Николай Урумов: “Двубой” е звън, който да събуди достойнството ни, доблестта и честта”

    - Защо избрахте точно комедията „Двубой“ на Иван Вазов?
    - По принцип като класик, като голям драматург, поет, писател всяко  произведение на Вазов е живо и актуално и днес с това, че той познава много добре човешката психика, характерите, нравите. Що се отнася до конкретното заглавие, аз бих искал да благодаря на Невена Митева, която ми отправи поканата то да бъде режисирано от мен. Ясно беше, че трябва да бъде комедия. Предложението точно за „Двубой“ е лично на Митева. През 2000 година в Народния театър „Иван Вазов“ аз получих първата награда „Аскеер“ точно за играта си в „Двубой“ на Иван Вазов. Така че Митева смята, че това е някакъв добър знак за актьора от щатния състав на Народен театър „Иван Вазов“, получил първия си „Аскеер“ за участие в представление по Иван Вазов да направи режисьорския си дебют по Иван Вазов. Освен това в средата на миналия сезон излезе премиера в Русенския театър, където аз играх в „Службогонци“ на Вазов. На всичко отгоре като истински сопотски зет също имам влияние на Вазов като традиционен участник във Вазовите тържества, които се случват в Сопот. Затова мисля, че изборът на „Двубой“ беше предопределен.
    - Сега с Вазов ще направите и режисьорския си дебют. Така ли е?
    - Може да се каже. Аз съм работил като режисьор с аматьорска трупа, правил съм си едно „уан мен шоу“, но постановка в професионален театър с професионални актьори ще правя за първи път. Радвам се, че режисьорският ми дебют е в този град, с тази трупа и ще бъде пред тази публика. Аз имам сантименти и към града, и към театъра и то не случайно.
    - Кое Ви е най-трудно в ролята на режисьор? Като актьор ще наблягате ли на актьорската игра повече отколкото на режисьорските похвати?
    - Аз още на първата среща с колегите казах, че няма да правя режисьорски театър. Няма да има агресивна режисура в нашия спектакъл. Аз ще правя игрови театър и е логично, когато един актьор разказва една история, тя да има привкуса на играта и това да е водещото. Ако един художник разказва историята и поставя една пиеса, той ще „рисува“ картини на сцената. За мен е важно действието, то е приоритетът. В нашия спектакъл действието се измества малко напред във времето.
    - Т. е. - редактирате Иван Вазов?
    - Да. Спектакълът е по-скоро по Вазов, защото има моя сценична версия.