Ревностният патриот Недко Стойков: „Винаги и на първо място - дългът към Родината и народа”

 Всички сме раждани през три години. Аз съм четвърти... Баща ми се помина през 1893 г. на около 75-76 години. Образованието си в Габровската гимназия бях принуден да прекъсна и да не довърша поради затварянето й през май 1876 г. вследствие на въстанието (Априлското), като тогава останах с петокласно образование. През август с. г. постъпих за учител в габровското село Копчелии... за цялата учебна година. После като се почна войната между Русия и Турция за нашето освобождение и след пристигане на руските войски в Габрово, като се направи покана за образуване на доброволчески опълченски дружини и в Габровска околия, които да дадат своята помощ за освобождението ни, аз се записах за опълченец в 10-а опълченска дружина.” Като такъв участва в защита на Шипченския проход през епичните августовски боеве на 1877 г. и в зимния щурм на руската армия при превземане на Шейновския укрепен лагер.  
    След Освобождението е уволнен заедно с всички останали живи опълченци. Уволнителният му билет е с № 671 от 28 юни 1878 г.
    „Около една година след това изново постъпих за учител, какъвто съм прекарал всичките тия 31 г., 7 месеца и 28 дни действително изслужено време... 12 години, 3 месеца и 13 дни - първоначален учител, девет години третостепенен и второстепенен гимназиален учител в казанлъшкото Държавно педагогическо и трикласно училище, като второстепенен гимназиален учител... Като прогимназиален учител съм бил директор на смесената прогимназия в гр. Дряново, в гр. Пирот през време на войната до напущането му от нашите войски и сетне в с. Левски, Плевенско, до 23.11.1920 г., когато бях уволнен поради тежко боледуване. После съм пенсиониран.
    За учител в Падалското училище в Габрово постъпих от началото на учебната 1880/1881 г. до края на учебната 1885/ 1886 г. През последната година работих и като учител в Горнокрайското училище, за което в същата година беше назначен за първоначален учител в Габрово и брат ми Цоню Стойков,  с когото си разпределяхме учебните предмети - четири години... По-сетне бях една учебна година в първоначалното Лъчанско училище... Една седмица след (започналата) 1885/1886 г. напуснах доброволно поради настъпилите събития от 6 септември 1885 г. – обявяване на Съединението...”, отбелязва Недко Стойков в автобиографичните си бележки.
    По това време Недко Стойков е председател на Опълченското дружество в Габрово и не можел да проумее как млади и здрави българи, особено бивши опълченци, не желаят да се запишат в доброволческата чета. Възмущението му било толкова голямо, че със свещеник Стефан Кънев, председател на Комитета по събиране на помощи, изпращат телеграма до Захари Стоянов: „Молим, убедете Негово Височество да застави всички опълченци да отидат дето Отечеството ги вика, защото малцина се съгласяват доброволно. Мъчно им е да напуснат гърбовете на жените си, при всичко, че комитетът обезпечава семействата им”.
    Отново в кратки автобиографични бележки Недко Стойков допълва:
    „Доброволно след обявяването на 6 септември 1885 г. Съединението на Южна със Северна България, защото се вярваше, че това ще доведе до война с Турция, налагаше се към границата на последната да се натрупат колкото е възможно повече войници и доброволчески отряди.
    Затова се заех да събера и събрах една чета и заминах през Балкана в Южна България... Турция, обаче, под влияние на Англия не стори очакваното, а за Сърбия не се предполагаше, че ще може да ни нападне. След доста чакане в Южна България правителството пристъпва към уволнение на събраните войски и доброволчески чети...”. При него това става със свидетелство от 1 октомври 1885 г. И той се връща не задълго в Габрово. Когато „почна ненадейно войната със Сърбия – припомня Недко Стойков, - аз заминах доброволно пак да взема участие в защита на страната си срещу неочакваните нападатели. След отблъскване на сърбите от земята ни и победното настъпване на нашите войски по дирите им оттатък гр. Пирот. Последните бяха спрени да отиват по-нататък чрез заплахата от Австрия, че в противен случай ще се срещнат с австрийски войски. Тогава аз бях назначен за писмена работа при Комендантството...”, откъдето е уволнен на 20 декември 1885 г.
    След пауза от близо две години през учебната 1887/1888 г. е главен учител в първоначалното училище в Свищов. От 1 септември 1888 г. е назначен от Министерството на народната просвета за и.д. третостепенен гимназиален учител в Държавното педагогическо училище в Казанлък.
    „Винаги готов да надигне глас срещу неправдата, независимо откъде идва - отбелязва Лиляна Нанева, която проучвала архива на Недко Стойков, голяма част от който се съхранява в Историческия музей в Габрово, - той веднага се заема да организира лектории, изнася безброй беседи.” Имал дар слово. Притежавал способности на организатор.
    Най-много го привличала издателската и писателска дейност.
    През 1885 г. участва в издаване на „Габровский лист”, според краеведа Илия Габровски е първият вестник в града. Той имал за цел „Да бъде отзив на общественото мнение в Севлиевски окръг по отношение на много въпроси, които биха имали обществен характер”.
Политическа дейност.
    „Демократ по рождение”, дядо му Недко Разпопов хвърлил расото след смъртта на жена си, за да отгледа многобройната си челяд. Затова по-късно под публикациите си често се подписва с името Н. Разпопов.
    Бил близък съратник  на първите социалисти.
    От 1886 до 1889 г. на негово име е регистрирана печатница „Недко Стойков и Сие”. Със собствени средства закупил една печатарска машина „Американка”. В Габрово от печат излиза първият социалистически вестник в България „Росица” (4 юни - 24 декември 1886 г.), севлиевският „Искра”, много брошури.
    В програмната статия на първия брой на вестник „Росица” Евтим Дабев отбелязва: „Ние станахме вестникари да защитим според силите си сиромашта...”. Отговорни редактори са били Петьо Мустаков (до брой 11) и Тодор Постомпиров (от брой 12 до 20). Постоянен администратор на вестника е бил Тинчо Христов - Мръвката, печатар - Никифор Солницата. Недко Стойков бил член на БРСДП и постоянен „сказчик” в открития работнически клуб „Христо Ботев”. В „Работнически вестник”, брой 4 от 2 октомври 1898 г. е отбелязано: „Габрово. В неделя на 27 септември 1898 г., по случай тържественото откриване на работническия клуб „Христо Ботев”, сутринта в помещението е имало публично събрание, а вечерта литературно-музикална вечеринка при небивало стечение на посетители. Празничната реч върху „Същността и предназначението на работническите клубове” държал Недко Стойков. В брой 10 от 13 ноември 1898 г. пише : „...Вечеринката е била открита от Недко Стойков, който говорил „За народното здраве и социализмът”. Бил делегат на VI конгрес на партията в Габрово през 1899 г. и кандидат за общински съветник в изборите на 9 май 1899 г.
С Тодор Постомпиров основава работнически театър.
    Заради учителстването си в Казанлък (от 1 септември 1888 г.) неговата печатница в Габрово е поета от Евтим Дабев под името „Дружба”. В биографичен разказ от 1970 г. Илия Габровски и Петър Цокев отбелязват, че „Недко Стойков участва и в габровската дружествена печатница „Заря”, която издава брошури. Членове били Досьо Негенцов, Боньо Лунгов, Драгой Коджейков, Христо Аврамов Чернев, повечето от които по-късно са БРСДП (ш. с.). След разцеплението на партията (1903) Недко Стойков „не членувал в никое крило”.
    Като учител в Казанлък от 1895 г. води „Дневник - записки”, чийто ръкопис от 96 страници се съхранява в Държавен архив - Габрово. В него могат да се прочетат извадки от различни съчинения, мисли, поезия: „Спасението винаги иде от долу, а никога от горе”, „Най-доброто управление е онова, което ни учи сами да се управляваме” (Гьоте), „Знанието е икономическа сила”, „Значението на историята върху възпитанието - дава сила на характера, очертава земята, върху която живеем; дава ни подкрепа, пример и опит от среща с миналото, учи ни да се защитаваме от лъжа, измама и ненадейност” (Дж. Морли).
Особен интерес предста-вляват краеведските му изследвания.
    При всичките си митарства намирал време да напише хиляди страници - някои публикувани, други - не. Превежда книги под псевдонима Н. С. Разпопов. Никой в Габрово не се учудил, когато на витрината на книжарница „Наука” е показана книжката на Н. С. Разпопов „Християнство и социализъм” (1901).
    Заинтересован бил и от превода на турски документи, бита на габровци, народната медицина, данни за видни габровци и др. Негови „38 публикации на народни песни, приказки, обичаи, легенди, басни и др. са отпечатани в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”.
    В средата на XIX век за нуждите на чехларския еснаф в Габрово били направени някои подобрения на градежа на водохващането на Топлик. В един такъв материал Недко Стойков, чийто баща е чехлар, си спомня, че тогава всички занаятчии киснели там гьоновете преди да ги режат за табани. „Сам аз като бях момче съм ходил и да пера черните кожи на Топлик зиме в студено и лошо време, макар бащината ми къща да е в Лъката, далеч от Топлик.
    Почти във всеки брой на вестник „Известия”, издание на Библиотека „Априлов - Палаузов” - Габрово (от март 1926 до 1933/1934 г.), Недко Стойков е публикувал 21 статии, легенди, историко-краеведски, етнографски, обществено-политически материали.
Читалището заедно с училището са негов втори дом.
    Страстен организатор и пропагандатор на въздържателното движение и природосъобразния начин на живот.
    Той е един от основателите на въздържателна кооперация „Здраве” в Габрово (13 декември 1925 г.) за производство на безалкохолни напитки. Той е и един от учредителите на въздържателно дружество „Светъл идеал” (1924 г.) и на Гражданското неутрално въздържателно дружество „Възраждане” (1926 г.).
Документалното наследство на Недко Стойков.
    В средата на 50-те години на миналия век Ганка Рибарова, директор на Исторически музей - Габрово, издирва и съдейства за постъпването на първата част от документалното наследство на Недко Стойков в музея. В края на 60-те години тогавашният директор на Окръжния исторически музей Цоньо Петров привлича друга голяма част от документите, предадени от внука д-р Недко Стойков, който познава дядо си като „голям патриот, въздържател, скромен, ревностен родолюбец, учител, опълченец сражавал се на Шипка”.
    През 2007 г. Милка Берберова, неуморният изследовател на миналото на Габрово, ни прави съпричастни с изворовите материали – документалното наследство на Недко Стойков, съхранявано в Регионален исторически музей - Габрово. Книгата й „Заветът на опълченеца Недко Стойков - исторически приноси” е голям документален сборник, в който за първи път са публикувани 270 негови оригинални ръкописа. Съвременник на историографите Христо и Петър Гъбенски и д-р Петър Цончев, последният е ползвал част от публикувания архив на Недко Стойков за двете си монографии - „Из стопанското минало на Габрово” (1929) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934).
    „Ръкописите на Недко Стойков - изтъква Милка Берберова - са чудесна база за преосмисляне историята на града. Работата по тях бе свързана с много затруднения - хиляди ръкописни страници, между които документи от 1810 г., краеведски изследвания, народни лечебни рецепти, вярвания, пословици, преводи и др. В раздел III „Старите книжа 1810-1877” съдържат търговски тефтери, нотариални актове – спасени от Недко Стойков при събаряне на стари къщи в Габрово.” Такива са на известния търговец Теофил х. Георгиев. Най-старият документ от тях е от 1810 година. Замърсени, Недко Стойков ги почиства и подготвя за ползване.  „Безмерен труд, всеотдайност и търпение, положени за спасяване на това богатство”, заключава Милка Берберова. Самата тя в продължение на 7 години пътува на собствени средства и издирва в държавни и частни архиви различни материали, свързани с живота на Недко Стойков.
    Завещанието на Недко Стойков.
    Приживе той се проявява като скромен, но искрен благодетел:
     Завещава и предава на читалище „Априлов-Палаузов” цялата си библиотека, архиви, между които всички броеве на в. „Росица”, а след смъртта му и 5000 лв.
     На Българската въздържателна федерация в София – 4000 лв.
     На габровския клон на БЧК – 2000 лв.
     На ЖБД „Майчина грижа” – 2000 лв.
    Един от най-изявените и заслужили габровци, Недко Стойков е почетен гражданин на Габрово (1923 г.). За него „Винаги и на първо място е дългът към Родината и народа”.