Проф. Стоянов: „Виждам бъдещето на Технически университет като институция, която ще продължи да се развива, оценена от габровската общественост”

Има докторска дисертация по „Теория на механизмите и машините“ във Висше техническо училище „Бауман“ в Москва (1969). Хоноруван преподавател по „Теория на механизмите и машините“ във ВМЕИ (ТУ - Габрово) от 1970 г., а от 1974 г. е доцент в института. Професор е от 1987 г. Бил е ръководител на катедри: „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“ (1977-1989). Избиран е два мандата за зам.-ректор (1977-1980, 1980-1983) и за ректор (1987-1991, 1995-1999).
Преподавал е учебните дисциплини: „Теория на механизмите и машините“, „Проектиране на механизми“, „Проектиране на машини и съоръжения“, „Динамика на машините“, „Надежност на машините“, „Инженеринг“.
Има специализации в: Технически университет - гр. Илменау, Германия (1978), Ленинградски институт по точна механика и оптика (1981), Киевски политехнически институт (1983), TEQ (Институт по управление на качеството) в гр. Кемниц, Германия (1999).
Научната му дейност е в областите: „Анализ и синтез на механизми“, „Точност на механизми“, „Стохастична механика на механизми и машини“. Под негово научно ръководство са разработили и успешно защитили 8 докторанти.
Автор е на монография „Механика на лостови механизми“ (1988), на 140 научни публикации, 8 учебници и помагала, 14 изобретения и патенти.

* * *
„С по-големия ми брат Стоян израстваме в семейството ни в с. Черковна, Разградско. Родителите ни Трифон Стоянов и Митка Недева бяха земеделски стопани. Загубих баща си едва шестгодишен, който бил много ученолюбив. В бележника му имаше само шестици. Майка ни много трудно ни е отгледала.
Като ученик най-напред се увличах от литературата. Още на село началното училище разполагаше с много богата библиотека. Много рано бях започнал да чета нашите класици.
В гимназията се запалих по точните науки
математика, физика, редом с авиомоделизъм, радиолюбителство, стенография. След войниклъка (бях радист) трябваше веднага да поработя, да посъбера малко пари преди да кандидатствам. Постъпих в една машиностроителна кооперация в Разград. След една година ме приеха студент в Русе във ВИМЕСС (Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство), специалност „Земеделска техника“. Завърших с отличие и бях освободен от разпределение (1964 г.).
Избрах за месторабота завод „Иван Йонков“ - за производство на земеделски машини, в Трявна.
Получих жилище. Работата като ръководител на Конструктивен отдел бе интересна. На панаира в Пловдив заводът спечели два златни медала.
Още първата година прочетох в Държавен вестник за обявени аспирантури. Имаше една задочна специалност за Москва. Говорих с директора. Кандидатствах. В късна есен по 50 дни (цялата отпуска) бях във ВТУ „Бауман“ в Москва по програма на аспирантурата (1966-1969 г.). Имах научен ръководител и Валентина Владимировна по езика. С нейното семейство най-много контактувах. Накрая ми помогна в превода на дисертацията по „Теория на механизмите и машините“. Научната защита (кандидат на техническите науки) бе през декември 1969 г. Веднага след това дойде поканата от ректора на Висшия институт в Габрово проф. инж. Венцислав Маджирски (от ВМЕИ - София) за хоноруван преподавател. Все още ми допадаше производствената дейност. Два пъти съм награждаван като изобретател. Същия месец бях избран за зам.-директор в завода в Трявна, който произвеждаше сеялки, общо 30 изделия. Когато заводът мина към „Металхим“ в Сопот, започна усвояване на специално военно производство, ново строителство на площ от 30 дка. Служебно на посещение идваше ген. Ямаков с антураж от десетина колеги. Бе много строг по отношение на качеството. Известен бе с прозвището „Али Баба и четиридесетте разбойника“. Бях получил и покана за работа в Сопот.
Трудно ми бе с двата отговорни ангажимента – зам.-директор в Трявна и лектор по „Теория на машите и механизмите“ в катедра „Механично уредостроене“ в института в Габрово (1970 -1974 г.).
Четях лекции на редовни и задочни студенти. През 1974 г. бе обявен конкурс за доцент. Явих се на защита във ВМЕИ- София, спечелих и от 1 август започнах.
Доцент във ВМЕИ - Габрово
Тогава бяха изградени „Учебно-методични обединения“ между ВУЗ-овете в България по дадена дисциплина. Два пъти годишно имахме чудесни професионални и лични контакти. Нашето обединение, най-мощното, бе с ръководител известният проф. Михаил Константинов, летец по време на войната. Интересни професори, истинска плеяда от учени бяха и Емил Станчев, морски капитан, ректор на ВМЕИ - Варна, член-кореспондент Венелин Живков от София, доц. Иван Неделчев и проф. Кирил Енчев от Русе.
В годината на своето десетилетие - 1974 г., ВМЕИ - Габрово има 130 преподаватели, от тях 1 професор, 9 доценти, 28 преподаватели (16 са кандидат на науките), 92 асистенти, 59 аспиранти, 50 специализанти
в Съветския съюз, ГДР, Полша, Чехословакия, ФРГ, Франция и др. В института се обучават над 2300 студенти редовно и задочно обучение. Завършилите висшето си образование инженери се изявяват в цялата страна.
През март 1975 г. зам.- ректорът по учебно-възпитателната работа (УВР) проф. Иван Кисьов напуска института. За десетте години със своята „ерудираност и всеотдайност, голям учен, педагогически и методически опит той допринася твърде много за утвърждаване академичния облик и престиж на института, за неговото укрепване и израстване на катедра „Техническа механика“. Неговият ресор бе поет от доц. Тодор Тодоров.
Катедра „Механично уредостроене“ бе с 200 студенти. След две години неин ръководител (1974- 1975) по решение на ректора доц. Ганчо Узунов поех катедра „Технология на машиностроенето и металорежещи машини“, в която работих до последно.
Към средата на 1976 г. се подготвя избирането на ново мандатно академично ръководство. Преизбран е ректорът доц. Ганчо Узунов. Доц. Тодор Тодоров е зам.-ректор по научно-изследователската работа, а аз - зам.-ректор по следдипломната квалификация и международното сътрудничество (1977-1980). В следващия мандат с ректор доц. Тодор Тодоров бях зам.-ректор по научно-изследователската работа (1980-1983).
Въвеждат се нови научни дисциплини за всички специалности - „Теория и практика на електронноизчислителна техника“.
Развих професура в областта на механизмите - синтез на лостови механизми (1987 г.). Бях избран за ректор (1987-1991).
Време, когато България навлиза в период на преустройство, което обхваща и висшето образование. Институтът подготвя и приема Мандатна програма за развитие и дейност. Създават се интеграционни взаимоотношения с Априловската и Природоматематическа гимназия, ТМЕТ „Д-р Никола Василиади“ в Габрово. Особено внимание се отделя на техникума над средно образование в Ловеч. От началото на 1990/1991 учебна година започва обучение на редовни студенти с гост-преподаватели и от ВМЕИ - Габрово. Техническият колеж в Ловеч е включен в структурата на ВМЕИ - Габрово, който оказва помощ по разработване на учебните програми, преподаватели, академична организация на учебния процес. Вече е разкрита и трета специалност - автомобилостроене.
В изпълнение концепциите за усъвършенстване на висшето образование академичното ръководство на ВМЕИ - Габрово обръща внимание на проблемите за по-нататъшно издигане нивото на учебния процес и подобряване подготовката на студентите - бъдещи инженери. Приемът нараства - през учебната 1987-1988 г. 727 нови студенти от общо 3515 с 202 щатни преподаватели, през 1989-1990 г. новоприетите са 1183, от всички 4787). От значение е използване на изчислителната техника и учебно-техническите и дидактически средства в организацията и провеждането на учебния процес (ЕИТ и УТС). Внимание и грижи се отделят на обучаваните чуждестранни студенти. Прякото ръководство на учебно-възпитателния процес, повишаване на квалификацията на научно-кадровия потенциал се осъществява от два факултета - „Машиностроене и уредостроене“ и „Електротехника и електроника“, както и функциониращите към тях катедри.
Третият Инженерно-икономически факултет е с финансирано обучение от „Балканкар Холдинг“ - София
и е предназначен за подготовка на специалисти с квалификация „инженер мениджър“ (индустриален мениджмънт) за техни нужди. Първите редовни студенти са група от 20 души, кандидати на „Балканкар“, която започна през януари 1991 г. Занятията се водеха в присъединения нов корпус - бивша Партийна школа. Бе положена основата на бъдещия Стопански факултет.
През този ми мандат бяха разширени базите на университетската библиотека (вилите), за физкултура и спорт, студентските столове.
През ноември 1990 г. студентската стачка заставя Академичния съвет, ректора и зам.-ректорите да подадат оставка. Засегнати са и деканите на факултети.
Втори мандат ректор. ВМЕИ - Габрово прераства в Технически университет - Габрово
Бях избран с квалифицирано мнозинство. Работих със стария екип заместници - доц. Немигенчев, този път по учебната работа, доц. Светослав Симеонов - научната работа, и проф. Пенко Чантов - връзки с чужбина, кадри.
ВМЕИ - Габрово прераства в Технически университет - Габрово (1995 г.). Бяха създадени условия за откриване на 8 нови специалности, за икономическа стабилност и провеждане на първата акредитация, успешна реализация.
Имаше платено обучение с бази и в Благоевград, Ловеч. В края на мандата университетът бе с 19 специалности, с 8000 студенти редовно и задочно обучение. Извършена бе огромна работа за подготовка и провеждане на първата акредитация. ТУ - Габрово получи програмни начални акредитации общо на 15 специалности за образователна степен „бакалавър“, 6 специалности за образователна степен „магистър“ и 31 научни специалности за образователната и научна степен „доктор“ за срок от пет години.
ТУ - Габрово бе единственият комплексно акредитиран университет в страната с най-висока оценка
Бе положено началото на заключителната фаза по изграждане на инфраструктурата на университета - новата сграда към учебен корпус № 2, Университетска библиотека до сграда Ректората. Последната стана възможна след успешния за нас почти 4-годишен спор за терена на сградата с ръководството на Община Габрово, което тогава лансираше идеята там да бъде построена сграда на Фондация „Българо-холандски център“.
През 1997 г. ТУ - Габрово посрещна президента Петър Стоянов със съпругата си. Проведена бе среща със студенти и преподаватели.
Успешно продължи международната дейност с висши училища в България, Германия, Холандия, Гърция и др.
За 50 години на ТУ - Габрово 40 от тях са минали през моята активна преподавателска, научна, управленска дейност. Доскоро четях лекции. И сега, и сега съм ангажиран. Връзката с университета никога не съм я прекъсвал и не смятам да я прекъсна. В моята фирма - производство на машиностроителни детайли, по проект се провежда практика на студенти. Ангажиран съм и с Организацията по внедряване и сертифициране - системи на управление на качеството, околна среда, управление във фирми в цялата страна. През втория ми мандат завършихме такъв специализиран курс. 17 души сме единствените европейски одитори.
Изграден бе българо-германски институт (над Корпус № 1), който и сега провежда обучение, консултации.
Радостно е, че инженерното образование е отново на внимание след започнало раздвижване на промишлеността с търсене на специалисти.
ТУ - Габрово следва завета на благодетеля Васил Априлов „да се развие едно висше учебно заведение в Габрово“.
Виждам бъдещето на Технически университет - Габрово като една институция, която ще продължи да се развива, оценена от габровската общественост с достойно място в живота на града.“