Основните училища: Вземат ни най-добрите ученици

НАДЕЖДА ТИХОВА

Това стана ясно на организирана в понеделник среща по темата от учителя Анатолий Антов – координатор, а в случая и експерт на Гражданско движение ДНЕС. На срещата дойдоха директори или представители на основни училища, както и на няколко от професионалните и профилирани гимназии.
Поканени бяха и народни представители, които да чуят страховете и предложенията на учителите и да направят съответните предложения към Комисията по образование в Народното събрание. Всъщност на поканата успя да се отзове само депутатът Кирил Добрев, а Четин Казак изпрати като свой представител Кенан Ашиков – член на Областния съвет на ДПС.
Причината за учителското недоволство е член от проекта за Закон за предучилищното и училищно образование, който предвижда специализирани училища да се обявяват от министъра за образованието за иновативни, а в тях да бъдат приемани ученици след четвърти клас.

Според Светлана Антова – представител на Първо основно училище, още през миналата година от училището представили своята позиция – че са против приема на ученици в пети клас в Природоматематическата гимназия. Причината – вземат се най-добрите ученици, а сега се говори и за прием на деца след четвърти клас в езиковите гимназии. „Защо тогава въобще ще има основни училища?“ – задава риторичен въпрос учителката, която пита и до каква възраст децата трябва да получат основно образование. С ранното профилиране на образованието още от пети клас не е съгласна и директорката на Второ основно училище Мая Колева. Освен това тя смята, че в основните училища има добре специалисти, които могат да подготвят децата във всяко направление. Според учителката по английски език Снежана Цонкова от Второ основно училище извличането на добрите ученици от пети клас е вредно за всички. Паралелката в основното училище остава без конкуренция и лидери, които да я теглят напред. Приемът от пети клас в профилирани гимназии помага само на 5% от учениците да станат по-добри, а пречи на всички останали, които са на средно и под средно ниво. Този подход демотивира учителите, които работят с по-слабите ученици, „обезглавява“ класовете и не осигурява конкурентноспособна среда за останалите ученици, за да имат те стремеж да се развиват, увеличава разликата между много успелите и средното ниво на успеваемост. Особено силен аргумент против това е фактът, че по този начин държавата дава послание към останалите ученици в класа, което звучи долу горе така: „Ти нямаш бъдеще!“. Профилирането, ако е необходимо толкова рано, би могло да се случва в самите основни училища, в които преди имаше специализирани паралелки с разширено изучаване на различни предмети, е едно от останалите мнения. Според Цонкова приемът на ученици след състезания и конкурси, които са платени, противоречи на принципа за равния достъп до образование.
С приема на най-добрите ученици след четвърти клас в гимназиите основните училища са заплашени от закриване или от превръщането им в начални. Такова е мнението на представителите на Трето, Четвърто и Шесто основни училища в Габрово. Така мисли и Диана Иванова – председател на Централната контролно-ревизионна комисия на Синдиката на българските учители. Според нея от прехвърлянето на деца в профилираните гимназии ще бъдат повлияни и средните общообразователни училища, и професионалните гимназии.
Директорката на Природоматематическата гимназия Цветана Кюмюрджиева се опита да успокои колегите си като подчерта, че ще има регулиране на приема и в пети клас и няма да се правят повече на брой паралелки. Според нея идеята за приема след четвърти клас е да се развива таланта на децата, а събраните на едно място добри ученици стават още по-добри и израстват много. Това се вижда от състезанията и олимпиадите, в които печелят награди.
Според част от дошлите на срещата в проекта за Закон за предучилищното и училищното образование има и други притеснителни текстове. Според директора на ПГ по туризъм Радослав Стоянов такъв е текстът „защитените училища не могат да се закриват“. Той пита какво ще се случи, ако в тях няма ученици и защо няма например защитени детски градини. Стоянов е категоричен, че проблем номер 1 в образованието е липсата на пари, единният разходен стандарт, които е крайно време да се променят. Според директора на гимназията по строителство Величко Велков приемът на ученици в Габрово трябва да се регулира за града, защото не можем да се мерим със столицата. Според него системата на образованието е сбъркана и най-важното, което най-сетне трябва да се каже на висок тон, е грешката парите да следват ученика. Оттам трябва да се почне с промените в системата на образование при тази липса на деца в страната. Според Велков образованието е разсипано и елитните гимназии вече не са елитни, защото приемат всички ученици, които кандидатстват без да има някогашния подбор. „Всички се молят на тройкаджията, за да попълнят приема“ - възкликна Велков на обсъждането и каза, че гимназиите не могат вече да се наричат елитни. Затова според него в образованието трябва да се направи цялостна реформа.
Що се отнася до спорния член 37, алинея 5 на проекта за Закон за предучилищното и училищното образование, който гласи: „неспециализирани училища с решение на министъра на образованието и науката могат да бъдат обявени за иновативни училища в съответствие със спецификата и организацията на обучението“ да се допълни текста - за ученици след седми клас. Такова е предложението на ГД „ДНЕС“, което народният представител Кирил Добрев ще предложи на Комисията по образование в Народното събрание.