Лена Енева: „Пазарът на труда няма резки промени последните 3 години”

- Г-жо Енева, каква беше изминалата 2014 година за пазара на труда в Габрово? Какво беше най-характерно за нашия регион?
- Състоянието на пазара, което наблюдаваме през последните три години, е колебание на безработицата около една средна величина. Тоест продължава да няма резки промени в състоянието на пазара на труда нито по посока на рязко влошаване, нито по посока на рязко подобряване на ситуацията. Ще илюстрирам това с цифрите – към 31 декември равнището на безработицата за областта е 6,43% или 3486 регистрирани безработни. Средната безработица за година е с 26% по-ниска от тази през 2013 година - 7,04%. Подобна е ситуацията и по общини. Безработицата продължава да е най-ниска в община Севлиево - 6,27%, а средната за годината е 5,67%. Подобна е ситуацията и в Габрово - много малък спад - в стотни - 6,39% към 31 декември. За Трявна ситуацията е най-интересна. Там имаме спад на средното равнище на безработица за годината с 1,34%, което е събитие. Но там този процес се наблюдава винаги, когато има силен туристически сезон и сериозна заетост в услугите и туризма. Освен това има сериозно присъствие на микро и малкия бизнес. Така че към 31 декември имаме 6,55% безработица – едно прилично равнище. Най-проблемната община на територията на областта продължава да е Дряново – 10,96% в края на годината и единствената община, в която има ръст на безработицата спрямо 2013 година.
- А колко човека са започнали работа през миналата година, благодарение на Бюрото по труда?
- Чрез дирекция „Бюро по труда“ през годината – това също е показател на състоянието на пазара на труда, са обявени 2643 работни места. А чрез нас са устроени на работа 2872 човека. Тази година устроените на работа са повече с над 200 спрямо обявените работни места. Това е така, защото посредниците на Бюрото по труда доста интензивно се опитаха да работят с алтернативни източници на информация. Тоест ние се опитахме да предложим на нашите безработни не само това, което работодателите са заявили при нас, а да ползваме и всякакви средства с обявени работни места, какъвто е и вашият вестник.
- На национално ниво беше отчетено, че повече работодатели обявяват свободните работни места в бюрата по труда. Има ли такава тенденция и при нас?
- Аз работя от 5 години тук. Като дойдох в началото, правехме от 1400 до 1600 реализации на пазара на труда за година, а сега, както виждате, тази сме реализирали над 2800 човека. Това показва, че я има тази тенденция да се обявяват повече работни места при нас. Според мен това се влияе пропорционално и от повечето услуги, които бюрата по труда предлагат. В този смисъл положителна роля изигра оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, защото чрез нея през програмния период, който вече приключи, работодателите, ползвайки нашите услуги за участие в схемите, ползваха и възможността да обявят своите работни места и да направят съответните подбори. Само средствата, които сме договорили и изплатили на работодатели от Националния план за действие по заетост за 2014 година, са 1 258 472 лева, което никак не е малка сума. Общо 647 човека са работили в рамките на тези средства, а работодателите им са получили помощта на държавата под формата на работна заплата и осигуровки. Имаме, макар и не много, хора, които успяха да спечелят финансиране на малки проекти от националния бюджет. Сумата е скромна, но все пак подпомага повечето млади хора, които са кандидатствали за 2500 лева, с които да започнат свой бизнес. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ продължава да е без конкуренция като обеми средства. При приключване и отчитане на програмата ще имаме възможност да обобщим окончателните цифри за Бюрото по труда в Габрово, но мога да кажа, че само през 2014 година, макар и в края на програмния период, продължихме да работим по някои от схемите, по които имаше остатъчен ресурс. Такава е схемата „Аз мога повече“, по която, макар и не в предишните обеми, раздавахме ваучери и обучавахме заети лица. С най-голяма тежест като обеми и като средства през изминалата година остава схемата „Подкрепа за заетост“, по която стотици работодатели от Габровска област успяха да получат помощта на държавата под формата на заплащане на работни заплати и осигуровки. Това, което е изключително позитивно и радва бизнеса, са добрите средства, които се получават, тъй като по схемата се възстановяват разходи по осигурителни прагове, което никак не е без значение. Работодателите имат възможност да ползват по-конкурентоспособни специалисти, защото заплатата е доста атрактивна. До момента в схемата са били включени 542 човека.
- А имате ли информация колко човека, наети по тези схеми и програми, са били оставени след това на работа от работодателите?
- Въпросът е изключително важен, защото това е един от индикаторите по всяка една от схемите. Към този момент мога да се ангажирам с окончателна цифра само за програмата по младежката заетост „Ново начало – от образование към заетост“. За област Габрово около 45% от младите хора, които бяха включени в тази схема, са останали на работа и след приключването на програмата. Този индикатор не отчита периода на оставане след приключване на схемите и затова в известен смисъл и той е субективен, но такива са изискванията за хората, които следят ефективността от използването на европейските средства. Аз съм оптимист, че при отчитането на програмата „Подкрепа за заетост“ също ще имаме един приличен индикатор за оставане на работа. През месец септември миналата година беше пусната нова младежка схема - „Нова възможност за младежка заетост“. По нея бяха пуснати заявки за 143 работни места за младежи до 29 години като работодателите кандидатстваха за 117 места за стажуване на младежи с професионално образование и само за 26 места за чиракуване. Тези млади хора, освен че ще чиракуват шест месеца, за да придобият професия, накрая на чиракуването ще полагат изпит и ще получават документ за владеенето на професия. Сега сме на етап одобряване на работодателите и очакваме в началото на февруари да обявим местата, които ще бъдат одобрени по тази схема.
- Вие започнахте с предстоящите схеми за безработица. Какво още предстои в най-скоро време?
- Предстои всеки един момент да бъде публикуван Националният план за действие по заетост, който ще очертае параметрите на средствата и бройките, които държавата ще финансира през 2015 година на пазара на труда.
- От заседанието на Министерския съвет става ясно, че планът за тази година предвижда 76 милиона лева и приоритети в младежката заетост и хората над 50 години. На какво ще разчитаме повече - на национална програма или на финансиране от европейските програми?
- Аз мисля, че като начало през 2015 г. ще разчитаме на одобрения национален план, на договорите, които имаме по „Подкрепа за заетост“... Все още се водят разговори по одобряването на условията на схемите по Оперативната програма като в началото на всеки програмен период. А акцентът за 2015 г. наистина са младежите и хората над 50 години.