Екатерина Караколева: “Възхищаваме се от уредените държави, но когато поискаме да приложим европейските правила в България, не ни харесва”

Екатерина Караколева: “Възхища

Минка Минчева

Оцени тази иформация:

(0 вота)

Екатерина,

Нека започнем разговора не за автобусите и фирмата, а за шофьорите - тези прекрасни мъже, на които се крепи дружеството. С тези думи започна разговора на „100 вести” с управителя на „Общински пътнически транспрот” ЕООД Габрово Екатерина Караколева. Той б

„Винаги говорим за транспортна схема, за автобусите, за финансовото състояние на фирмата, но никога не говорим за хората, от които зависи всичко това, започна г-жа Караколева. - Те стават в 3 ч. през нощта в жега, в студ, в мраз. А това лято и с много гръмотевици, порои и бури. Те са на пътя. Това са хората, на които се крепи дружеството, и аз съм горда, че ги ръководя. Това са невероятни мъже, на които като кажа: „Хора, трябва да помогнете!“ и те помагат. Искам да се обърна към пътниците да се отнасят с по-голямо уважение към шофьорите, защото, когато застанеш пред шофьора и започнеш да му се караш за нещо, което той е длъжен да изпълни според изискванията на правилата, ти ще продължиш да се возиш, но той вече е нервиран. И как ще кара вече автобуса? Моля пътниците, когато имат проблем и не са доволни от нещо, да дойдат при мен, да викат, да крещят – аз не съм зад волана, ще ги изслушам и ще намерим решение на проблема. Нека да не крещят на шофьорите, от които зависи животът на толкова хора, които возят, а и тези на пътя – напомни важно изискване за поведението на пътниците в автобусите Екатерина Караколева. И то не само в отношенията си към водачите на автобусите, но и към самите автобуси. Особено към новите.

„Скоро ми се обажда една възрастна жена, която ми каза, че искала да благодари за новите автобуси чрез вестника, но нямала пари да си плати. А друга дойде при мен, за да каже, че е много доволна. Аз се возя в автобусите като всички пътници, една жена по линията за Лютаците ме позна и ми каза: „Госпожо, страхотни рейсове!“

От това, което чувам, гражданите са много доволни и това ме радва! Но нека да ги пазим! От две седмици са пуснати, но някои от тях са вече със замазани седалки. Освен правото да изискват от шофьорите, пътниците трябва също да спазват правила, когато пътуват в автобусите. Възхищаваме се от уредените държави в Европа, но когато поискаме да приложим европейските правила в България, не ни харесва. Сложили сме правила в автобусите, с които сме помолили на седалките да не се слагат пазарски чанти, букети с цветя... Защото на седалките от букетите пада прашец от жълтото или от зеленото на цветята. И после казват: „Седалките на пътническия транспорт мръсни“. Не фирмата мърси седалките, това правят пътниците. Обиждат се на правилата, но не ги спазват! Искаме да въведем нещо, което е в цял свят – качването на пътниците от първата врата на автобуса. В цял свят е така. Аз съм виждала в много европейски столици как хората си чакат на опашка, шофьорът им къса или дава билетите. Един не вика, един не нервничи. Веднага правя сравнение с нашите пътници, които се карат с шофьорите. Много има да учим. Трябва да си променим съзнанието. Искаме да стигнем Европа по заплати и стандарт на живот, но да не забравяме, че в Европа глобите са солени и правилата са жестоки. Там не спазваш ли правилата, си наказван”.

„Не мога да коментирам транспортната схема, защото е приета преди 4-5 години от ОбС. Ние просто я изпълняваме. В момента Община Габрово разработва „План за устойчива градска мобилност”, който е свързан с реализирането на европейски проект по новата европейска програма „Региони в растеж” с нова градска среда, нови автобуси, нови спирки, велоалеи – всичко, което е свързано с градския транспрот в Габрово и включва на 100% нашето дружество. Ще бъдат наложени и промени в транспортната схема. Реализирането на този проект няма да е далеко. Това, което стана в големите градове, ще се случи и в Габрово.

Транспортната схема е една от години – може би позакъсняват автобусите, но виждате, че градът е една строителна площадка, което затруднява придвижването им. Много често на пътя възникват трудни ситуации, защото улиците са стеснени. Фирмите са с различно работно време. Ние не може да се съобразяваме с работното време на всяка фирма и автобусът да спира така, че след една минута работниците и служителите им да са си на работното място. Всеки трябва да си направи сметка кой автобус да хване, за да бъде навреме на работа. Автобусите ни не закъсняват много. Ако се случи, е с 1, 2 - до 3 минути заради разкопаните улици. Това е временно явление. След някой друг месец ще изчезнат строежите по улиците. Те ще станат широки, бързо ще се придвижват автобусите. Мисля, че трябва да имаме още малко търпение. Тогава ще бъдат пуснати и големите „Мерцедес”-и, които все още никой не е виждал. Не ги пускаме, заради стеснените улици, особено около Консултативна. Сега сме пуснали само синия автобус, както му казвам аз „папагалчето”.

В момента, в който приключат строежите, и те ще тръгнат – до две седмици” – отговори на питанията на габровци шефът на ОПТ и представи начина за решаване на поставените от тях проблеми. И може би защото в трудните години, в които живеем, заради липса на справедливост и ненаказаност на виновните за ограбената ни държава и надежди сме станали по-критични, и понякога дори по-злобни, Екатерина Караколева реши напълно да разбие добилото гражданственост мнение, „че шофьорите са неуправляеми”.

„Защо искам да благодаря на тези мъже? Защото много често се е случвало да са в почивка, а се счупва автобус и трябва да извадим шофьор. Никой не е казвал: „Аз не мога, защото съм в почивка!” Това вече е един добър колектив. Имаме си един добър технически ръководител - Георги Йонков, който само дето не спи в дружеството – няма събота, няма неделя за него. Идва в 3 ч. сутринта и си отива в 11 вечерта с последните автобуси. Ако липсва шофьор, качва се зад волана на негово място!

Когато поех дружеството, не мога да кажа, че имаше колектив, но се създаде. Затова благодаря на шофьорите, че застанаха зад мен. Защото те са тези, на които се крепим, те са тези, които караха по време на пороите и наводненията – икарусите плуваха. Да, стари са икарусите, но са железни машини и докато в София даваха как един „Ман” беше потънал до половината във вода, нашият „Икарус” пореше вълните по улиците. Всички гледахме пороите и светкавиците зад прозорците, а нашите шофьори бяха на пътя, защото трябва да изпълнят курса по разписание”.

Караколева веднага разсея съмнението, че в нейното дружество работят светци и че няма наказания. „Нашите работници са санкционирани, наказвани са, когато трябва. И въпреки това те са страхотни! Санкцията си е санкция и качеството е задължително да се спазва! Няма безгрешни хора! Грешат, но си носят последствията! Съвестни са, много са съвестни! Много исках да им благодаря, но не мога да ги събира на едно място - такава им е работата. Много ми се иска да благодаря на всички за подкрепата, която три години вече получавам от тях. Каквото и да е ръководството на една фирма или институция, ако хората не го подкрепят, нищо няма да тръгне. Не мога да кажа, че в нашето дружество работят перфектните хора. Но всеки ръководител трябва да се съобразява и с индивидуалността на своите работници. Да ги приема такива, каквито са! А когато уважаваш работника, и той ти отвръща с уважение“.