Пенка Гоева: „Със сигурност моделът на семейната грижа е по-добър”

Пенка Гоева: „Със сигурност мо

Надежда Тихова

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Пенка,

Напоследък по националните медии се заговори много, че трябва да падне строго пазената тайна на осиновяването. Повечето мнения защитават тезата, че човек трябва да има право да знае не само че е осиновен, а и кои са биологичните му родители. По тази тема

- Г-жо Гоева, идвали ли са при Вас хора, които издирват биологичните си родители?

- За седемте години, в които съм на тази длъжност, е идвала само една единствена дама, която не е от нашия регион. Тя е над 30-годишна, има си собствено семейство и дете. Аз й обясних, че единствено съдът е институцията, която би могла да разреши даването на информация за рожденото семейство. В момента по сегашното законодателство децата, навършили 16 години, биха могли да поискат чрез съда да получат информация за рождените си семейства. Но от практиката знам, че съдът допуска да се получи такава информация само в изключителни случаи като например тежки заболявания, за които биологичните родители биха могли да помогнат например със стволови клетки или да дадат информация, която е важна за живота и здравето на детето.

- Психолозите съветват да се разкрива тайната на осиновяването. Според Вас трябва ли по-либерален режим за разкриване на този вид информация?

- Психолозите наистина твърдят, че децата трябва да знаят, че са осиновени. Ние с колегите сме водили много такива разговори и почти няма човек, който да е на мнение, че трябва да има тайна на осиновяването. Това би спестило много неприятности и на осиновителните семейства, и на децата. Защото обикновено рано или късно се намира някой „добър“ човек, който в най-неподходящия момент да каже: „Ти си осиновен“ или нещо подобно. И в семейството се създават конфликти. Първо детето започва да си задава въпроси защо не му е казано. После пък започва страхът от отхвърляне... Проблемите стават много. От миналата година в закона влезе задължителното обучение на кандидат-осиновителите. В него се набляга, че е добре да бъде информирано детето още в най-ранна възраст, че е осиновено. Обяснението може да бъде направено под формата на приказка, на разказ...

- Коя възраст е подходящата?

- Според психолозите около 3 години е една добра възраст. Практиката показва, че такива деца наистина живеят по-спокойно. Може и те да питат за рождените си семейства, да искат да се срещнат с тях, но по-лесно преминават през живота и се чувстват по-сигурни.

- Започна поетапно закриване на домовете за деца. Колко от тях чакат за осиновяване, колко са кандидатите за осиновители или в региона наблягаме повече на приемната грижа?

- Кандидатите за осиновители са предостатъчно – около 1200 са вписаните в регистъра ни осиновители от страната. Вписаните за осиновяване деца от областта в регистъра са 57. Виждате колко малко са децата. Повечето от тях или са с увреждания, или са на висока възраст. Има осиновители, които чакат и по 5 години докато се намери дете за тях. Но общо взето нещата се случват. Както знаете в Дома за медико-социални грижи за деца в Габрово, който е пред закриване, настаняването е спряло още миналата година и в момента там има само 7 деца с увреждания. По проект там беше изграден Център за настаняване от семеен тип, където ще се настанят само деца с увреждания.

От ноември 2012 година всички бебета и малки деца, останали без грижа, задължително се настаняват в приемни семейства. Поетапно се намаляват капацитетите и на домовете за деца и юноши, така че приоритетът е изцяло в приемната грижа. В момента в региона имаме 86 приемни семейства. Приемната грижа се развива наистина добре на нашата територия. Сега имаме 20 приемни семейства, при които още няма настанени деца. Причината за половината от тях е, че желаят да се грижат за деца на възраст от 5 до 7 години, но такива на нашата територия в момента няма.

- А имат ли шанс да бъдат осиновени децата от дом „Христо Райков“, които вече са на възраст над 12 години?

- Действително в дома всички деца, към които родителите не проявяват интерес и не полагат грижи за тях, са вписани в регистъра за осиновяване, но това е почти загубена кауза заради високата възраст на децата. В годините назад от този дом е осиновено само едно дете на възраст от 16 години – това е единственият случай. Децата от дома имат досиета и в Министерството на правосъдието за международно осиновяване, но и там не се случват нещата за големите деца. И психолозите твърдят, че във възрастта над 12-13 години на детето осиновяването не е полезно нито за детето, нито за осиновителите. Е, има и изключения. А в някои държави над 15-тата година въобще не се допуска процес на осиновяване.

- В такъв случай изходът за тези деца е пак в институция, па макар и по-съвременна като център за настаняване от семеен тип.

- Когато реформата се осъществи с развитието на приемната грижа и закриването на домовете за медико-социални грижи поетапно, няма да има деца и за домовете за юноши. Тези, които в момента са в домовете за деца, лишени от родителска грижа, са пораснали в институциите. Колкото деца останат в тях, те ще бъдат настанявани в центровете за настаняване от семеен тип. Така че социалните институции за деца няма да изчезнат съвсем.

- Колко деца са осиновени през миналата година?

- През миналата година имаме осиновени 13 деца, от които 9 са международно осиновени от Дома за медико-социални грижи, деца с увреждания. Българските осиновители се страхуват да поемат отговорността да осиновят дете с увреждане. От началото на тази година имаме две осиновени деца и върви процедура по осиновяването на още три.

- Вървим ли в правилната посока със закриването на домовете?

- Със сигурност е по-добре да се закрият сегашните домове. Друго е едно дете да бъде отглеждано в семейство, да може да си отвори само хладилника, да вижда как се приготвя храната, да знае, че има и цял картоф, а не само парченца, които е виждало в чинията си. Като се изведат от институцията и се настанят в семейство, само за около месец-два децата са коренно променени. Дори физиономиите им се променят.

Със сигурност имаме и много добри приемни семейства, които се грижат добре за децата. Със сигурност моделът на семейната грижа е по-добър.

От 1 април започва извеждането на децата от домовете за деца с увреждания, които ще дойдат за настаняване в двата центъра за настаняване от семеен тип в Габрово. Това също ще бъде предизвикателство за всички, тъй като става дума за деца и младежи с не леки увреждания на възраст от 9 до 27 години.