Магдалена Василева: „Учебното съдържание няма право да отнема детството”

Магдалена Василева: „Учебното

На 1 април беше обявен резултатът от международно оценяване на учениците – PISA. То си поставя за цел да определи доколко изследваните 15-годишни ученици са придобили познания и умения, с които да се справят с проблемите в реални житейски ситуации.

За целта през 2012 година PISA провежда изследване на тема „Оценяване на компетентността да се решават проблеми“ в 44 страни. Средният резултат от решаването на теста за българските ученици е 402 точки, при среден резултат за учениците от ОИСР 500 точки.

В общата класация си поделяме последните места с държави като Уругвай и Колумбия, а първите места заемат Сингапур, Южна Корея, Япония, Китай и Канада.

За коментар върху резултатите от изследването помолихме председателя на Общинското училищно настоятелство в Габрово Магдалена Василева.

- Г-жо Василева, каква беше първата Ви реакция, след като се запознахте с изследването на PISA 2012?

- На първо място, PISA е изследване, ориентирано към бъдещето и към способността на учениците да използват познанията и уменията си в условията на реални житейски ситуации. Започвам с това, защото искам да се насочим към въпроса: Какво означават резултатите от изследването?! Дали те показват, че нашето образование е ориентирано повече към знаене, а не към можене?

Виждаме, че особено след промените преди 25 години в България има усложняване на съдържанието на учебните програми. Материалът от горната степен слиза все по-надолу в класовете, а няма време за упражнения. Всеки ден едно дете в начална система получава нова единица урок. Има сложен математически материал, който започва да се изучава още от първи клас. Тогава, когато аз бях ученичка, уравненията с едно неизвестно се изучаваха от четвърти клас. Не мисля, че хората от моето поколение са станали по-лоши професионалисти поради това, че не са учили тази материя в по-малките класове.

Вярно е, че сега живеем във времена на информационно общество, но ми е обидно непрекъснато през последните години да се повтаря колко неграмотни и неспособни били нашите деца. Те виновни ли са, че да ги класифицираме по този начин?

- Ако PISA изследва готовността на учениците за живота, не е ли парадоксално да се сравняват резултатите на учениците в България и Сингапур примерно, където условията на живот са коренно различни? Може ли едно глобално изследване да е показателно за нивото на образованието във всяка страна?

- Още през 90-те години в изследванията, които бяха направени по линия на асоциация „Училище и здраве“, видяхме колко са различни условията във всяка страна – и по отношение на бюджетите на училищата, и по отношение на програмите, и т. н. Затова винаги, когато говорим за състоянието на нашето образование, за нивото на грамотност на нашите ученици, се питам и няма кой да ми даде отговор на въпросите: Защо деца на мои познати, които тук трябваше да бъдат записани в 5 клас, в Англия са записани в 7 клас? Защо ученичка от Априловска гимназия, която завършва 8 клас, там я записват в 10 клас?

След като са толкова неумеещи и неможещи нашите деца, защо като отидат в чужбина, са по-напред от останалите?

Затова не се осмелявам да коря по никакъв начин учителите. В съвременното общество се преобърнаха много ценности, но се получиха луфтове, в които се наместиха други ценности с отрицателен знак. Крепостта на българското образование непрекъснато е бомбардирана.

Трябва да е ясно, че учителите се стараят да покрият образователния минимум от изисквания. Да не говорим за това, че съвременният учител е изключително обременен с документация. Бумащината във всички сфери се увеличи до такава степен, че тя покри човека и той вече не се вижда. Гледат се не резултатите в реализацията на човека, а се гледа отчитането на някаква дейност. В това отношение не виждам никаква разлика с времето на социализма, когато ефективността на човека се измерваше с броя на проведените мероприятия.

- Какво трябва да ни подскажат резултатите от едно международно изследване, особено когато са отрицателни?

- Тук бих искала да отбележа два от коментарите в интернет по повод изследването на PISA. Един гражданин задава въпроса: „Дали тази ситуация е резултат от неадекватност на образователната система, поради дефицит на политическа воля за промяна, липса на ясна визия сред образователните експерти, слаба подготвеност или мотивация сред някои от учителите, липса на интерес у учениците поради социални причини или лошо възпитание?“. И друг коментар казва: „Ако приемем, че по някакъв показател нивото в Германия е 514 точки, а нивото в България – 439, то това означава, че нивото у нас е 85% от това в Германия, въпреки ниското заплащане на преподавателите, въпреки финансовите възможности на родителите, въпреки много по-малките ресурси на училищата...“.

Забележете колко много проекти вървят в училището, за да го направят привлекателно за децата. Но те са насочени повече към материалната среда, която ги заобикаля, отколкото към учебното съдържание.

Много пъти съм казвала, че много неща в живота на човека могат да се повторят – може да имаш втора родина, втора майка, втори баща, втори дом, второ училище, но второ детство човек никога не може да има. Затова самото учебно съдържание няма правото да отнема детството на хората.

Трябват ни нови образователни изисквания и ново учебно съдържание. Учебното съдържание трябва да бъде олекотено, от него да се премахне баластрата, защото в момента има много излишен материал. То трябва да се приспособи към възрастовите особености на учениците, защото, когато има прекалено много теоретични знания, това прави самото училище непривлекателно.

- Понеже работите в център за професионална квалификация, какви са пропуските, които Вашите клиенти най-често се опитват да поправят, когато се записват на курсове?

- Да, дори мои бивши ученици са идвали и са ми казвали, че след като не са учили тогава, когато е трябвало, сега дават пари, за да се дообучават. Този въпрос е въпрос на зрялост. Именно затова ние трябва да направим учебния материал по-лек и достъпен, за да няма такива празноти, че след време на човек да му се налага да започне от нула. Той трябва да има някаква основа, от която да продължи нагоре. Докато у нас в момента именно заради сложния учебен материал масово се търсят школи, частни уроци и всякакви други методи, за да се усвои целия материал от децата. А там, където родителите са по-бедни, ситуацията е драматична.

Що се отнася до възрастните, те се ориентират в зависимост от потребностите на самата професия, която упражняват. Има професии, в които са необходими допълнителни знания, а в други случаи трябват изцяло нови знания. При всички случаи хората искат курсовете им да имат повече практическа насоченост.