Иван Ненов събра в сборник всичко за името на връх Свети Никола

Ivan-Nnov-sabra-v-sbornik-vsichko-za-imto-na-vrah-Svti-Nikola
Иван Ненов събра в сборник всичко за името на връх Свети Никола

В навечерието на 140-годишнината от освобождението на България комитет „Памет габровска“ издаде сборника „Връх Свети Никола – тест за национално достойнство, историческа истина и държавност“.

В навечерието на 140-годишнината от освобождението на България комитет „Памет габровска“ издаде сборника „Връх Свети Никола – тест за национално достойнство, историческа истина и държавност“. Негов съставител е бившият габровски кмет Иван Ненов, родолюбец, ревностен последовател на историческата истина и председател на гражданския комитет „Памет габровска“, който от години води борба и пише за необходимостта от възстановяване на историческото име на връх Свети Никола, наричан сега връх Шипка, където се издига Паметникът на Свободата. Сборникът включва публикувани материали през последните години, които съдържат исторически факти, актуална информация и емоционални коментари. Част от материалите, чийто автор е също Иван Ненов, са писани до президенти, до областен управител. Във встъплението на сборника неговият съставител обосновава отпечатването му така: „Сборникът търси по-широка обществена подкрепа в подготовката на поредното предложение (б. а. - за връщане на името Свети Никола) до новия президент Румен Радев, в очакване на разумно държавническо решение.“
Посветеният на 140-годишнината от Освобождението сборник е съставен от две части. Първата предлага географски и исторически обзор на Шипченския проход, връх Свети Никола, връх Шипка. Техен автор е краеведът Ангел Ангелов. В главата, посветена на Шипченския проход, се уточняват няколко исторически и географски истини, които защитава „Памет габровска“ в искането си за връщане на името Свети Никола. Най-напред се подчертава, че в одата си „Опълченците на Шипка“ Иван Вазов има предвид в името Шипка Шипченския проход. „Шипченският проход пресича Централна Стара планина, която в географската наука носи името Шипченско-Тревненска планина – пише Ангел Ангелов. - Нейното народно име е Шипченският балкан или само Шипка.“ По-нататък от написаното става ясно защо сега сме свидетели на абсурда да има два съседни върха с името Шипка: „По билото на планината проходът минава край върховете Свети Никола (б. а. наричан сега Шипка) – висок 1326 метра и връх Шипка – висок 1232 метра“. В прегледа на историческите събития през вековете, свързани с Шипченския проход, Ангел Ангелов уточнява как върхът е получил името си Свети Никола. Той разказва легендата, записана от известния габровски краевед Илия Габровски, за преминаване на процесията с мощите на Света Петка през Шипченския проход и смъртта на един от монасите – Никола, при слизането от северните склонове. На мястото, където го погребали, след време негови другари монаси построили манастир, който нарекли Свети Никола. „По името на този манастир българското население нарекло и върха над него Свети Никола“, уточнява Ангел Ангелов. За името на връх Свети Никола и епичните събития, разиграли се на него в защита на Шипченския проход по време на Руско-турската войнаq в сборника е включена отделна глава, чийто автор е също Ангел Ангелов. В нейния край той подчертава, че през 1951 година тогавашната власт променя името на връх Свети Никола в Шипченската планина на връх Столетов. През 1977 година по случай 100-годишнината от епичните боеве на Шипка, връх Столетов е преименуван на Шипка. В друга глава Ангел Ангелов пише за строителството, освещаването и откриването на Паметника на Свободата на връх Свети Никола.
Втората част на сборника е посветена изцяло на борбата на комитет „Памет габровска“ за връщане на историческото име на върха – Свети Никола. Както казва авторът на събраните 12 публикации Иван Ненов, „Проблемът с името на „легендарния връх“ Свети Никола е една съвременна „Епопея на забравените“ - част от диагнозата на държавата ни от 1951 г. до наши дни.“ Според него връх Свети Никола е тест за национално достойнство, историческа истина и държавност. В кратък летопис Иван Ненов проследява идеята за и самото построяване на Паметника на Свободата на връх Свети Никола, който се е превърнал в „символ на Освобождението ни, в светиня на българския дух и саможертва, където всяка година стотици хиляди се прекланят пред подвига на героите“. Иван Ненов опровергава твърдението, че самият Иван Вазов нарича върха Шипка. Той категорично подчертава, че „никъде в творчеството си Вазов не споменава връх Шипка. Нещо повече – в пътеписа си „На върха Свети Никола. Поклонение.“, написан през 1902 година, той документира в проза, че решителната битка, възпята в „Опълченците на Шипка“, се е случила в предната позиция – връх Свети Никола и Орлово гнездо. Вазов се покланя и възкликва „легендарният Свети Никола“.“ Според Иван Ненов не решаването на въпроса с връщане на историческото име на връх Свети Никола е срам за историци, политици и държавници. Той обосновава твърдението си като припомня най-напред, че трасето на Шипченския проход по време на Освободителната война е различно от това на днешния проход. Старият път откъм с. Шипка минава източно от връх Свети Никола, продължава между върховете Свети Никола и Шипка и се спуска до Хаджицонев мост в Габрово. „Трасето на прохода определя и стратегическите позиции на двата върха – предна позиция на Свети Никола и тил с команден пункт на ген. Столетов за връх Шипка“ - пише Иван Ненов и продължава: „Промяната на името на връх Свети Никола през 1977 на връх Шипка се приема с мълчание от географите, а историците изтриват връх Свети Никола от историята, което превръща цялото бойно поле на най-великата битка за освобождението ни в една точка – вр. Шипка, обърква хронологията на събитията, използвайки само новото име Шипка. Върхът на историческата спекулация достигат специалисти от НП „Шипка-Бузлуджа“, които за да избегнат проблема с двата върха Шипка, променят името на историческия връх с команден пункт на ген. Столетов от Шипка на Северни височини. Ако вярваме на тези историци, проектът за тунел под Шипка, трябва да стане тунел „Северни височини“, иначе проектантите могат да допуснат грешка и трасето да мине под връх Свети Никола.“
В сборника се акцентира и върху изключителната роля на населението от Габровския край, осигурило здрав тил от предните позиции на военните действия до центъра на Габрово. Този здрав тил е гарантирал успешната защита на Шипченския проход.
Многобройни доводи, подплатени с исторически факти в подкрепа на искането да се възстанови името на върха на Свети Никола, има в събраните в сборника публикации на Иван Ненов. Във всяка една от тях са потърсени нови и нови доказателства, но не бихме могли сега да изброим всички. В една от публикациите си авторът пише „Днес възстановяването по право името на „легендарния връх Свети Никола“(б. а. - по думите на Вазов) не е най-големият проблем на България, но този обществен дълг си остава тест за национално достойнство, историческа истина и държавност.“
В послеслова си съставителят на сборника остава с надежда, че едно разумно възможно решение на проблема би било предложение от Народното събрание до президента Румен Радев за възстановяване по право на историческото име на връх Свети Никола. Според юристи пък, ако няма воля за държавническо решение, това би могло да се случи по съдебен път в защита на най-значимия паметник на историята и културата, „жертва на срамен възродителен процес“, според Иван Ненов. Мотивите за него са ясни: 1. Преименуването през 1951 г на връх Столетов подменя решението на Учредителното събрание от 1879 г. за издигане Паметник на Свободата на връх Свети Никола.2. Преименуването през 1977 година е груба грешка, даващо едно и също име на два съседни исторически върха – Свети Никола и Шипка. 3. От историята е изтрито името на историческия връх Шипка с команден пункт на ген. Столетов и незаконно е наречен Северни височини.
„До съд ли трябва да стигнем?“ - пита авторът на сборника и най-вероятно всичко написано в него няма да е последното по темата за „легендарния връх Свети Никола“.

Коментирай!

(при коментар без регистрация, написаното автоматично се проверява за спам!)

0 коментара

Към началото