Министър Красимир Вълчев: Стремежът ни е да стимулираме младите хора да станат преподаватели в училищата

Топ новина!
Minist-r-v-lchev
Министър вълчев

Извънкласните дейности по интереси в училищата, нуждата от ранно кариерно ориентиране, стимулите, които ще се предлагат на младите хора да станат преподаватели в училищата, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев:

- Извънкласните форми по интереси се приемат много добре от ученици и учители. Държавата ги финансира, нали?
- Да, в държавния бюджет са предвидени 25 млн. лв. за дейности по интереси във всички училища на страната. Правим го всяка година. Първият проект се казваше "Успех" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", след това се реализира проект "Твоят час" по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
За тази година успяхме да осигурим нужния ресурс за продължаване на тези дейности. От една страна училищата обобщиха желанията на учениците за извънкласни форми, подкрепени от родителите, от друга страна се регистрираха всички доставчици на дейности по интереси, те могат да бъдат външни - читалища, библиотеки, спортни клубове. В училищата се сформират съответните групи по интереси. Основната цел е да развием способностите на децата, опитваме се да осъществим и ранно кариерно ориентиране, да насочим повече деца към развитие на уменията и интересите в областта на математика, техника, природни науки, а също така - професиите, които в момента са с най-висок ръст на доходите. Същевременно професиите с най-голям недостиг на пазара на труда са тези, изискващи техническо професионално образование или висше образование с по-задълбочено изучаване на математика и природни науки.
Става дума за инженерно-техническите направления, медицина, секторът за информационни технологии и компютърни науки, информатика. Особено драматичен е недостигът в инженерните специалности, енергетика, водно строителство. Затова е толкова важно ранното кариерно ориентиране.
40 на сто от дейностите по интереси са насочени в това направление, 5 процента от тях трябва да се предоставят от външни специалисти. Едно такова отваряне на училищата е необходима политика. Правим го и по линия за обучението по информационни технологии. Предложихме национална програма, чрез която учителите да влязат на обучение в ИТ фирмите, а специалисти от ИТ сектора да преподават в училищата.
- Други подобни проекти предвиждате ли?
- Направихме някои допълнения към националните програми. Става дума за компетентностен подход в образователната система, който е свързан с иновациите, всеки един преподавател да търси иновативни методи на преподаване, иновации, които подобряват познанията на децата. Възприемаме политика за стимулиране на иновациите. Това става чрез националната програма за обмяна на добри иновативни практики между училищата. Тя ще бъде подобна на програма "Еразъм" - за взаимни посещения за провокиране на тази култура, училищна политика. Тя не винаги може да стане с нормативни документи, затова се опитваме да стимулираме училищата взаимно да търсят по-добрите резултати.
- А как ще стимулирате младите хора да станат преподаватели в училищата, знае се, че няма много желаещи? Само с повишаване на заплатите ли ще ги провокирате или ще търсите и други мотиви?
- Повишаването на заплатите е един от основните начини да привлечем младите хора в педагогическите професии, и то такива, които са с по-високи резултати на изхода на висшето образование. Друга национална програма, която сега стартира е за разширяване броя на педагогическите специалисти. Тя има три модула. Единият е за специалисти, които са завършили друго висше образование, да придобият педагогическа квалификация. Примерно един инженер може да стане учител по математика и по физика, ако придобие едногодишна педагогическа квалификация. В момента най-големият недостиг е на учители по физика и математика, единици студенти учат във съответните факултети по тези специалности. Младите хора на 18-19 години не искат да учат това, но младите хора на 25-30 години са далеч по-склонни. И ние ще финансираме тази склонност за допълнително обучение по най-проблемните дисциплини.
Вторият модул по тази програма ще бъде за хора, които имат учителска квалификация по един предмет, но да могат да преподават и по друг. Много често в малките училища не може да се сформира и пълен норматив. Учителят по история, примерно, може да преподава философия, религия. Там ще се финансира съвместяване на педагогически умения.
Третият модул е с допълнително финансиране на тези учители, които се съгласят да работят в най-трудните училища, тези в обособените квартали или професионални училища с ниски резултати, в които има концентрация на уязвими групи.
Разбира се, важна е наставническата подкрепа, учителите да имат по-голяма свобода да работят, да проявяват креативност.
- Знаете ли колко от българските кандидат-студенти искат за учат в чужди университети?
- Даваме документите за завършващите гимназия, които кандидатстват в чужбина. Имаме намаление последните години, тогава сме издавали 8000 документи, а миналата година - малко над 6000. Това е една осма от полагащите държавни зрелостни изпити.

 

Коментирай!

За да коментирате, влезте в профила си или се регистрирйте. Ако нямате регистрация, може да се регистрирате тук. Можете директно да коментирате чрез профила си във Facebook.

0 коментара

Към началото
  1. Още от Образование

Календар

ПОН ВТО СРД ЧЕТ ПЕТ СЪБ НЕД

Адрес "100 вести"

И това го има"

Виц на деня