Доц. д-р Антоанета Запрянова: “Най-важното за авторите на габровската историопис е, че са добросъвестни изследователи”

Не съм ръководена от регионален „центризъм”, но пък Габрово - с достолепната си история, заслужава своите достолепни изследователи! С професионално задоволство споделям, че имаме прекрасния изследовател Борис Станимиров, все по-добре навлизащата в дебрите на генеалогията студентка Анелия Кесарева и от година и повече - добрият изследовател Ангел Ангелов. С романтичен тон ще добавя - все българофили, защото се навъдиха много фобии спрямо род и родина. Но, слава Богу, с умерен оптимизъм съм за българофилството, защото има Борис Станимиров, Ангел Ангелов, Анелия Кесарева, Атанас Пеев, председател на родоизследователския клуб в Добрич, чиято мечта е да се запалят повече млади хора в родолюбие и генеалогия, Васил Капушев, председател на клуб „Бащино огнище” в Смолян, където има кръжок на ученици родоизследователи, д-р Николай Чорбаджиев - Плевен, и още, и още българи, които живеят в страната и в чужбина. Мечтата на г-н Пеев започва да се сбъдва. На националната научна конференция на тема „Родословие - за нас, за обществото” (на 20 ноември тази година в София) участваха с доклади много млади хора - Борис Станимиров, чиято тема беше „Социална роля и исторически приноси на генеалогията в България - опит за ретроспекция”, Анелия Кесарева – „Как, пътувайки във времето, открих любовта си към моите предци”, двама докторанти от Института за исторически изследвания при БАН, един от ИФ на СУ „Св. Климент Охридски” и пр.
Конкретно за авторите на габровската историопис: най-важното е, че са добросъвестни изследователи. Анализите са изградени върху документите, носители на историческа и геналогична информация, привлечени са писмени – от официален и личен произход, веществени, устни извори, както библиографията по темата. Научният стремеж е да се докоснат до живия някога живот - без „гняв и пристрастие”, както ни е завещал бащата на историята Херодот. Оценката ми е не само за последните публикации.
- Статията на Борис Станимиров за Габрово е включена в раздела „Научни и приложни изследвания“. Няколко думи за приноса й към историята на града.
- Накратко за г-н Станимиров - изявен представител на младото поколение, който първо обогати професионалния си кръгозор с теорията и методологията на класическата генеалогия (визирам западноевропейската), а след това започна своите анализи и синтези. Със статията „Историография и изворознание за Габрово. Генеалогичен прочит” (стр. 28-45) той подготви първата и задължителна част за последващо голямо изследване (надявам се) на видни габровски фамилии, играли водеща роля в социалното, икономическото и културното развитие на града. Статията е добър „урок” за начинаещи, който показва, че трябва да изучиш написаното до теб, както и изворите по темата, да ги подложиш на съпоставителен анализ (в науката този метод се нарича вътрешна и външна критика), да откриеш вероятни грешки, фалшификации и пр. Така новият прочит ще осветли темата, ще покрие съществуващи „бели полета” в историята и родословията.
- Радостно е, че Вашето списание приема битката за връщане името на връх Св. Никола – бивш Столетов, сега само Шипка, със статията на Ангел Ангелов. Вашето отношение по проблема за името като генеалог.
- Надявам се да не бъда упрекната в консерватизъм, но първо съм българка и второ - моето верую е да се съхранява и множи традицията. Тук ще припомня изреченото от Арнълд Тойнби, блестящият учител по философия на историята (дълги години забраняван като буржоазен учен), че народ, който прекъсва традицията, все едно се връща на стадия на своето първобитно съществуване. За беда ние сме я прекъсвали много пъти, а сега се чудим защо сме на този хал.
Благодарна съм на г-н Ангелов, че сподели на страниците на списанието своето проучване за името на легендарния връх. Аргументирано поднесената легенда за името „Св. Никола” би трябвало да докосне сърцето на всеки българин, защото е миг от някогашната душевност и родолюбие. Но...стига да има сърце българско.
Иска ми се, ако ми позволите, да споделя едно мое желание. Кратко предусловие. Българската генеалогична федерация живее и твори чрез своите клубове в страната, но в Габрово все още нямаме такъв. Струва ми се, че все още тегне една „китайска стена”, наложена от някогашни ръководства на „родоведи” и „краеведи”. Защо? Не зная. Може ли да изследваш своя род, без да проучиш родния край, дал живителните сокове, предавани от поколение на поколение. Да, има проучватели, които разкриват историята на селища в техния социално-икономически, политически и културен исторически план, без специално внимание на строителите на селищното „общежитие”. Но много се тези, които осветляват историята на рода, допринесъл за развитието на родния край. Така че надявам се да имаме и в Габрово.
Преди години, когато поканих колеги от САЩ и Франция за участие в конференция по генеалогия и краезнание, заваляха въпроси от рода на „как е на английски краезнание”, в библиографиите това се нарича само генеалогия и пр. Да, ще повторя, че според класическата генеалогия историята на рода се представя и като частица от историята на селището, на региона, на държавата.
Не ми се иска да бъдем длъжници на вътрешноприсъщите функции на генеалогията. Трябва да работим заедно, за да даваме своята дан за национален фонд от генеалогични знания. Пък и да не ни се сърдят идните поколения за „непрочетени” страници. Както ни учи гениалният философ на историята Х. Ортега-и-Гасет, „решаващите за историята промени на жизнената чувствителност се представят под формата на поколения. Едно поколение не е шепа хора, нито пък просто маса, то е нещо като ново, цялостно тяло, със своето отбрано малцинство и свое мнозинство, изстреляно в полето на съществуването с определена житейска траектория. Поколението, динамична договореност между маса и индивид, е най-важното понятие в историята, така да се каже, пантите, върху които тя извършва своите движения”.
Въпросите зададе