Пестилът стана посланик на Габрово на петте континента

Освен „габровски шоколад“ нашите участници са представили ябълки от нашия край, габровски мед, вкусните хлябове от „Хлебна къща“.
„При откриването на световния форум основателят и лидер на Slou Food-движението магнетичният Карло Петрини говори за правото на хората да бъдат информирани относно храните, а това е съществено право, което се нарушава – разказа журналистът Маргарита Стоянова, която заедно с колегата Велина Махлебашиева, Силвия Неделчева от габровската „Хлебна къща“, пчеларят Тодор Коев и доброволецът Веселин Неделчев, представяха Габрово на изложението. И според мен то се нарушава най-вече от индустриалния сектор. Другото право е на влияние на производителите на храна и на хората върху политиката по отношение на храната, включително търговията и производството, защото всички ние като потребители на храна би трябвало да имаме думата, да се чува нашето мнение за това как постъпват и ще постъпват с нас – ще ни тровят ли или. Вероятно г-н Петрини имаше предвид споразумението между Европа и САЩ, свързано генномодифицираните храни“.

Всъшност световното движение Slow Food лобира за важни неща като подкрепа на малките и семейните ферми, за защитата на традиционните занаятчийски продукти, за правото на потребителите да са запознати с произхода на храната. Slow Food настоява за устойчива обща политика за храната, която е добра (отразяваща здравето, културата и вкуса на местните общности), чиста (с грижа за околната среда) и справедлива (с грижа за правата на хората, които култивират, отглеждат и произвеждат хранителни продукти, както и на онези, които ги купуват и консумират). Девизът му е „За чиста, честна и справедлива храна“. Идеята е не просто за съхранение на културно- историческото наследство на различните народи и биоразнообразие, а за цялостна глобална политика.
„А тя се нарича хранителна екосистема, която включва всички елементи от човека и биоразнообразиено до начина на разпространение на храната – уточни Силвия Неделчева. - Всички малки елементи, които заедно оформят устойчивостта на хранителната екосистема“. Липсата на един единствен малък елемент дори би създал проблем - дали ще бъде свързан с човешкия фактор или с изчезването на някаква зърнена култура примерно, ябълки, диви животни и т.н., за да няма сериозни последствия вбъдеще той трябва да бъде решен своевременно. Затова е важно на тази верига да се гледа като на едно цяло и на всеки елемент да се обръща сериозно внимание. Това е причината акцентът на Slou Food през тази година да бъде и семейното фермерство, което се смята за най-устойчивата единица. Защото имаш ограничена работна ръка в рамките на своето семейство, която ти е гарантирана. Не гониш свръхпроизводство и не третираш безобразно, до изтощение земята си. Произвеждаш количество, колкото да стигне за твоето семейство и да продадеш, за да си покриеш разходите. Така хората, които се занимават с фермерство, със земеделие успяват да си докарат приличен доход.
Според Маргарита Стоянова подобен подход поставя в центъра качеството. Когато го правиш за себе си, държиш самият ти да произвеждаш качествено. И когато го разменяш на пазара, независимо дали за друг необходим ти продукт или за пари, ти също разменяш качество. Докато в окрупнените мащаби на производство става дума най-вече за пари.
Преди да отпътуват към Италия всички представени на изложението габровски продукти са преминали необходимите изследвания в Агенцията по храните, тъй като не е допустимо да се участва в изложението без съответната документация, което е въпрос за гарантиране сигурността на хората, които ще дегустират и ще си купят от продукти. А в Торино са били осигурени всички необходими условия за съхранение на продуктите, тъй като Slou Food държи изключително много на качеството нищо не се прави за негова сметка. Дори и пестилът е бил там с необходимата документация, включително и биосертификат.
България е била представена с уникалните зелено плесенно сирене от Черни Вит, от нафпавока от Горно Драглище, наричан още българското прошуто, млечните продукти от каракачанската овца отглеждана в Пирин, смилянския боб, лютеницата, произвежданата от специални сортове розови домати и червени пиперки в Куртово Конаре. Зеленото сирене е едно от трите сирена в Европа, което наред с френския рокфор и сините сирена на баските в Испания, развива по естествен път благородна плесен.
Не само участието в Terra Madre, но и пътуването с производителите на българските уникални храни до Торино и обратно от Варна, Странджа, Смилян, Долно Драглище, Черни Вит, София, Куртово Конаре, София, Белица, Копривщица е оставило дълбока следа у Маргарита Стоянова.
„В един момент се оказва, че каракачанската порода овце в България е на изчезване и хората от с. Влахи успяват да съживят стадото – разказва тя. Те са търсили упорито, вложили са много усилия и време, за да открият животни точно от автентичната порода, която дава значително по-малко но с различно качество мляко. Бях шокирана от интелигентността на тези хора, които със своята интелигентност имат възможност за друга реализация – като научни работници или нещо подобно, тъй като са високообразовани и информирани, но посвещават живота си точно на тази дейност“.
Силвия Неделчева се гордее с факта, че 19-годишният Веселин от Тетевен вложил заработените от него в чужбина средства за да купи стадо от 100 овце, за да произвежда зеленото плесенно сирене, което е с изключително качество. „Цветан Димитров, откривателят на зеленото сирене, също е млад човек и той е писал стратегията за деинституализацията на децата от домовете – обясни Маргарита Стоянова. - Това са хора, които биха могли да имат и друга реализация, но предпочитат да работят за запазване на уникалната българска кулинарна култура. Ако не е бил той, това сирене е щяло да бъде забравено. Да не говорим, че жените от Куртово Конаре, които произвеждат розовия домат и куртова капия, и ябълка куртовка, която ражда едва на деветата година дребни ябълчици. Тази ябълка била много издръжлива, дървото достигало до 10 метра и плодовете се съхранявали цяла година. Габровци също имаме много хубави сортове. Две от жените с куртовската лютеница представляваха читалището в Куртово Конаре. Читалището в това село работи не като център на художествената самодейност, а като мултифункционален културен център. Те имат това разбиране и това е тяхната политика. Започнали са да провеждат фестивала на чушката и домата без ничия подкрепа. След това с проекти осигуряват финансирането му. Чрез тях увеличават бюджета на читалището 2 или 3 пъти. Едната от жените от читалището обясни, че са се амбицирали да направят събитие, което да събира туристи. Така по време на този фестивал се събират много външни хора. Там вече има много къщи за гости и им върви търговията. При тях безработните жени произвеждат лютеницата и си осигуряват прилични доходи. И читалището ги подпомага в тази дейност. То се ангажира да осигури етикетите на куртовския продукт“.
Куртово Конаре със своите домати и чушки, и произвежданата от тях лютеница е потенциалният нов президиум в България. Президиумите са проекти на Slou Food - движението, свързани със създаване на местни общности от производители и преработавтели на суровина и разпространителите на готовата продукция. Хората от селото са издирили и историята на производството на тази лютеница. Оказало се, че там се намира първата фабрика за производство на червен пипер, че първите домати са пристигнали от техен съселянин, пътувал в чужбина. Там има много история. Другото интересно е, че доматът е много специфичен и семето от него се съхранява грижливо от местните хора, които го предават от поколение на поколение. Съумели са да го създадат като култура на това село, това е историческото им наследство. Slou Food не им оказва финансова подкрепа, а по-скоро осъзнаването, че там се произвежда нещо уникално и значимо и чрез него се съхранява културно-историческото наследство на селото. Това е политиката – ти можеш да си купиш и друг продукт, но като си го купуваш с малко добавена стойност, малко по-скъпо, знаеш че подпомагаш и го правиш осъзнато. Хората от Slou Food-движението са разбрали това и работят върху него.
В Торино габровските представители открили руснаци от Коломен, които произвеждат пестил от различни горски плодове и от ягодови. Те са имали фабрика за пастиль от ябълки, от черни и червени боровинки, от ягодови плодове. По време на Втората световна война е била унищожена, но те са намерили документацията й и са я възстановили и сега е музей. Там в момента произвеждат в много красиви опаковки този пестиль. На щанда на Армения също имало пестил, който е почти като пергамент – от кайсия, праскови и други плодове и се продава на листи. От Таджикистан, от Памир е имало десертни блокчета, направени от пресована черница от барабонки. „Ние разменихме наши продукти с техни – обясни Маргарита. - Нашите храни отидоха в чужбина. В Мозамбик изпратихме бурканче със сладко от сливи, а от тях получихме люто сладко от манго. Благодарение на тези трампи изпратихме пестил в много държави. Разменихме габровски шоколад с шоколад от Тринидат. Нашият пестил отиде в Тринидат, Еквадор, в Таджикистан, Армения, Мозамбик, на всички континенти. Така ние направихме послание за габровската храна, а донесохме тук от тяхната“.
Впрочем, за габровския пестил, който вече е вписан в Арката на вкусовете със сертификати на английски и италиански, предстои да дойдат специалисти от Италия, които да огледат условията при които се отлежат в Габровския край, заедно с Троян и Велико Търново сливите, да установят дали имаме достатъчно съхранени сортове плодове, от които да се произвежда пестила. Има ли достатъчно производители, как се произвежда той – съхранена ли е старата автентична технология на производство. За да станем и ние президиум. Това би било шестия президиум в България. Досега имаме четири – смилянския фасул, нафпавока в Горно Драгище, зеленото сирене и каракачанската порода. Куртово конаре може би ще влезе след две години. И след тях сме ние.