Проф. Иларионов: “Университетът да е крачка напред в иновациите”

 Научният форум се проведе в рамките на организирания Ден на науката в габровския Технически университет през миналата седмица с участието на представители на  Българската академия на науките и регионалните академични центрове на БАН от различни части на страната, габровския ВУЗ, представители на бизнеса в Габрово. Събитието беше посветено на 145-годишнината на БАН и 50-годишнината на Техническия университет.

Очакваше се в срещата да участва и председателят на БАН академик Стефан Воденичаров, но заради посещение в Македония той не дойде в Габрово. Националният координатор на регионалните академични центрове на БАН чл. кор. Димитър Димитров запозна участниците със структурата и развитието на националната мрежа от 14 регионални академични центъра на БАН, сред които и габровският. В работата на центровете се обединяват академичната наука, образованието в университетите и местните структури на бизнеса като търговско-промишлените палати. Целта е чрез тези центрове да се даде шанс на българската наука да предложи на по-широка общественост в страната достиженията си, до които е стигнала през годините на усилена работа, да се свърже науката с бизнеса. За година и половина са подписани над 40 договора за сътрудничество. Г-н Димитров се похвали, че някои от центровете в страната подписват договори дори и със структури от съседните държави. Така мрежата постепенно се превръща в интернационална.

„Излизането от кризата става на базата на иновациите, които искаме да създадем и да се развиват“ - каза в словото си ректорът на Техническия университет проф. Райчо Иларионов. Според него с темата за иновациите трябва да се ангажират и политиците, защото казаното ще остане на хартия, ако не го подкрепи някой на висок форум. Трябва да има и икономически отзвук. „Няма ли ги политиците и парите, трудно можем да очакваме развитие на иновациите и внедряването им“ - каза още проф. Иларионов и подчерта отново, че университетите в България не са в по-цветущо състояние от БАН. Бюджетите им се формират на базата на броя на студентите, а децата са малко в национален мащаб. Оттам се свива издръжката на ВУЗ-овете. Добре, че има европейски инициативи и програми, благодарение на които може да се разработват проекти, в които да бъдат водещи научните програми на ВУЗ-а, подчерта Райчо Иларионов и посочи като пример проектите по Седма рамкова програма и работата за центъра на „Фиат“ по създаването на инфраструктура за електромобилите и други разработки на нови технологии. Що се отнася до модела на образованието в предстоящите пет години, според ректора на Техническия университет обучението на инженерните кадри трябва да бъде на преден план. И тъй като няма и педагози за средните училища, затова например се създават смесени между две научни направления учебни специалности като инженер-педагози в машиностроенето и електрониката. 

„Нашата основна цел е да доближаваме студентите до нуждите на практиката, на бизнеса и да му бъдем полезни“ - каза в заключение ректорът Райчо Иларионов и посочи като пример за връзките на университета с бизнеса доброто сътрудничество с АМК.

Работата на научния форум продължи с интересни доклади и презентации, а участниците получиха под формата на малка книжка един задълбочен проект на БАН, наречен „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България“. Проектът ще може да се намери и в университетската библиотека.