Домът на културата празнува 50 години с Валя Балканска

В концерта ще участват състави и формации, които работят в Дома, или такива, които са започнали своя творчески път от това средище на изкуството и културата. В тържествената програма са включени изпълнения на Детския фолклорен ансамбъл „Габровче“, оркестър „Габрово“, Габровския камерен оркестър, ансамбъл „Сивек“ и Танцова школа „Лиана“ към читалище „Габрово-2002“, както и актьори от Мим театъра и Драматичния театър „Рачо Стоянов“. Специални гости в програмата на концерта са Валя Балканска и гайдарят Петър Янев, трио „Тенорите“, проф. Ружка Чаракчиева, джаз певицата Весела Морова.
Изненадата за публиката вероятно ще бъде изпълнението пред сградата на Дома на културата преди началото на концерта на класическия образец на първия български композитор – габровецът Емануил Манолов и патрон на Дома, „Хубава си, татковино“. Една от най-популярните български песни ще бъде изпята под съпровода на оркестър „Габрово“ от необичаен хор – събрани заедно бивши служители на Дома на културата.
Организаторите на спектакъла ще направят ретроспекция на историята на една емблематична сграда, станала през годините духовен дом на хиляди творци. Някои от тях ще разкажат за своя творчески път, за емоциите и пълните зали. По време на спектакъла ще бъде представен и кратък филм за Дома на културата, събрал най-ценното от заснетото от някогашния Кино и фотоклуб „Рефлекс“, който е оставил като наследство архив от 81 филма. Сегашният директор на Дома на културата Радка Ангелова се надява да се намерят пари, за да може старите киноленти да бъдат прехвърлени на съвременен носител и архивът да бъде запазен. Според сценаристката и организаторка на спектакъла Ивелина Елмазова неговата идея е да покаже Дома на културата като храм на духовността – някога по 5-6 хиляди човека на месец са влизали в този духовен храм и са творили.
Сградата на Дома на културата е една от емблемите на Габрово. Тя е изградена в стил неокласицизъм за пет години – от 1959 до 1964 година. Неин архитект е прочутият Карл Кандулков, а скулптурното оформление е дело на проф. Илия Илиев. Важни моменти от историята на града са увековечени в барелефи и монументални стенописи. Вратите, прозорците и вътрешните стълбища са украсени с розетки от ковано желязо, фоайетата са облицовани с разноцветен мрамор и обзаведени с месингови полилеи. Този истински дворец е вече 50 години средище на изкуствата и културата. На неговата уникална сцена – някога единствената в България и на Балканите въртяща сцена с такива мащаби, гостуват оперни, симфонични, балетни, музикални и танцови спектакли. В него творят драматичният театър, камерният, духов и диксиленд оркестри. Стотици деца и младежи са минали през детския фолклорен ансамбъл, детска музикална школа, школи за изучаване на чужд език, неправителствени организации, рок групи, танцови школи, клубове за източни бойни изкуства и т. н. Домът на културата има площ от 5400 квадратни метра и притежава 63 помещения за обучение и репетиции, репетиционна и концертна дейност, семинари, конференции, изложби и творчески срещи, камерни концерти и спектакли и т. н. И днес Домът на културата продължава да изпълнява ролята на културно средище.