СУ – КЕБАП Е ГАБРОВСКОТО БАРБЕКЮ

Препоръчана! SU-–-KEBaP-E-GaBROVSKOTO-BaRBEKYU
СУ – КЕБАП Е ГАБРОВСКОТО БАРБЕКЮ

„Една от най-интересните и атрактивни културни ценности, които притежава Регионален исторически музей – Габрово в своя фонд е скара на водна тяга, наричана още „Су - кебап”, разказва Иван Христов, уредник „Нова и най-нова история” към РИМ – Габрово и по



„Една от най-интересните и атрактивни културни ценности, които притежава Регионален исторически музей – Габрово в своя фонд е скара на водна тяга, наричана още „Су - кебап”, разказва Иван Христов, уредник „Нова и най-нова история” към РИМ – Габрово и пояснява, че су означава вода.
„Устройството е метално и се състои от 36 части, по важните от които са гъста скара с две големи подвижни стени, ремъчни шайби, ветрило за разпалване надупчена тава за жарта, водно колело, савак и шишове. За да бъде пренасяна по-лесно е изработен дървен сандък с няколко отделения, в които се поставят различните части”, става ясно от информацията на Иван Христов.
Скарата е дарена на музея от Николай Димитров, син на Коста Димитров, изобретател на Су-кебапа.
Коста Димитров е роден през 1888 г. в Габрово в семейството на Димитър Костов, опълченец от 10 опълченска дружина.
Завършва Софийския университет, специалност „Математика”. Участва в Балканските и Първата световна война като ротен командир –поручик от 23 пехотен Шипченски полк, на който е капелмайстор.
Изобретателят на Су-кебапа се изявява и като учител в Априловската гимназия по алгебра, геометрия, топография, дискриптивна геометрия и трудово обучение.
Коста Димитров прави впечатление с природната си надареност, с общителността си и предприемчивостта си. В свободното си време се занимава със строителство, железарство, обущарство, дърводелство и ремонт на всякакви уреди и инсталации.
Той конструира оригинална скара на водна тяга, с изчислена скорост на въртене на шиша, което не позволява капките мазнина да падат в жарта, т. е месото се облива в собствената си мазнина.
През 1932 г. Коста Димитров създава голям Су-кебап, с големи шишове и водно колело с ветрило над жарта за нейното разпалване и поддържане. То се върти с допълнителни ремъчни шайби от зъбната предавка.
През 1935 г. К. Димитров създава умален и преносим модел на скарата.
От 2014 г. той се намира в новата постоянна експозиция „Градски бит кр. на XIX в. – 40-те години на ХХ в.” на Регионален исторически музей – Габрово в Дечкова къща.
Системата „Су-кебап” е прекопирана и частично изпълнена в едър мащаб в ЕМО „Етър”.



Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

  1. Още от Дежа вю

Към началото

Следвай ни