Памукотекстилно дружество - фабрика „Принц Кирил" (1912-1947 г.)

Памучно текстилно акционерно дружество, фабрика “Принц Кирил” – Габрово, е основано на 6 февруари 1912 г. в търговската кантора на Стефан Д. Читаков. Освен него, съоснователи и първи акционери са Димитър Г. Бойновски, Димитър Георгиев, Васил Георгиев, Христо П. Българиев, Иван Българиев и Илия Ц. Пундев.

Първоначално фабриката на дружеството е малка каменна сграда на един етаж в с. Боровото край р. Синкевица с 24 тъкачни стана и няколко подготвителни машини, задвижвани от парен локомобил. Работи с вносни прежди и се произвеждат оксфорд и белени памучни платна. Въпреки положените усилия, работите на акционерното дружество не вървят добре и в повечето случаи годишният баланс приключва със загуба. Правят се чести промени в ръководството, но това не довежда до подобрение. Неблагоприятно влияние за развитието на първата памукотъкачна фабрика в Габрово оказва избухването на Първата световна война. Това довежда до спиране на предприятието заради липса на суровини, тъй като по това време няма достатъчно родно производство на памучни прежди, а вносът е преустановен, което не позволява на дружеството да укрепне за бъдещо развитие след края на войната.

През 1920 г. фабриката е продадена и собственици на “Принц Кирил” АД – Габрово стават варненските търговци на едро братя Дечо, Господин и Сава Хаджидечеви. Новите собственици увеличават дружествения капитал и в следващите години фабриката е обновена напълно, превръщайки се в най-голямото памукотъкачно предприятие в Габрово. Братя Хаджидечеви построяват нова промишлена сграда с апретурен отдел и тъкачни зали, оборудвани с нови немски и английски станове. Създадена е една от най-модерните за онова време в страната апретури, с вносно оборудване от Германия, Англия и Италия.

През периода от 1925 до 1929 г. дружеството се налага на пазара със своите висококачествени карирани платове, хасе, поплин, зефир, белени платна, чаршафи за легла и др. Произвеждат се и известно количество ленени платове. 

Предприятието се развива успешно и с ускорени темпове докъм 1929 г., когато отношенията между братята Хаджидечеви се влошават и те прекратяват своето участие в “Принц Кирил” АД – Габрово. Влияние оказва и настъпилата световна икономическа криза. Дружеството е пред фалит. Със съдействието на габровския индустриалец Пенчо Семов в началото на 1930 г. памукотекстилната фабрика става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма “Перец М. Пизанти и С-ие” – София. Акционери са Перец Моше Пизанти, Йосиф Мордохай Биджерано, Бенцион (Буко) Исак Аджубел, Алфред  Моше Пизанти, адв. Никола Галчов от София, д-р Карл Лендт. През 1931 г. дружеството е стабилизирано и започва да развива нормална производствена дейност и пласмент на продукцията. Дейността му върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти. Към 1933 г. основната фабрична сграда се състои от партер, в който са разположени бояджийски и апретурен отдели, I етаж с 95 стана, II етаж с 90 стана, машинна зала с дизелов мотор 150 к. с. В котелното помещение са разположени два парни котела. В двора на фабриката са изградени специални жилища за работниците, кантора, трапезарии и др.

В периода 1934-1935 г. е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на “Принц Кирил” АД – Габрово в гара Курило, Софийско, с 10 000 вретена. За строежа на сградите, доставката на необходимите предачни машини и оборудване на фирмата “Deutche Spinnerei - Maschinenbau” AG - Инголщадт, Германия, са изразходвани общо 14 461 248 лв. 

Капацитетът на “Принц Кирил” АД – Габрово през 1937 г. достига 3 600 000 м плат годишно при двусменен режим (5 000 000 м при трисменен режим) на работа. Към края на 1938 г. в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени. Поддържа се постоянно добро качество на продукцията, което я прави търсена на пазара въпреки засилената конкуренция. “Принц Кирил” АД – Габрово има свое търговско представителство в София. 

По време на Втората световна война търсенето на платове се увеличава и печалбата е удвоена, но през 1941 г. “Принц Кирил” АД – Габрово фактически е одържавено съгласно разпоредбите на антиеврейското законодателство. След политическите промени в страната на 9 септември 1944 г. ограниченията на лицата от еврейски произход са отменени. През 1945 г. името на дружество „Принц Кирил“ е сменено и то започва да се нарича “Памучен текстил” АД. 

Собствениците на “Принц Кирил” АД – Габрово полагат грижи не само за укрепване и модернизиране на предприятието, но и за неговия персонал. До идването на Братя Хаджидечеви броят на работниците не надвишава 30 души. Условията на труд не са много добри – работният ден надхвърля 10-11 часа, проветряването на работните помещения е недостатъчно, задвижването на машините става с открити трансмисии, няма осигурени жилища и пр. След 1921-1922 г. започва усилено разширяване на сградите и модернизиране на машинния парк на предприятието, увеличава се броят на заетите работници. Постепенно се подобряват и условията на труд. Построени са жилища за част от работниците в двора на фабриката. Започва замяната на трансмисиите като задвижваща сила с електрически двигатели, които са по-безопасни и икономични. Подобрено е проветряването на помещенията с вентилатори, осветлението е електрическо, а отоплението с печки е заменено от парно. През 1945 г. е открит дневен детски дом за децата на работничките при предприятието и живеещите в квартал Боровото. Към дружеството е създаден специален фонд “Благотворителни начинания”, от който се разпределят средства за различни инициативи. Ръководството на “Принц Кирил” АД – Габрово отпуска парични помощи “съобразно политиката, която дружеството следва в областта на общественото подпомагане и в областта на своята собствена социална политика”. Добрите финансови резултати позволяват насърчаването на работниците и служителите с редовни финансови бонуси и облекчения – изплаща се допълнително възнаграждение за коледните и новогодишни празници. Дружеството заплаща половината от пенсионните осигуровки, както и изцяло данъците върху заплатите (до 1 септември 1945 г., когато влиза в сила нов КТД). На дългогодишните работници и служители се отпускат ипотечни заеми от предприятието за закупуване на жилища, които след определен период от време обикновено се намаляват или опрощават напълно.

Управителният съвет на “Принц Кирил” АД – Габрово поощрява и съдейства на предприемчивите служители в дружеството да създават свои собствени предприятия. Когато през 1945 г. главният майстор Иван Шкодров изгражда собствена тъкачница, УС го освобождава по негово искане и прави постъпки пред Върховния стопански съвет да бъде граждански демобилизиран от предприятието. Техническият ръководител на бояджийския отдел инж. Владимир Явашев, който също има собствено предприятие, е освободен по негова молба, въпреки че управата цени извънредно много техническата подготовка и работата му в предприятието.

Дейността на дружеството е свързано и с имената на габровските индустриалци-акционери: Пенчо И. Семов, Радка Семова, Пенчо П. Семов, Илия Кожухаров, Петър Кедев, Петър Хаджистойчев и др. През годините в Контролния съвет работят д-р Денчо Недялков, Никола Сокеров, ген. Христо Луков и Антон Крил. Безспорни заслуги за развитието на дружеството имат директорите Илия Палазов, Ботьо Шанов и инж. Владимир Явашев.  

На 23 декември 1947 година дружеството е одържавено и се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) "Вълко Червенков" - Габрово. На 1 ноември 1955 година то е окрупнено в ДИП "Васил Коларов" – Габрово (бивше “Димитър Пенчев” АД – Габрово), което по-късно прераства в едноименния памукотекстилен комбинат.