Габровският клон на Морския сговор пешава да прави басейн-пързалка

^{Водеща!}

В края на трийсетте години Сговорът замисля построяването в Габрово на „СТАДИУМ“, т.е стадион. Определено е място в местността „Михалевото“, но повече нищо не е предприето. На същото място стадионът е построен 15 години по-късно

Веселин Димитров
В края на трийсетте години Сговорът замисля построяването в Габрово на „СТАДИУМ“, т.е стадион. Определено е място в местността „Михалевото“, но повече нищо не е предприето. На същото място стадионът е построен 15 години по-късно. (За 13000 зрители, строителството започнало на 8 май 1952 г. и е открит тържествено на 28 септември 1955 г.).
Но по една друга идея е работено много по-енергично.
Габрово, като работнически град, имал много бедни семейства, децата на които се нуждаели от летуване на морето. Много били желаещите, но Сговорът можел да удовлетвори малка част от тях поради липса на средства. И макар че през 1935 г. и Габровската популярна банка построила свое детско морско летовище в курорта „Св.Константин“, все още много деца оставали извън класацията. Затова още през 1936 г. габровският клон на морския сговор замисля да построи в града голям плувен басейн, който до някъде да компенсира това. Освен като лятна къпалня за гражданството, басейнът щял да служи за развитие на плувния спорт, а през зимните месеци щял да служи и за развитие на спорта „катане“(пързаляне). Кметът на града Стою Андрейчев (сам член на сговора) взел присърце идеята. Всякаква помощ обещал и Главният секретар на Министерството на вътрешните работи Илия Кожухаров (доскоро кмет на града). Благотворителното дружество „Утеха“ дарило едно място в местността „Манафовото“ (бивша собственост на дарителя Христо Петков Манафов). Но то е недостатъчно и Общинският съвет откликва веднага, като решава да отчужди още няколко съседни терена, принадлежащи на четири частни лица. Оформя се парцел от 6 декара, който Общината включва в градоустройствения план. Поради многобройни обжалвания на оценките и продължителните съдебни дела отчуждаването са забавя с повече от една година.
През това време ръководството на Морския сговор живо се интересува от развитието на нещата и по-скорошното разрешаване на строежа. Проучва басейните в други градове и възлага съответното проектиране. Грубите сметки показват какви ще бъдат приблизителните разходи:
За изкопи и подравняване на мястото - 40000 лв
Бетон, арматура, полировка и пр. - 150000 лв
Бетоново корито за затопляне на водата- 25000 лв
Тръби и др. - 80000 лв
Всичко: 295000 лв
Предвиждало се необходимата вода да се взема от река Паничарка с помпи. За осигуряване на чистотата и? тя трябвало да се филтрира и хлорира, преди да бъде вкарана в басейна. Обемът на басейна трябвало да бъде 1500 куб.метра, като 10 % от водата щяла да се подменя ежедневно, а останалата щяла да се филтрира и хлорира наново. Предвиждало се за целта да се закупят един хлорапарат за 80000 лв., филтри, помпа с дебит 70 куб.м. в час. Като се прибавели необходимите кабини за събличане, душове за предварително измиване, ограда, бюфет и др. необходимата сума за строежа нараствала до около 1200000 лева. За набиране на средствата се образувал Фонд „Плувен басейн“.
Тази мащабна за града програма е приета на годишното събрание на Габровския клон на БНМС, проведено на 29 януари 1939 г. На него било избрано и новото ръководство в състав председател – Христо Цончев, подпредседател Коста Тепавичаров, секретар инж. Любен Ангелов, касиер Еким Стоев. Членове на управителното тяло били Д-р Христо Попвуцов, Иван Калпазанов, Иван Пецов, Андрея Иванов и Григор Попов. Контролният съвет : Минко Ив. Пенчев, Борис Кунев и Людвиг Валек.
Разбира се, не липсват и критици. Наоколо имало къщи – посочват те, и моралът е в опасност. Освен това шосето е близо и ще има прах. По-добре е басейнът да се построи на „Поп Райкова ливада“ (днес там е ТЕЦ-ът). От Сговора им отговарят подробно и аргументирано.
Недостигът на средства, забавеното отчуждаване на мястото (то все пак било отчуждено и изплатено от Общината към края на 1940 г.), както и настъпилите военни години не позволили реализацията на проекта. Всъщност, през тези военни години габровският клон на Сговора почти нямал дейност, пък и с Постановление на Министерския съвет от 14 март 1941 г. се забраняват всякакви конгреси, събрания и масови мероприятия на дружества и сдружения.
Политическите промени след 9 септември 1944 г. сложили край и на самия Морски сговор. Неговият наследник – Българският морски съюз имал други цели и задачи.
По-късно, все пак, на същото място Градският народен съвет изгражда басейна. Първата копка била на 27 февруари 1955 г., а тържественото откриване – на 7 юни 1957 г., двадесет години след възникване на идеята. Големият басейн имаше кули за скокове, а малкият (детски) беше със водна пързалка. Повече от 30 години този басейн радваше стотици габровци, които в летните горещини намираха тук прохлада и забавление. След промените през 1989 г., незнайно защо, той беше занемарен и компроментиран.
Това е накратко 25 годишната история на Българския народен морски сговор и неговия габровски клон.

Проектът за плувния басейн от 1939 г.
Реализираният през петдесетте години
обект е значително по-голям