерното музициране е най-чистата форма на общуване“, каза пианистката Галина Апостолова. 

Сподели:

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Реклама

  1. Още от Християни

Към началото

Наши партньори

Полезни връзки

Раздели

Акценти

Вестникът

Следвай ни