Ива Инджова: „Габровската община е една от най-дейните през Възраждането“

Ива Инджова представя второто издание на "Габровската община през Възраждането"

Ива Инджова е родена в Габрово. Доктор по история с темата „Търновската архиепископия - патриаршия XIII-XIV век (вътрешно състояние и църковно - политически измерения).


Ревностен изследовател тя е автор на три монографии и различни научни публикации. От 1 ноември 2021 г. е главен уредник в Регионален исторически музей - Габрово и член на новосформирана научна група.
Тези дни бе представена в Националния музей на образованието най-новата й книга с приносен характер „Габровската община през Възраждането“ - второ допълнено издание.

- Г-жо Инджова, продължава да Ви вълнува епохата на Българското възраждане ?
- Не съвсем. Изцяло съм обзета от медиевистиката. Настоящата книга е един труд, който заслужава вниманието на габровци и не само. Това е труд с национално значение. Приех инициативата и задачата , която ми беше възложена от Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей да направя второ допълнено издание. Първото издание излезе през 2013 г.
- Изворен материал, който използвахте?
- Основно от архивни фондове на Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ София, а също публикации на музейни специалисти.
- С какво привлича Габровската възрожденска община?
- В книгата са проследени всичките процеси свързани с националноосвободителното движение, борби за просвета, самостоятелна българска църква, националноосвободителната революция както мястото и ролята на Габровската община в тези важни процеси, които съпътстват нашето Възраждане.
- Ролята на една от най-дейните български общини през Възраждането?
- Огромни са ролята и мястото й, предизвикани от намесата на габровските чорбаджии във всички възрожденски процеси.
Уникални са печатът на Габровската община от 70-те години на XIX век, документите в Приложението без Кодекса на Неофит Рилски.
Любопитен момент е времето на Кримската война и защитата на габровския чорбаджия Христо Цанков, намесата от тежки реквизиции и данъци… Съществен е и моментът с татарските и черкезки поселения в града ни през 60-те години на XIX век и защитата на габровските чорбаджии градът ни да остане етнически чист.
Относно образованието и Габровската община там няма някакъв нов момент освен публикувана кореспонденция на общината с Мустакови, Милованов, Васил Априлов и Николай Степанович Палаузов.
От значение са факторите за развитие на местното самоуправление на Габрово, социолно-икономически и политически, от където тръгва всичко това.
Втората глава на книгата - Административното развитие от XVI до XIX век за първи път в систематичен ред са представени с поредни години всички имена на войводи, каймаками, мюдюри и субаши, които са управлявали Габрово през Възраждането както и списък на габровските кметове през епохата.
Историческият преглед на Габровската община завършва с Руско-турската война 1877-1878 г.