Петър Станимиров: „Някой трябва да се престраши и да започне да издава периодика за деца”

Петър Станимиров: „Някой трябв

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Петър,

Върволица от хора изпълни Дома на хумора на рождения ден на институцията - 1 април. Тази година Денят на шегата беше посветен на деветото изкуство – комикса. Вечерта във Веселата къща беше открита Първата национална изложба на българския комикс и беше пре

ред специалните гости беше художникът на комикси, илюстратор на книги, издател, автор на компютърни игри и председател на най-младата секция на СБХ - „Комикс“, Петър Станимиров – един от най-известните български художници, с чиито творби е израсло не едно поколение. Първия си комикс той е нарисувал в шести клас. Името му е свързано с двете популярни списания от минали години „Дъга“ и „Чуден свят“, както и с илюстрациите на много книги. Любопитна подробност от биографията му е, че той налага на нашия пазар Стивън Кинг – издава неговите книги в България и прави рисунките на всичките им корици. През 1995 година основава издателство „Мега“ - специализирано в книгите-игри. По-късно той е водещ художник и арт директор в студио за най-известните компютърни игри. Многобройни са изложбите му, както и наградите.

- Колегата Ви Антон Стайков спомена, че за да бъдеш художник на комикси, се искат по-специални качества. Какви са те?

- Поначало комиксът е съвкупност между литература и рисуване, защото се комбинират рисунки и текст. Затова аз лично имам специално отношение към комикса. Много държа литературата да е добра, когато рисувам комикс, държа много на сценария и сценариста. Когато работя сам, първо създавам историята и след това я рисувам. Не само като художник на комикси, а и на илюстрации, а особено на илюстрации за деца, винаги съм чувствал една отговорност – да бъда колкото е възможно по-истински. Всъщност комиксите, които рисувахме някога в „Дъга“, бяха предназначени предимно за деца. В самите рисунки аз съм търсил винаги да има реализъм, когато ги разглеждат децата, героите да им се струват истински и нещата да бъдат показани в най-достоверния им вид. Ако е историческо нещо, то да бъде направено след съответното проучване на епохата – на облеклото, на архитектурата, на оръжията и т. н. Гледайки една история, детето максимално да получи цял комплект от представи и да може да види нещата в истинския им реалистичен вид.

- Как постъпвате при създаването на комикси – търсите сценарий, върху който създавате рисунки или измисляте сам и историята, и рисунките?

- И едното, и другото. В „Дъга“ имаше епизоди, които съм си измислял сам, други, които съм правил по адаптации от класически роман или по текстове, правени от сценаристи. В България специално проблемът със сценаристите е голям, защото нямаме истински професионалисти в тази област. Особено когато се създаде списание „Дъга“ навремето (б. а. - през 1979 година). Сценаристите тогава бяха известни писатели, които ги накараха да направят нещо като сценарий. Не винаги се получаваха добре.

- Българският комикс все пак има доста богата история – повече от 100 години. Въпреки това не е толкова популярен колкото в други страни, като САЩ например.

- Не само в Съединените щати. Това си е нормално всекидневно четиво по света. За съжаление, в България след 1992 година имаше страхотно затишие. Влязоха няколко преводни, предимно американски комикси. Но допреди 4 години изобщо не се чуваше думата комикс у нас. Тогава ние се събрахме и решихме, че е крайно време нещо да се направи. Става дума за колегите от сдружение „Проектът „Дъга“ - това са група художници от старото списание, която продължава вече 4 години да се събира на всяко 10-то число от месеца. Обсъждаме идеи, създаваме нови неща, нови проекти.

- Сигурно доста хора си представят, че щом има група „Проектът „Дъга“, нейната цел ще бъде възстановяване на старото списание „Дъга“ - любимо на едно поколение деца, че и на техните родители. Имате ли такива намерения?

- Наистина когато се събрахме и оповестихме, че ще работим в посока възстановяване позициите на комикса, много хора си помислиха, че ще издадем ново списание „Дъга“. Ние искахме „Дъга“ да си остане легенда, а да създадем нещо ново. Почитателите, феновете на „Дъга“ в Интернет вече са около 17 хиляди – това са хора, които харесват списанието, спряло да излиза преди повече от 20 години. Но самите ние сме 20 години по-стари и сме се променили, начинът ни на мислене е друг. Тези почитатели щяха да сравняват всичко ново, което правим, със старото и това нямаше да е от полза нито за тях, нито за нас. Затова направихме нещо различно - изданието „Над дъгата“ в съвсем ограничен малък тираж само за колекционери.

- Има ли теми и герои сега в комикса, които могат да бъдат помнени дълго като „Дъга“?

- За съжаление, за да бъде обичан и помнен един герой, трябва да има периодично издание и то предимно за деца. За съжаление, в България такава периодика няма. Затова аз призовавам издателства на вестници, списания и книги, да се огледат, да дойдат на изложбата и да видят, че съществуват стотина много добри български художници, които могат да създават нещо ценно, което те да издадат. Ние сме тук и съществуваме. Все пак някой трябва да се престраши и да започне да издава периодика и то предимно за деца, защото те са бъдещето.

- Какво е за вас комиксът? Предпочитате ли го като занимание?

- Аз много го обичам. Тази година все още не съм рисувал комикс, защото рисувах много илюстрации на книги, но миналата година направих една голяма поредица за едно издателство, която ще излезе през есента на тази година. Това ще бъде книга с 16 епизода приключения в изкуството и се надявам през есента да я видим.