Има един безспорен знак за грамотността на габровци - не само многото книжарници, но и личността на техните собственици - I част

ВЕСЕЛИН ИВанов ДИМИТРОВ

Още преди Освобождението броят на грамотните люде в Габрово е твърде голям, благодарение на неуморната работа на десетки учители в габровските училища. Несъмнено това е причината да се открият немалко книжарници, които освен необходимите за всеки грамотен човек пособия като пера, мастило, моливи, хартия и пр., са доставяли книги, списания и вестници.
Паметта е запазила имената на много габровски книжарници и на техните собственици (виж карето).
Една от знаковите за Габрово книжарници, съществувала най-дълго през годините, е книжарница „Наука“. Основана е през септември 1897 година в Дряново от Боню Лунгов и Досю Негенцов.
Боню Пенев Лунгов е роден в Дряново на 17 юли 1869 година и е един от първите социалисти в България. Отначало работил като учител, а после (1894 г.) завършил право в Швейцария – в Женева и Лозана, откъдето сътрудничил на вестник „Работник“. По-късно бил адвокат и съдия в Ловеч. Не му провървяло в тази професия поради особеностите на характера и възпитанието му, които не съответствали на методите и прийомите на колегите му. Високообразован, той бил винаги много учтив и внимателен. Посвещава се на учителското поприще в родния си град, където развил голяма дейност в полза на социалистическата идея. Участвал в партийни конгреси като представител на дряновската организация. През 1896 година среща бъдещата си съпруга Мария Иванова. Била учителка като него. Родена и израсла в заможно семейство в Болград (Бесарабия). Поради неудачни сделки баща й фалира и не след дълго умира. Година по-късно го последвала и съпругата му. Останали сами, Мария и по-голямата й сестра идват в България с помощта на благодетели и с държавна стипендия завършват гимназията в Търново, след което стават учителки.
Досьо Андреев Негенцов е роден в Габрово на 18 януари 1872 година. Принадлежи към големия род на Хаджидосеви. Сестра му Цанка е съпруга на известния адвокат, по-късно кмет на Габрово, Илия Кожухаров. Досьо завършил Априловската гимназия. През периода 1891-1896 година като учител в трикласното училище в Дряново работил активно в местната социалистическа дружинка на БРСДП. През 1896-1897 година следва право в Софийския университет. На 8 август 1897 година се оженил за дряновката Неда Калчева Попова - учителка, родена през 1876 година. Кумували им Боню и Мария Лунгови, а обредът се състоял в къщата на Димитър Благоев в София.
Двамата приятели живеели със семействата си в Дряново в къща близо до училището, на главната улица. В началото на учебната 1897 година решили да открият в малкото дюкянче на къщата книжарница. Нямали много пари и затова книжарницата била обзаведена съвсем оскъдно. В дюкянчето нямало нищо друго освен няколко рафта, една маса и няколко стола. На рафтовете били подредени разни кутии за мастила, пера, моливи, тетрадки и прочие ученически потреби, взети на кредит от русенската фирма „Риглер“.
На масата винаги имало няколко вестника, които посетителите можели да прочетат. Освен канцеларските материали се продавали и учебници. Уредник на книжарницата бил главно Боню Лунгов, а постоянна продавачка в книжарницата – жена му Мария Лунгова. И докато тя през деня се занимавала с продажбата на ученическите пособия, Неда Негенцова пък имала грижата по домакинството, което било общо за двете семейства.
По онова време било нещо обичайно книжарниците да бъдат и издателства. Точно това замислили и двамата приятели и с осъществяването на тази идея се заел Досю Негенцов. Започват с издаването на книгата „Жената и нейното положение в Европа и Америка“ от Брандт, преведена от Негенцов. Книгата била отпечатана на кредит в печатницата на Сава Мутафов в Севлиево в 2000 екземпляра и още при издаването й е пръсната за продажба из цялата страна. Едновременно с това от 1 януари 1898 година на кредит е започнато и издаването на общопедагогическото списание „Право дело“, което печатали в Търново. То било много добре посрещнато от учителството.
С тези две главни първи инициативи цялото предприятие било закрепено финансово и подготвено и за по-големите задачи, които му се очертавали. Но за тези задачи Дряново се оказало тясно и през юни 1898 година книжарницата и издателството били преместени в Габрово.
Настанили се в дюкяна на Христо Цонев срещу църквата „Св. Богородица“.
Всички дългове били изплатени и дори имало налична сума 600 лева. Разширили книжарницата, обзавели я с нови шкафове и я заредили с много и разнообразна стока. Списанието също е преместено в Габрово. Започва издаването и на педагогическа библиотека към него. Със засилването на книжарницата и разширяването на издателството с разни учебници двамата вече не можели да се справят с работата. Приели като съдружник Драган Коджейков от Калофер. Неговата главна задача била да води книжата и в останалото си време да обикаля България, за да урежда сметките с разните книжари, продавачи на учебниците, издавани от книжарницата, да събира абонаменти, да пласира книги и пр. Това бил важен момент в работата на издателството, защото тогава всички издания се продавали на кредит.
На 13 март 1899 година излязъл първият брой на вестник „Заря“, редактор на който бил Боню Лунгов. Наречен „Седмичен вестник за борба и агитация“, той застъпвал социалдемократическите идеи. Първоначално се печатал в печатницата на Г. Кехайов в Габрово.
Нарасналата издателска дейност на книжарница „Наука“ все повече налагала необходимостта от собствена печатница. И когато Сава Мутафов от Севлиево обявил печатницата си за продан, решението да я купят било взето веднага. Тъй като средствата не били достатъчно, образували едно другарско сдружение, отделно, но в близка връзка с книжарницата. В него влезли Боню Лунгов, Досю Негенцов, Драган Коджейков и габровските учители-социалисти Христо Аврамов Чернев и Недко Стойков. Печатницата пренесли от Севлиево в Габрово с волски коли. Започва работа в края на 1900 година под името „Дружествена скоропечатница „Заря“. В нея отпечатвали изданията на книжарницата. Издавали и различни учебници, множество брошури, акциденция и пр. Подновеният вестник „Заря“ също се печатал там.
През май 1899 година Боню Лунгов бил избран за народен представител в Десетото обикновено народно събрание от Дряново. То работило само до ноември 1900 година, когато било разпуснато.
През всичките тези години кръгът около книжарница „Наука“ и печатница „Заря“ дейно работел и за развитието на местната организация на БРСДП, както и за пропагандирането на идеите на социалната демокрация сред габровските работници. Навлизането на Лениновите идеи внесло непреодолимо различие във вижданията за бъдещето на социалдемокрацията, което довело до разцепление на БРСДП на нейния десети конгрес.
продължава в събота